Определение № 432 от 17.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. Ловеч, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500288 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

С разпореждане №275/26.03.24 г. постановено по ч.гр.д.№180/24 г.

РС-Луковит е отхвърлил частично предявеното от „ТИБИАЙ Банк“ ЕАД ЕИК .................... със седалище и адрес на управление гр.София р-н Лозенец ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров в качеството им на изп.директори, пълномощник-юрисконсулт Йордан Тошков Тодоров заявление, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.2 от ГПК срещу В. А. А. ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес с.Торос общ.Луковит ул.“..............“ №17, Лов.област в частта над сумата 2099 лв. до пълния претендиран размер на сумата от 2289,17 лв главница и за общ размер на застрахователна премия от 190,17 лв, договорна лихва в размер на 206,72 лв. за периода 5.10.23 г. до 23.02.24 г и обезщетение за забава в размер на 89,62 лв. за периода 5.10.23 г. до 14.03.24 г.

Подадена е частна жалба вх.№1506/17.04.24 г. от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 275/26.03.2022 г., по ч.гр.д. №180/2024 г. на Районен съд Луковит, с което частично е отхвърлено заявлението, с мотиви, че са налице неравноправни клаузи по отношение на сключените от ответника застраховки. Изтъква, че извлечението от счетоводни сметки 1 отговаря на всички изисквания на ч.60 ал.2 от ЗКИ, като цитира практика на ВКС в този смисъл, както и достатъчна информация за претендираното вземане. По отношение на финансираната с договора за кредит застрахователна премия изтъква, че когато кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, както в процесния случай, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит (чл. 7.2.2 от договора за кредит). Излага, че сумата за застрахователната премия по застраховката бива отпусната под формата на кредит от банката и по нареждане на кредитополучателя бива заплатена на застрахователя.

Сочи, че съгласно чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка и само по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия договор. Цитира, че съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Излага, че съгласно § 1 от ДР на ЗЗП, застрахователната премия или всеки друг разход свързан с предоставянето на допълнителна услуга са част от общите разходи, които се включват при изчислението на ГПР, но само ако са били задължително условие за сключването на договора за кредит.

Изтъква, че съдът неправилно е оценил доказателствата представени като приложения на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, които сочат, че потребителят сам е избрал допълнителната услуга, което е обективирано в Заявлението - декларация за установяване на договорни отношения. Сочи, че в т. 13 от този документ е предоставен изричен избор на потребителя да избере или не сключването на застрахователен договор.

Твърди, че в този смисъл е и чл.19 от Договора за кредит, където изрично е посочено, че сключването на застраховката не е задължително 2 условие за сключването на договора за кредит. Изтъква, че това еднозначно показва, че допълнителната услуга застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, т.е. застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита.

Цитира, че в чл. 7 от договора за кредит „Общ размер на кредита и условия за усвояването му" ясно е посочен размерът на предоставения финансов ресурс, включващ размера на застрахователните премии, и формиращ общия размер на кредита – главница, като застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника (застрахованото лице) и в искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят изрично е декларирал избора на тази допълнителна услуга -застраховка, а в чл. 7.2.2 от договора за кредит същият изрично възлага на кредитора да преведе частта от средствата от кредита {Общия размер на кредита), касаеща застрахователната премия, на съответния застраховател.

Сочи, че независимо дали желанието на кредитополучателя е да получи парична сума, да се заплати стойността на стока или да се финансират застраховки, средствата по кредита се отпускат съгласно изричната му воля и формират стойността на отпуснатият кредит главница, който кредит се възстановява от кредитополучателя съгласно съответния погасителен план.

Изтъква, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в процесния договор за ПК и застрахователно удостоверение, които са двустранно подписани и не са налице пороци във формиране и изява на волята, които да са опорочили волеизявлението при подписване на договора водещи до липсата на съгласие от страна потребителя. Сочи, че ДПК е в писмена форма, на хартиен носител информацията е представена в еднакъв по вид, формат и размер на шрифта.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане №275 от 26.03.2024 г. по ч.гр.д. № 180/2024 г., на PC Луковит като неправилно и незаконосъобразно и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените от заповедния съд суми в размер на: 190,17 главница лв. 206,72 лв. договорна лихва за периода 5.10.2023 г. до 23.02.24 г. и 89,62 лв. обезщетение за забава за периода от 5.10.23 г. до 14.03.24 г.

