Решение № 4742 от 08.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4742 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100502101 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител юрк. А.Т. срещу решение № 23 250/18.12.2025 г. на СРС, 161 състав, постановено по гр.д. 5 748/2025 г., с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 415 ал.1 от ГПК вр. с чл. 149 ал.1 т.3 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД срещу „РТ Инженеринг –Н“ ЕООД за сумата от 1 618, 67 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2021 г. – м.07.2022 г., за сумата от 389, 75 лв. – мораторна лихва за забава за периода 31.12.2021 г. – 19.08.2024 г., за сумата от 17, 05 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода м. 11.2021 г. – м. 07.2022 г. и за сумата от 4,67 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2021 г. – 19.08.2024 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 11.09.2024 г. по ч.гр.д. 52 570/24 г. г. на СРС, 161 състав.

В жалбата са наведени възражения, че решението е неправилно като са 1 изложени подробни съображения за това, обосновани с нормата на чл. 59 от ЗЗД.

Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което решението на СРС да бъде отменено, а заявените искове бъдат изцяло уважени. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство „РТ Инженеринг –Н“ ЕООД.

Не е заявено становище и от третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

При извършената служебна проверка по допустимостта му, обаче, съдът намери същото за процесуално недопустимо, поради следното:

Предявените пред първоинстанционния съд искове са установителни, при правна квалификация чцл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

С доклада по делото първоинстанционния съд е квалифицирал така предявените искове по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ал.1 т.3 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба са изложени последователни твърдения за липса на подписан договор между страните и неоснователно обогатяване от страна на ответника за сметка на ищцовото дружество, поради което същият е длъжен да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването.

В открито съдебно заседание, проведено на 10.12.2025 г. процесуалния представител на ищеца юрк. К. отново е посочила, че се касае за стопански обект, за който се сключва писмен договор като такъв не е налице.

Съображенията за предявени искове, основани на неоснователното обогатяване се поддържат и в рамките на въззивната жалба.

Хипотезата на произнасяне по непредявен иск е налице, когато в нарушение на диспозитивното начало в процеса съдът не се е произнесъл по заявените от ищеца и очертаващи предмета на спора обстоятелства и 2 искането, с което е сезиран (решение № 147 от 17.08.2011 г. по гр. д. № 377/2010 г. на Първо ГО на ВКС). В конкретния случай при изрични твърдения за липса на договорно правоотношение с ответника, което да обуславя имущественото разместване, СРС неправилно квалифицирал иска като такъв по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ал.1 т.3 ЗЕ и с обжалваното решение изследвал наличието на облигация между страните, вместо да разгледа спорния по делото предмет – настъпило имуществено разместване без основание за това.

В нарушение на диспозитивното начало в процеса, СРС е разгледал обстоятелства, от които се поражда различно и непредявено право на ищеца, а не спорното право - неоснователно обогатяване като източник на задължението на ответника, като се е отклонил и от търсената с петитума на исковата молба защита.

Като е разгледал един непредявен иск, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което в приложение на нормата на чл. 270, ал. 3 изр. 3 ГПК следва да бъде обезсилено изцяло, включително в частта за разноските, а делото да се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявените искове, съобразно твърденията в исковата молба.

Новото разглеждане следва да започне от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл. 146 ГПК.

Тъй като с настоящото решение СГС не се произнася по съществото на спора, разноски в настоящето производство не следва да се присъждат. При новото разглеждане на делото, съобразно неговия изход и правилата на чл. 78 ГПК и т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 23 250/18.12.2025 г. на СРС, 161 състав, постановено по гр.д. 5 748/2025 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд , съобразно мотивите на настоящото решение.

3

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4