Решение № 172 от 26.11.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Габрово, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20214200500388 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 165 от 07.07.2021 г. по гр.д. № 725 по описа за 2021 г. Районен съд – Габрово е признал за установено уволнението на ЕФР. М. ДЖ., ЕГН **********, с адрес в гр. Г., бул. „Т.“ № *, извършено на основание чл. 325, ал.1, т . 1 от КТ със Заповед № 109/01.03.2021 г. на Управителя на „СБАЛББ - Габрово“ ЕООД, за незаконно и го е отменил на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ. Осъдил е „СБАЛББ - Габрово“ ЕООД да заплати на ЕФР. М. ДЖ. сумата от 2 794,84 лв., представляващи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 02.03.2021 г. до 23.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е на разноски „СБАЛББ - Габрово“ ЕООД.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „СБАЛББГаброво“ ЕООД - Габрово, чрез адв. Х.М. от Габровска адвокатска колегия, с която моли да се отмени постановеното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено при липсата на мотиви. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника. Моли да се остави без уважение подадената жалба, като неоснователна и недоказана. Излага своите съображения, съобразно твърдяното във въззивната жалба.

Съдът, с оглед пределите на въззивното производство, събраните доказателства, 1 съобразно наведените от страните доводи и по вътрешно убеждение, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна:

Пред Районен съд – гр. Габрово са предявени комулативно съединени искове по реда на чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 3 от КТ във р. с чл. 222, ал. 2 от КТ във вр. чл.61 от КТД и в евентуалност по чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ.

По делото е установено, че между страните съществува трудово – правно отношение, възникнало от трудов договор и ищцата е изпълнява длъжността „санитар“ в приемния кабинет на „СБАЛББ- Габрово“ ЕООД. С молба от 15.02.2021 г., Д. е поискала да бъде освободена от заеманата от нея длъжност, по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, поради влошено здравословно състояние. Същата е с оценка на работоспособността 100% чужда помощ видно от ЕР № 0335 от зас. № 019 от 28.01.2021 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД- Габрово. Заболяването е с водеща диагноза „Хронична обстуктивна белодробна болест с остра респираторна инфекция на долните дихателни пътища“. В експертното решение е отбелязано, че това е професионално заболяване – „Туберколоза на дихателните органи, потвърдена бектериологично и хистологично – MDR“.

Противопоказанията за работа на труд са: „системни физически усилия, простуда, влага“.

С молба от 19.02.2021 г., работодателят е изразил становището си, че не е съгласен с поставеното условие трудовия договор за бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. Липсва становище относно съгласието или несъгласието му за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Със заповед № 109 от 01.03.2021 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ЕФР. М. ДЖ. на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ.

За да постанови своето решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства.

Приел е, че седмодневният срок за приемане на предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, отправено от ищцата с молба вх. № ЛС-01-145/15.02.2021 г., за работодателя е изтекъл на 22.02.2021 г., поради което следва да се счита, че предложението не е прието. Издадената след изтичането на законоустановения срок заповед № 109/01.03.2021 г. не следва да се счита за надлежно извършено от работодателя приемане на предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, поради което извършеното уволнение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ. Уважил е иска по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ за заплащане на обезщетението за времето през което ищцата е останала без работа, в резултат на уволнението. Като се е позовал на приетата по делото съдебно икономическа експертиза за исковия период е определи дължимото на ищцата обезщетение в размер на 2794,84 лв. по който размер е допуснато и увеличение на предявения иск.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

По делото е безспорно установено, че работникът е подал молба да бъде освободен от 2 заеманата от него длъжност на 15.02.2021 г., като в скоби изрично е посочил чл. 325, ал. , т.

5 от КТ.

Съгласно трайно установената практика на ВКС взаимното съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да престане да съществува.

Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено се смята, че предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. Във всеки случай обаче, когато работодателят връчи заповед по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ без да е имало предложение от работника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, той извършва незаконно уволнение. В този смисъл са и постановените решения от Върховния касационен съд № 400/13.05.2010 г. по гр. д. № 1109/2009 г., IV г. о. и № 146/7.05.2013 г. по гр. д. № 935/2012 г., IV г. о.

В случая, не може да се направи извод, че Д. е изразила воля и е направила предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Точно обратното, тя изрично е посочила, че желае правоотношението да бъде прекратено поради невъзможността й да изпълнява възложената й работа по здравословни причини и издадено решение на ТЕЛК. Това изявление недвусмислено сочи, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. В молбата липсват каквито и да било обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че Е.Д. желае и предлага трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, поради което като е издал заповед на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, работодателят е извършил незаконно уволнение, което следва да бъде отменено с всички законни последици.

Въз основа на приетата по делото съдебно икономическа експертиза и извършените записвания в трудовата книжка на ищцата е било присъдено обезщетението по реда на чл.

225, ал. 1 от КТ в размер на 2 794,84 за периода през който е останала без работа – 02.03.2021 г.-23.06.2021 г.

Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е възражението за липса на мотиви на обжалваното решение.

Първоинстанционният съд е обосновал своите изводи, като се е позовал на събраните по делото доказателства и е подвел фактическия състав под съответната правна норма.

Обсъдил е всички направени възражения от ответника.

С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

По отношение на разноските.

3

От въззивният жалбоподател не са претендирани разноски, а и такива не се дължат, с оглед неоснователността на въззивната жалба. Е.Д. не е направила разноски по делото, поради осъществяването на процесуалното представителство по реда на Закона за правната помощ.

На основание изложеното въззивният съд прие, че решението, постановено от Районен съд – гр. Габрово е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 165 от 07.07.2021 г. по гр.д. № 725 по описа за 2021 г.

Районен съд –Габрово.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4