Решение № 1087 от 05.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1087 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000503212 по описа за 2023 година

С решение № 260909 от 30.06.2023 г., по гр.д. № 7062/20 г., СГС, І-9 с-в, отхвърля предявените от М. С. М., И. М. Н. (починал и заместен в процеса от М. И. Н. и В. И. Н.), В. И. Н. и К. А. Б. срещу Н. Г. Д., искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 36 000 евро, неустойка за забава по чл.

22, ал. 1 от сключения на 11.03.2016 г. между страните договор за периода от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2020 г. до пълното изплащане.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от М. С. М., М. И. Н., В.

И. Н. и К. А. Б.. Твърдят, че изводите на съда относно подчертано санкционния характер на неустойката и нетипичния за практиката размер на същата, е произволен. Не са съгласни с тезата, че по-голяма част от дейностите по договора са изпълнени, тъй като считат, че те са некачествени и изпълнено лошо с отклонения от поръчката относно вида на материалите и не могат да се ползват по предназначение. Тези недостатъци не били отстранени до започване на делото, поради което считат, че не се касае само до неспазване на срок, но и до непредаване на целия етап І от договореното строителство.

Подчертават, че ответникът е ремонтирал само полагащата му се от обекта част – хале 2, (без тази на жалбоподателите – хале 1) и е започнал да отдава 1 същата за месечен наем от 7000 лв., което е съизмеримо напълно с претендираната неустойка на месец. Изтъкват, че исковият размер на неустойката не е прекомерен, но и дори да е, съдът е можел да я намали, вместо да отхвърля иска. Посочено е, че с действията си ответникът е блокирал целия обект и практически ако не е бил започнал изпълнение въобще, това би било по-благоприятно за жалбоподателите, които са щели да потърсят друг строител.

Ответникът Н. Г. Д. оспорва жалбата, като настоява, че целият договор е нищожен, тъй като възложителите били обещали като престация към изпълнителя да прехвърлят собствеността върху несъществуващ имот, без яснота за неговата цена и стойност, т.е. касае се за невъзможен предмет.

Отделно счита, че самата престация на изпълнителя също не е конкретизирана по стойност. Твърди, че договорът противоречи и на добрите нрави, тъй като страните били неравнопоставени, доколкото за изпълнителя нямало ясно определен начин за разплащане и остойностяване, нито имало уговорена в негова полза неустойка. Поддържа становището си от писмения отговор.

Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.

Ищците М. С. М., К. А. Б., И. М. Н. (починал и заместен в процеса от М.

И. Н. и В. И. Н. - последната и самостоятелен ищец) твърдят, че са собственици на имот в село Петърч, община Костинброд, Софийска област, с площ от 16218 кв.м., находящ се в строителните граници, предназначен за стопански двор, съставляващ УПИ ХХХІХ, ведно с построения в имота "Краварник-Комплекс", както и на съседния поземлен имот с площ от 542 кв.м. в строителните граници на населеното място, съставляващ УПИ XLII по кадастралната карта на "Стопански двор", ведно с построената в имота стопанска сграда /бивша Ветеринарна лечебница - I-34/ със застроена площ 92 кв.м. На 11.03.2016 г. между ищците като собственици на посочените недвижими имоти и ответника Н. Д., като изпълнител, бил сключен договор, с който ответникът се задължил да инициира и извърши промяна в действащия регулационен и застроителен план за имота, съгласно скица-проект, 2 изразяваща се в следното: съществуващите два УПИ да бъдат разделени на четири парцела, а именно новообразувани УПИ ХХХI с площ 6625 кв.м., в който да попада Хале 2 и навеса без частта за изграждане на административна сграда 2; УПИ LXV с площ от 6408 кв.м., в който да попада Хале 1; УПИ LXVI с площ 2296 кв.м. и УПИ LXVII с площ от 1526 кв.м. съгласно Приложение № 8 и скица-проект, Приложение № 9 към договора. Съгласно чл. 3А от договора изпълнителят се задължил да изпълни СМР за Хале 1, Административна сграда 1, Административна сграда 2 и двор на имота, които били подробно описани в т. 3.1 до 3.22 от Договора, подробно индивидуализирани и в исковата молба, представляващи Етап I. Страните се договорили, че възложителят ще съгласува и приема изпълнените работи след съставяне на необходимите строителни актове и протоколи (чл. 5 от Договора), като са предвидили, че възложените по договора СМР се считат за окончателно приети от Възложителя с подписване на двустранен приемопредавателен протокол без възражения (чл. 22, ал. 4 от договора). Същият протокол е основание за приключване и на съответния етап на договорените СМР, ведно с изпълнението и на останалите изисквания по чл. 8 предоставянето от Изпълнителя на Възложителя на всички предвидени от закона и съответните държавни служби документи, които да му послужат за узаконяване на Хале 1, Административни сгради 1 и 2 и ограда. В изпълнение на задълженията си по чл. 10 от Договора, ищците предоставили имота на изпълнителя при подписването на договора, екземпляри /копия/ от одобрения инвестиционен проект, както и от останалата необходима съпътстваща документация за изпълнение на подготвителните работи и изпълнение на строителството, вкл. и издадените Разрешения за строеж за извършването на преустройството на сградите и за масивната ограда. Изпълнителят се задължил да изпълни възложеното в сроковете, посочени в чл. 4 от договора, като за Етап 1 бил договорен срок до 30.08.2017 г. (чл. 21 от Договора).

