Решение № 132 от 04.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Бургас, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20252100101300 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. В., ЕГН **********, адрес в *********, подадена чрез пълномощник – адв. Галина Колева, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Шейново“ №19, ет.1, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

„ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Света София“ №7, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, съдебен адрес в гр.Пловдив, пл.“Кочо Честименски“ №2Б, ет.5, чрез адв. Н. Шилев, с искане за постановяване на решение з а осъждане на ответника да заплат и н а ищцата сумата от 200 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от Н. В. неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 16.06.2023 г., при което е починала нейната майка В.В., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя – 07.11.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е дъщеря на В.В., както и че на 16.06.2023 г. е била причинена смъртта й в разултат на ПТП, реализирано по вина на водача на товарен автомобил – влекач, марка „МАН“, модел „ТГХ 18.480 4х2ЛЛС“ с рег.№СВ6295СВ, с прикачено полуремарке, марка „Кесборер“, модел „СТС32“, с рег.№СВ6210ЕА – И. С. Г., собственост на „Никитранс груп 2013“ ЕООД, гр.Камено, който нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.25, ал.1 и чл.119, ал.4 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на В.Б.-В.. По случая е било образувано ДП №237ЗМ 136/2023 г. по описа на РУ МВР – Айтос, което е приключило с влязла в сила присъда №28/16.04.2024 г., постановена по НОХД №225/2024 г. по описа на ОС-Бургас, изменена с Решение №11/07.02.2025 г., постановено по ВНОХД №140/2024 г. по описа на АС-Бургас, потвърдено с 1

Решение №230/19.05.2025 г., постановено по н.д.№285/2025 г. по описа на ВКС.

Ищцата твърди, че търпи изключително тежко загубата на майка си, която към датата на ПТП е била на *** години, в разцвета на силите си, здрава, работеща жена. Двете правили планове починалата да помага на ищцата при отглеждането на бъдещите й деца и да споделя с нея всички радости и несгоди на живота, които планове останали неосъществени.

Дълбоката връзка помежду им била прекъсната без време, което лишило ищцата от възможността да усеща подкрепата на своята майка, да я търси за съвет, да споделя с нея живота си.

Ищцата твърди и това, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена във формата на застрахователни полици №BG/23/123000142838 с начална дата на покритие 25.01.2023 г. и крайна дата – 24.01.2024 г. за товарен автомобил – влекач, марка „МАН“ с рег.

№СВ6295СВ и №BG/23/123000141386 със срок на валидност 1 2.01.2023 г. – 11.01.2024 г. за полуремарке, марка „Кесборер“ с рег.№СВ7210ЕА, както и че е направила пред застрахователя застрахователна претенция за неимуществени вреди, във връзка с която ответникът предложил да заплати обезщетение в размер на 100 000 лева, с чийто размер ищцата не била съгласна.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса на застраховането и чл.86 от ЗЗД.

В преклузивния срок по чл.131 , ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, а като аргументи за това изтъква трудовото правоотношение на пострадалата със САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ „ЛИНА“

ЕООД към датата на пътния инцидент. Твръди, че с Разпореждане №5104-02102/07.08.2023 г. на ТП на НОИ гр.Бургас, процесното ПТП е прието за трудова злополука, поради което и приложение следва да намери разпоредбата на чл.200 от КТ и отговорността следва да се носи от работодателя. Това според ответника означава, че за него не е възникнало задължение да обезщети на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ претърпените от ищцата вреди от тази трудова злополука, което прави претенцията неоснователна.