3

Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 10.04.24 г, а частната жалба е подадена на 17.04.24 г. по куриер, следователно тя е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл.

418, ал. 4 ГПК).

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.

№1196/25.03.24 г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. А. А. от с.Торос за сумата от 2289,17 лв. главница, договорна лихва 206,72 лв. за периода от 5.10.2023 г. до 23.02.2024 г., обезщетение за забава 89,62 лв. за периода от 5.10.2023 г. до 14.03.2024 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането като е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит №4053962358/28.08.2023 г. и въз основа извлечение от счетоводните книги към 14.03.24 г. Изрично е посочено, че в периода от 13.03.2020 до 13.05.2020 г. по договора за кредит не е начислявана законна лихва, като се твърди, че този договор не е сключен при ОУ и всяка страница е подписана от длъжника. Претендира се присъждане и на ДТ от 51,71 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени договора за потребителски кредит с приложенията, извлечение от счетоводните книги, 2 бр.пълномощни, обратна разписка за изтратено уведомление за предсрочна изискуемост и копие от уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост, документ за внесена ДТ и списък с разноските.

С разпореждане №275/26.03.24 г. постановено по ч.гр.д.№180/24 г.

РС-Луковит е отхвърлил частично предявеното от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК .................... със седалище и адрес на управление гр.София р-н Лозенец ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров в качеството им на изп.директори, пълномощник-юрисконсулт Йордан Тошков Тодоров заявление, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.2 от ГПК срещу В. А. А. ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес с.Торос общ.Луковит ул.“..............“ №17, Лов.област в частта над сумата 2099 лв. до пълния претендиран размер на сумата от 2289,17 лв. главница и за общ 4 размер на застрахователна премия от 190,17 лв, договорна лихва в размер на 206,72 лв. за периода 5.10.23 г. до 23.02.24 г и обезщетение за забава в размер на 89,62 лв. за периода 5.10.23 г. до 14.03.24 г. В мотивите си, РС е приел, че има наличие на неравноправни клаузи досежно претенциите за застраховки, поради което и на основание чл.22 и чл.23 от ЗПК присъжда само чистата стойност на кредита.

С оглед на гореизложеното разпореждане е правилно. съдът намира, че обжалваното

Настоящата инстанция споделя правните изводи на ЛРС по съществото на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК , заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая в претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и мораторна лихва, се установява, че в претенцията за главница е включена и разсрочената вноската за застраховки. Видно е, че кредитополучателят е сключил отделен застрахователен договор, по който банката е трето правоимащо лице и като такова правата й са единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие. Кредитор на застрахователните вноски е К.Ж.“ АД, не банката. Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя.

Клаузата за заплащане на застраховки по двата пакета „Ва nк пакет кредит +" и „Ваnк пакет кредит сметка", е неравноправна по смисъла на чл.

143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения пакет за застраховка.

Освен това предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за 5 потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията н а този закон, е нищожна, поради което и клаузите за застраховки „Ваnк пакет 1 уред" и „Ваnк пакет 1 кредит" следва да се приемат за такава.

Ирелевантно е твърдението за даване на съгласие от страна на клиента за сключване на застраховката – това не променя неравноправния характер на уговорката по същество. По същата причина не е от значение и обстоятелството, че сключването на застраховката не е било задължителна предпоставка за предоставянето на заема. Това е без значение, доколкото такива уговорки са налични, а няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието им, тъй като те са били неразривно свързани с ДПК. Видно от изложеното в частната жалба, застрахователната услуга се третира от банката като допълнителна услуга, следователно в случая намира приложение и постановеното в решение от 21.03.24 г. по дело С-714/22 г. на СЕС. Съгласно това решение чл.3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към ДПК и дават на закупилия тези услуги потребител при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието“общи разходи по кредита за потребителя, а оттам и на понятието ГПР по смисъла на посочения чл.3 б.4и“ когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този креди, какъвто е и настоящият казус. Възприема се, че чл.10 №2 б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.ж от тази Директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.