Съгласно чл. 22, ал. 1 в случаите на забавено изпълнение на възложеното от първия етап от изпълнението, включително случаите, когато забавата е поради причини за отстраняване на некачествено или неточно изпълнение, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 1500 евро на месец, а ако забавата продължи повече от шест месеца - неустойката е 3000 евро на месец. В чл. 3 от договора е предвидено, че неустойките за забава за отделните етапи се дължат отделно една от друга. На 30.10.2018 г. ищците 3 констатирали пропуски по изпълнението и бил подписан протокол, като след това депозирали и възражения в кантората на упълномощен от изпълнителя адвокат с подробно посочени забележки по качеството на изпълнението на възложените СМР, които включвали, както възражения по отношение общото некачествено изпълнение на възложеното, така и конкретно по всяка една от дейностите, описани в договора. В нарочно становище изпълнителя на свой ред признал, че е налице неизпълнение по част от констатираното от ищците, като декларирал, че към датата на приемане на първи етап от възложените дейности те ще бъдат отстранени. Ищците твърдят, че пропуските не били отстранени и считано от 31.08.2017 г. изпълнителят изпаднал в забава за предаване на дейностите, включени в Етап 1. Претендират да им се присъди сумата от 36 000 евро, неустойка за забава по чл. 22, ал. 1 от Договора за периода от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г. (по 3000 месечно), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират разноски.

Ответникът Н. Г. Д. оспорва исковете. Твърди, че липсва приемопредавателен протокол по чл. 22, ал. 4 от договора, който да удостовери вида и качеството на извършените работи, което осуетява възможността за претендиране на неустойка. Счита за нищожен целия договор поради липса на основание (чл. 26, ал. 2, т. 4 ЗЗД), тъй като липсвала конкретно уговорена престация в полза на всяка от страните като абсолютна стойност.

Възложителят поел обещание с клаузата на чл. 3Б от договора в замяна на описаните в договора СМР да прехвърли собственост върху несъществуващ имот, а описаните в договора СМР, за които изпълнителят поел задължение да извърши, не били остойностени, и липсвала обща стойност на престацията. В този смисъл твърди още, че сключения договор бил нищожен поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД) и поради невъзможен предмет (чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД). Уговорената в чл. 22, ал. 1 неустойка била нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като била уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и целяла да обогати едната страна, а именно възложителите по договора. В договора нямало уговорена цена на СМР и абсолютна стойност на работите, поради което неустойката нямала обезпечителна функция, и не съществувала реална база, върху която да бъде изчислена, а именно недовършените или лошо изпълнените СМР. В този смисъл липсвала каквато й да било 4 обезщетителна функция на неустойката. Отделно от изложеното ответникът релевира и възражение за забава на кредитора, тъй като същият не дал необходимото съдействие и не изпълнил договорното си задължение по чл. 9 от договора, а именно да предаде на изпълнителя инвестиционния проект и изискуемите строителни книжа. Ответникът твърди също така, че ищеца М.

М. създавал пречки за ответника да изпълни договорените СМР, като подавал жалби срещу него в прокуратура, МВР за извършване на незаконно строителство. Евентуално прави възражение за прекомерност на неустойката.

Претендира разноски.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Видно от договор от 11.03.2016 г. страните са се договорили ответникът Н. Д. да инициира да бъде разделена функционално и документално сградата, съществуващата в подробно описан имот на възложителите, на две отделни сгради - Хале 1 и Хале 2 (по 1500 кв.м. застроена площ, Приложение № 8), да инициира и да извърши промяна на действащия регулационен и застроителен план за имотите, съгласно Скица – проект (Приложение № 9) към договора, изразяваща се в разделяне на съществуващите две УПИ на четири парцела, подробно описано, в т. 3.1 до т. 3.24 от Договора. Договорено е в чл. 4 изпълнението да бъде извършено в два етапа, съгласно Приложение № 8.

Съгласно чл. 3Б възложителя дължи на изпълнителя прехвърляне на собствеността върху новообразуваното УПИ ХХХIХ с площ 6625 кв.м., заедно с Хале 2, във вида, в който се намира към датата на сключване на настоящия договор. Прехвърлянето ще се осъществи след направа на СМР за Хале 1 и други дейности по етап І (точки от 3.1. до 3-13, т. 3.16, т. 3.17, т. 3.19, т. 3.20. и т. 3.22 от чл. 3).

Пред СГС е приета СТЕ от 18.05.2022 г., л. 259 и сл.), в която е посочено, че за обект "Цех за студена обработка на метали - преустройство на съществуващ краварник в ПИ ХХХIX с местонахождение с. Петърч, общ.

Костинброд" е била изготвена и одобрена изискуемата се строителна документация, въз основа на която са били издадени Разрешение за строеж № 116/21.06.2007 г. и Разрешение за строеж № 157/25.07.2007 г. Вещото лице е установило наличие на одобрен екзекутивен проект от 17.08.2016 г. за обекта.

5

Върху отделните чертежи от екзекутивните проекти на ръка е записано "Строител: Г. Д. " и е положен подпис над името. След оглед на имота вещото лице е констатирало, че преобладаващата част (над 90% - л. 267 в о.з. пояснено от вещо лице) от договорените видове работи, включени в Етап 1 са изпълнени на място, като по видовете работи, включени в Етап 2 от договора не е работено. Според експерта към договора няма изготвена количественостойностна сметка относно договорените СМР, в която да са отразени количества и стойности, не са съставени актове - образец № 19, № 12, № 7. В заповедната книга на обекта, от 16.03.2009 г. е записано, че строежът ще се изпълнява по стопански начин от собствениците като строител, за технически ръководител на обекта е записан стр. техник М. М. (ищец). Установено е, че Д. възложил на С. К. (въз основа на разрешително с № 157) да е технически ръководител на строежа, но К. не е вписан в Заповедната книга на обекта, поради което вещото лице счита, че тази длъжност се изпълнява от ищеца М..