Решение № 536 от 28.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Пловдив, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20225300500030 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ОД на МВР, гр.Пловдив, ЕИК: 129009870, против Решение № 2178/19.11.2021г., постановено по гр.д.№ 1400/ 2020 г. на Районен съд – Пловдив, I гр.с., с което е осъдена да заплати на Н. И. М., ЕГН **********, от гр. *********** адв. Р.Г., сумата 2 181, 42 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 2 194, 7 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 01.04.2018 г. - 30.09.2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 29.04.2021 г. в размер общо на 367, 49 лева, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 450 лева с ДДС, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив - 137, 26 лева за ДТ и 130 лева депозит за ССЕ.

1

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период от 01.04.2018г. – 30.09.2020г. Поддържа се приложението на Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР по отношение на процесния период, както и за неприложимост на общата уредба относно трудовите правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли да се отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Н. И. М., ЕГН – **********. С молба по делото въззиваемата страна, чрез пълномощника си адвокат Р.Г., оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на районния съд. Претендира присъждането на разноските по делото по договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното решение Районният съд излага основни съображения, че не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че през процесния период ищецът е работил като ********* в ответната ОД на МВР - гр. Пловдив на длъжност “**********“ на Сектор „*************Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 13.10.2021 г. на вещото лице по ССЕ С. К., действително през процесния период ищецът е 2 положил общо 1 920 часа нощен труд, полагащото му се за които възнаграждение му е било изплатено от ответника, като отчитането на положения нощен труд се е извършвало на тримесечие, а заплащането му – в първия месец от новото тримесечие. Същевременно, с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г. (която е приложима в конкретния случай предвид характера й на специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи), положеният от ищеца нощен труд за периода е следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно – да бъде допълнително заплатен този приравнен на дневен положен от ищеца нощен труд. Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, положените от ищеца часове нощен труд през процесния период след приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 стават 2 194, 7 часа и за тях се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 2 181, 42 лева /които не са били изплатени на Н.М./, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 367, 49 лева.

Претендираните от ищеца размери, съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 22.10.2021 г. изменение на обективно съединените искове, съвпадат с установените от ССЕ действително дължими размери, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 29.04.2021 г. – датата на подаване на исковата молба.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.

От фактическа страна по делото се установява и между страните няма спор, ищецът е бил служител в МВР като през процесния период 01.04.2018г. – 30.09.2020 г. е полагал труд, както и че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на работното време В тази връзка се представя служебна бележка, Заповед № 8121з-791 от 3

28.10.2014 г. на Министъра на МВР, протоколи за отчитане на работното време и платежни бележки.

По делото е допусната и приета като доказателство съдебносчетоводна експертиза, съгласно която за периода от 01.04.2018г. – 30.09.2020 г. ищецът е положил 1 920 нощен труд, по отношение на които не е приложена НСОРЗ. Според вещото лице, при превръщането на нощния труд в дневен по НСОРЗ е положен 274,7 часа извънреден труд, който не е начисляван и изплащан, и за който се дължи заплащането на главницата от 2 181,42 лв., ведно със законната лихва върху главницата, както и обезщетение за забава в размер на 367,49 лв.

С оглед на така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според действащата разпоредба на чл.187 от ЗМВР през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т.

2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за 4 неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която е отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което отмяната поражда своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на Наредба № 8121з776/29.07.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Основното възражение на жалбоподателя - ответник е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът 5 на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал.

3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва 6 приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на държавните служители в МВР.