Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 04.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 24/2025
Вид
Решение № 14
Подписан
04.03.2025
В сила
03.05.2025
Състав
Иванка Георгиева Илинова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.50 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.125 · Търговски закон
  • чл.125, ал. 2 · Търговски закон
  • чл.141, ал.5 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Пазарджик, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20255200900024 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Делото е образувано е по жалба вх. № 20250122131636, подадена от „Кат енд кофи“ ООД, ЕИК 200460762, представлявано от управителя И. А. Я., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление с. Ивайло, обл.Пазарджик, чрез пълномощника адв. Н. Л. (САК) срещу ОТКАЗ на ДЛР при АВп-ТРРЮЛНЦ с № 20250113141223/14.01.2025 г., с който е отказано вписване по заявление А4 със същия номер от 13.01.2025 г., касаещо искане за прекратяване участието на И. А. Я. като съдружник и заличаването й като управител в посоченото ООД.

Изложени са съображения, че атакувания отказ е незаконосъобразен с искане да бъде отменен и се постанови решение, с което да бъдат дадени задължителни указания на Агенцията да извърши поисканото вписване.

В жалбата се твърди, че ДЛР неправилно приел, че искането за прекратяване участието на И. Я. като съдружник е било заявено от неоправомощено лице. Сочи се, че за да се допусне вписването съгласно изискванията на чл.14 от дружествения договор и чл.125 ТЗ било достатъчно съдружникът да е отправил писмено предизвестие, най-малко 3 месеца преди датата на напускането, което в случая било сторено според представените документи, а освен това напускащия управител бил легитимиран сам да заяви заличаването си по реда на чл.141, ал.5 от ТЗ. Възразява се, че посочената от 1

ДЛР хипотеза на т.4 от ТР №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС не била налице, тъй като липсвало бездействие от страна на дружеството. Акцентира се, че изпратеното предизвестие е било прието с разписка на адреса на седалището на ООД, като били съставени протоколи за неговото поставяне на видно място и свалянето му от там, като 3-месечния срок изтекъл на 03.12.2024 г.

Изложени са и правни съображения и че в разглежданата хипотеза след изтичане на установения срок от връчване на предизвестието, прекратяване на членственото правоотношение настъпвало автоматично,без да е необходимо вземане на решение от страна на ОС на съдружниците,в т.ч.и относно съдбата на освободените дялове.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, от фактическа и правна страна приема следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице-заявител по чл.15, ал.1, т.4 във вр. т.1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото търговеца се представлява от вписания и незаличен до този момент управител, поради което е процесуално допустима.

Със заявление образец А4 с № 20250113141223/13.01.2025 г. е поискано вписване на прекратяване участието на съдружника И. А. Я. в дружеството, въз основа на писмено предизвестие по чл.125, ал. 2 ТЗ, както и заличаването й като управител на основание чл.141, ал.5 ТЗ.

Към заявлението са представени следните доказателства:писмено предизвестие на напускащия съдружник и управител; декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ;разписка от 03.09.2024г.за регистриране на предизвестие; протокол за залепване на уведомление от 03.09.2024г.;протокол от 03.12.2024г. за сваляне на предизвестието от входната врата.

По повод това заявление ДЛР е постановил обжалвания отказ, като обособил мотивите си в две групи - по отношение наличието на предпоставките на напускане на съдружника по чл.125, ал.2 ТЗ и отделно - по отношение искането за заличаване на управителя по чл. 141, ал.5 ТЗ.

Посочено е в отказа, че заявлението за заличаване на съдружника било подадено от неоправомощено лице, тъй като в разпоредбата на чл.125, ал.2 ТЗ не било предвидено правомощие той сам да заяви вписване на заличаването 2 си, тъй като не попадал в нито една от посочените категории лица по чл.15 ЗТРРЮЛНЦ, на които законът е дал такава процесуална възможност. Позовал се е в тази връзка и на разрешенията, дадени в т.5 на ТР № 1/2020 г. ОСГТК на ВКС, според което напускащият съдружник не е легитимиран сам да заяви, прекратяването на участие в дружеството.

Посочено е на следващо място във връзка с искането за заличаване на управителя,че в разпоредбата на чл.141, ал.5 ТЗ изрично е предвидена възможност това лице само да заяви заличаването (чл.15, ал.1, т.3 ЗТРРЮЛНЦ), но уведомлението му следва да е било отправено до дружеството,както и че легитимиран да го получи от името на търговеца е всяко лице,съгласно да го приеме, с изключение на самия напускащ управител.В крайна сметка е изведен извода,че в случая не се установява надлежно получаване на уведомлението от дружеството, което се явява и пречка за извършване на заявените обстоятелства.

С оглед на неоснователна. така установеното съдът приема, че жалбата е

На първо място следва да се посочи, че, съдът намира за неоснователен извода на ДЛР, че в конкретната хипотеза напускащият по реда на чл.125, ал.2 ТЗ съдружник не е легитимиран да заяви вписване на прекратяване участието си. Действително съгласно разрешенията на т.5 от ТР №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, напускащият по реда на чл.125, ал.2 ТЗ съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му при бездействие на органите на дружеството, но в разглеждания казус заявителят И. А. Я.,е действала в качеството не на съдружник,а на единственият към момента вписан управител на търговеца,който се явява легитимиран да заяви отразяването на тези промени по партидата на ООД. (вж. в т.см. и Решение № 38 от 06.02.2024 г. на ПАС по в.т.д. № 31/2024 г.)

Следва да бъдат споделени обаче изводите на ДЛР,мотивирали обжалвания отказ, а именно, че случая не се установява надлежно получаване на процесното писмено предизвестие от дружеството, поради което и не са налице предпоставките за вписване на заявените промени.

Особеното в разглеждания случай, е че процесното писмено предизвестие на напускащия съдружник Я. освен акт по смисъла на чл.125, ал.2 ТЗ, съдържаща също така и волеизявление със смисъл на уведомление по 3 реда на чл.141, ал.5 ТЗ, тъй като изразява волята на същата като управител да бъде освободена и от ръководните й функции в ООД.

Установявана се от съдържанието в титулната част от текста на съставеното предизвестие,че същото е било адресирано от напускащия съдружник и управител И. Я. до останалите двама съдружници - 1) Р.Й.Б. – австрийски гражданин, с адрес - ***** № ****, *****) Т.Е. – унгарски гражданин, с адрес - *******.

В случая съгласно текста на чл.14 от обявения актуален дружествен договор на „Кат енд кофи“ ООД е предвидено,че всеки съдружник може да прекрати участието си с писмено предизвестие,отправено до останалите съдружници най-малко 3 месеца преди датата на напускане. Именно в унисон с посочената разпоредба е било оформено и предизвестието, което е адресирано до всеки от съдружниците.

Видно е от данните по делото,че във връзка с удостоверяване връчването на това предизвестие е съставена разписка от 03.09.2024 г., според която то е било регистрирано на адреса на „Кат енд кофи“ ООД в с.Ивайло, ул.

4-та. Съставен е и протокол от същата дата 03.09.2024 г., според съдържанието на който предизвестието е залепено на входната врата на адреса на дружеството. Съставен е и втори протокол от 03.12.2024г.,с който е оповестено,че предизвестието се сваля от това място след изтичането на период от 3 месеца.

Същественото е, че и трите описани по-горе документа – за регистриране на предизвестието, за разлепването му и съответно за свалянето му от входната врата на регистрирания адрес на дружеството,са били съставени и подписани единствено от напускащия управител - И. А. Я.,ЕГН **********.Върху тях няма поставен входящ номер от регистратурата търговеца и респ. положен подпис за получаването им от друг съдружник или служител на дружеството, освен подписа и имената на напускащия управител и съдружник.Най-вече не са ангажирани доказателства за това някой от останалите съдружници да е получил предизвестието и на собствения си адрес в чужбина, или за връчването на предизвестието по друг начин, така че същите да бъдат надлежно информирани за намерението на напускащия.

Разпоредбата на чл.125, ал.2 ТЗ не предвижда способ за връчване на писменото предизвестие и указания за самото организиране на уведомяването 4 на дружеството.Смисълът на разпоредбата обаче е ясен – целта на предизвестието е дружеството,в съвкупния си членствен състав да бъде уведомено в посочения срок,за да може, чрез върховния си орган, да вземе решения и организира последиците от напускането на съдружника.

Аналогичен смисъл е вложен от законодателя и по отношение уведомлението на напускащия управител по чл.141, ал.5 ТЗ,легитимиран да получи което от името на търговеца е всяко лице, съгласно да го приеме, с изключение на напускащия управител. (вж. така и т.4 от ТР № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСТК).

Според съда в разглеждания казус приложените към заявлението разписки и протоколи,описващи начина,по които е удостоверено връчването на предизвестието,не удовлетворяват изискванията на чл.14 от дружествения договор, както и на закона. Вярно е, че обикновено способът за уведомяването на дружеството е чрез изпращане на предизвестието на адреса му на управление, респ. получаването му чрез управителя (съгласно чл.50 ГПК), но в процесния случай, и доколкото действията по получаването му са удостоверени единствено от напускащия съдружник и управител, то според съда този подход не би могъл да аргументира извода,че волеизявлението на напускащия е достигнало до съвкупния членствен състав и конкретно до знанието на оставащите двама съдружници Р.Й.Б. и Т.Е., в чиято тежест ще остане организиране последиците от това напускане.Затова и доколкото се констатира ненадлежно връчване на предизвестието,съдът приема, че към датата на депозиране на заявлението пред АВп, не са започнали да текат и съответните срокове,обуславящи настъпване на предпоставките за вписване на въпросните обстоятелства, т.е. не са настъпили условията на чл.125, ал.2 ТЗ и чл.141,ал.5 ТЗ, при което ДЛР резонно е постановил отказ, който по изложените съображения следва да бъде потвърден.

Искането на Агенцията по вписванията за присъждане на разноски о делото - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. е неоснователно, въпреки изхода на делото. Съгласно нормата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ (нова ДВ, бр. 105 от 2020 г.), в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.Доколкото разглежданото производство е охранително,то от ГПК,към който препраща посочената разпоредба,следва да се приложат разпоредбите относно охранителните производства на ГПК, според които 5 разноските за сметка на молителя (чл. 541 от ГПК). Освен това АВп не е и не може да бъде страна в охранителното производство по вписване/обявяване, което се развива пред нея, тъй като в това производство Агенцията осъществява юрисдикционна дейност (в този смисъл Определение № 60392/03.11.2021 г. по ч.т.д. № 2176/2021 г. по описа на ВКС, Т. К., II Т. О.;

Решение № 117/04.03.2021 г. по т.д. № 169/2021 г. на САС 5 състав;

Определение № 181/30.03.2021 г. по т. д. № 284/2021 г. на САС, 5 състав).

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 20250122131636, подадена от „Кат енд кофи“ ООД, ЕИК 200460762, представлявано от управителя И. А. Я., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление с. Ивайло, обл.Пазарджик, чрез пълномощника адв. Н. Л. (САК) срещу ОТКАЗ на ДЛР при АВп – ТРРЮЛНЦ с № 20250113141223/14.01.2025 г., с който е отказано вписване по подадено от заявление А4 със същия номер от 13.01.2025 г., касаещо искане за прекратяване участието на И. А. Я. като съдружник и заличаването й като управител и ПОТВЪРЖДАВА обжалвания отказ.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на Агенцията пред Апелативен съд Пловдив с въззивна жалба.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 6