При условията на евентуалност, без да оспорва валидността на застраховките „ГО“ и настъпването на ПТП, ответникът оспорва исковете като неоснователни и необосновани, а като аргументи за това изтъква поведението и действията на пострадалата при ПТП като прави възражение за съпричиняване от нейна страна – пострадалата била възприела посоката на движение на товарната композиция, но вместо да предприеме разумни от чисто житейска гледна точка действия – да се върне в изходното си положение, същата променила посоката си на движение от север на изток и 2 продължила в същата посока, в която вече се е движил влекачът. Счита, че по този начин пострадалата сама се е поставила в ситуация на предвидим и очакван риск. Ответникът навежда и възражение за прекомерност на претендираното от ищцата обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Ангажира доказателства, претендира разноски.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, изразените от страните становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение №2263 от 16.09.2025 г., в което е обективиран проект на доклад по настоящето дело, приет за окончателен в проведеното на 14.11.2025 г. открито съдебно заседание, между страните е обявено за безспорно настъпването на ПТП на 16.06.2023 г. и наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и товарен автомобил – влекач, марка „МАН“, модел „ТГХ 18.480 4х2ЛЛС“ с рег.№СВ6295СВ и полуремарке, марка „Кесборер“, модел „СТС32“, с рег.№СВ6210ЕА.

С Присъда №28/16.04.2024 г., постановена по НОХД №225/2024 г. по описа на БОС, приобщено като доказателство по делото, в сила от 19.05.2025 г., изменена с Решение №11/07.02.2025 г., постановено по в.н.д.о.х №140/2024 г. по описа на АС-Бургас, оставено в сила с Решение №230/19.05.2025 г., постановено по н.д.№285/2025 г. по описа на ВКС, свидетелят И. С. Г. е признат за виновен и наказан за това, че на 16.06.2023 г., около 12,45 часа в гр.Айтос, Бургаска област, по ул.“Славянска“, в района на кръстовището с ул.“Гарова“, на пешеходна пътека тип „зебра“, с посока на движение към гр.Бургас, при управление на товарен автомобил – влекач, марка „Ман“, модел „ТГХ 18.4804х2 ЛЛС“ с рег.№СВ6295СВ, с прикачено полуремарке, марка „Кесборер“, модел „СТС 32“ с рег.№СВ7210ЕА, двете собственост на „Никитранс Груп 2013“ ЕООД-гр.Камено, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.25, ал.1 и чл.119, ал.4 от ЗДвП допуснал настъпването на ПТП с пешеходката В.В.Б.-В. и по непредпазливост причинил смъртта й.

С разпореждане №5104-02-102/07.08.2023 г. на ДЛ при НОИ, ТП-Бургас, декларираната от осигурителя Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Лина“ ЕООД злополука, вх.№5101-02-77/22.06.2023 г., станала на 16.06.2023 г. с В.В.Б.-В., ЕГН **********, е приета за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО.

Видно от писмо, изх.№123/24.09.2025 г. на СМДЛ „Лина“ ЕООД, прието като доказателство по делото, във връзка с трудовата злополука няма изплатено обезщетение на Н. Н. В. в качеството й на законен наследник на В.В.Б.-В..

Качеството на ищцата на наследник по закон на починалата В.В. се потвърждава от приетото като доказателство Удостоверение за наследници, изх.№2397/25.07.2023 г., издадено въз основа на акт за смърт №93/17.06.2023 г., препис-извлечение от който също е приобщен като доказателство по делото.

По делото е приета като доказателство застрахователна претенция, вх.

3

№99-7309/08.11.2023 г., от съдържанието на която става ясно, че ищцата е поискала от ответника в качеството му на застраховател да й изплати застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лева за настъпилото на 16.06.2023 г. застрахователно събитие, а ответникът не оспорва, че и до настоящия момент не й е заплатил обезщетение в търсения размер.

По делото са извършени основна и повторна съдебно-автотехнически експертизи, като в заключението на основната експертиза е посочено, че произшествието е възникнало в светлата част на денонощието – 12,40 часа, мястото на ПТП е в кръстовище, обозначено като такова с кръгово движение, регулирано с пътни знаци, осигуряващи предимство и светофари – трисекционни за движещите се МПС и двусекционни за пешеходците. В двете страни на ул.“Славянска“ е имало тротоари, а в кръстовището е имало маркирана по надлежния ред пешеходна пътека, свързваща южния и северен тротори на същата улица. Пострадалата е била на южния тротоар и е предприела движение към северния тротоар при съобразяване със светлинната сигнализация на кръстовището – зелен сигнал. Ударът е осъществен с предна дясна част на влекача и гърба на пешеходката, като е станал в средата на ул.“Славянска“, която е с две ленти за движение, в посоките към гр.Бургас и към гр.София. Вещото лице по това заключение посочва, че пешеходката е имала обективната възможност да види товарната композиция в дясна пътна лента на ул.“Гарова“, когато се е изкачила по стълбите водещи от парка на града към тротоара. В този момент влекачът е бил в покой и все още пешеходката не е имала възможност да възприеме маневрата – десен завой. Тогава пешеходката е била на разстояние около 7-8 метра от пешеходната пътека, а влекачът – на 20-23 метра от нея. В момента, в който пешеходката е стъпила на пешеходната пътека с намерението да премине на отсрещния тротоар, предната част на влекача МАН е била на 6,5 метра напред и вляво от пешеходката. Посочено е и това, че когато автомобилът е предприел маневрата десен завой, видимостта на пешеходката към влекача е била неограничена, между тях не е имало други участници в движението, чийто габарити да са представлявали пречка за видимостта. В момента, в който пешеходката е стъпила на пешеходната пътека с намерението да премине на отсрещния тротоар, предната част на влекача МАН е била на 6,5 метра напред и вляво от нея. В този момент пострадалата е имала възможността да възприеме товарната композиция като опасност за нейното здраве и да спре в момента още, когато е била в началото на пешеходната пътека. Според в.л.инж. Стоянов, механизмът на настъпване на ПТП е следния: водачът на товарната композиция е бил в дясна лента за движение на ул.“Гарова“, спрял за изчакване на зелен сигнал на светофара, зад лек автомобил, марка „Фолксваген“. В същото време, в дясно от товарната композиция, по тротоара, в посока север – към пешеходната пътека, с нормален към бърз ход се движела пешеходката В.В.. Когато светофарната секция важаща за водача на товарната композиция и за пешеходката е подала разрешаващ за движение сигнал, пешеходката е била на тротоара, на около 7-8 метра от платното за движение на ул.“Славянска“, а предната част на влекача е била на 20-23 метра преди пешеходната пътека на ул.“Славянска“. Докато 4 пешеходката е изминала разстоянието от 7-8 метра по тротоара и наближила пешеходната пътека, товарната композиция е била навлязла в кръговото кръстовище, но влекача на същата все още не е бил насочен към ул.“Славянска“. В този момент пешеходката предприела движение по пешеходната пътека, а водачът предприел маневрата завой надясно – към ул.“Славянска“. Поради габаритната дължина на композицята, за да извърши маневрата правилно, без задната част на полуремаркето да се качи върху десния тротоар, водачът на товарния автомобил изнесъл предната лява част на влекача в лентата за насрещно движение. В този момент цялата дясна лента за движение на ул.“Славянска“ е била свободна. Когато предната част на влекача се ориентирала в посока гр.Бургас и скоростта нараснала до около 20 км./ч., пешеходката е била в средата на пешеходната пътека и разбрала, че автомобилът няма да й осигури предимство. Движейки се със скорост около 8 км./ч. сменила посоката си на движение и тръгнала в посоката на влекача – към гр.Бургас. Когато изминала 2-2,4 метра, влекачът я застигнал и последвал удар. Ударът е осъществен с предна дясна част на влекача и гърба на пешеходката в средата на ул.“Славянска“, на разстояние около 1 метър в дясно от пешеходната пътека. Последвало прегазване на тялото на пешеходката с предна дясна гума на влекача. След като водачът на автомобила възприел настъпилото ПТП спрял, тялото на пострадалата останало между предния и заден мостове на влекача, под десния горивен резервоар. Като причина за ПТП е посочено от в.л.С. отнемане предимството на пешеходката от страна на водача на вклекач МАН с прикачено към него полуремарке Кесборер, като същият е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране.