Решение № 5396 от 22.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5396 гр. София, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100504747 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20605/13.12.2023 г., постановено по гр.д. № 40 288/2023 г. на СРС, ГО, 43 състав, са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против А. А. Л. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл.9 ЗПК за установяване дължимостта на сумата от 3 163,21 лева - главница по договор за потребителски кредит № 30040803051/25.11.2019 г., ведно със законната лихва считано от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане, и на сумата от 1 739,06 лева договорно възнаграждение за периода от 25.12.2021 г. до 06.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.04.2023 г. по ч.гр.дело № 10 927/2023 г. по описа на СРС, 32-ри състав.

С решението са отхвърлени като неоснователни и предявените осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 801,87 лева - възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от 2315,43 лева - възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит № 30040803051/25.11.2019 г., ведно със законната лихва считано от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 1079/03.01.2024 г., дата на изпращане по ССЕВ 02.01.2024 г., от ищеца „Профи кредит България“ ЕООД срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете за сумата от 3 163,21 лв. и за сумата от 1 739,06 лв., ведно със законната лихва считано от 28.02.2023 г. до 1 окончателното изплащане.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в посочените части. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Излага, че неправилно СРС е приел, че процесният договор за кредит е невалиден поради противоречие с чл.

19, ал. 4 ЗПК. Излага в жалбата, че допусканията относно ГПР са ясно и точно посочени в договора и договорът съдържа всички изискуеми реквизити по ЗПК. В ГПР участва заложеният в договора лихвен процент относно възнаградителната лихва в размер на 41 процента, чийто размер не противоречи на морала и добрите нрави. Съгл. чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да надвишава 50 процента, поради което заложеният в договора лихвен процент относно договорната лихва от 41 процента не противоречи на добрите нрави. На следващо място, неправилно СРС е счел, че таксата по услуги Фаст и Флекси следва да участва при формиране на ГПР. Навежда в тази връзка, че това са допълнителни и незадължителни услуги, чието предоставяне не е задължително условие за отпускане на кредита и тези разходи не участват в ГПР.

Въззиваемият А. Л. оспорва подадената въззивна жалба.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Сочи, че в договора липсва конкретизация относно начина на формиране на ГПР и действителният ГПР надвишава 50 процента, поради което на осн. чл. 23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита. Последната била погасена с извършените плащания в размер на 7 805,64 лв.

Подадена е и частна жалба вх. № 57385/21.02.2024 г. от ищеца „Профи кредит България“ ЕООД против определение № 5680/05.02.2024 г., с което на осн. чл. 248 ГПК е оставена без уважение молба на ищеца вх. № 1081/03.01.2024 г. относно разноските. Сочи се в частната жалба, че неправилно с определение № 5680/05.02.2024 г. е оставена без уважение молба на ищеца вх. № 1081/03.01.2024 г. за изменение на решението в частта относно разноските, като се приеме, че разноски за длъжника в заповедното пр-во изобщо не се дължат; евентуално, че се дължат разноски за възнаграждение в размер на 50 лв. Поддържа се с частната жалба, че разноски за длъжника в заповедното пр-во изобщо не се дължат. Евентуално моли възнаграждението на адвоката като прекомерно да бъде намалено от 300 лв. на 50 лв.

Не е подаден отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Между страните не е било спорно, а и се установява от двустранно подписания договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 30040803051/25.11.2019 г., че между страните е възникнало облигационно отношение, като въззивникът и ищец е отпуснал на въззиваемия и ответник кредит в размер на 5 000 лв., които е надлежно усвоен. Стойността на ГПР според договора е 49,09 процента. В чл. VI от договора /“Параметри“/ е уговорено, че се дължи възнаградителна лихва във фиксиран размер от 41,00 процента на годишна база. Договорът е сключен при Общи условия, приети от кредитополучателя надлежно.

2

Договорени са и са предоставени пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ при възнаграждение по първата 1 500 лева, а по втората услуга 4 350 лева, платимо на вноски от по 162,50 лв., като общо поетото задължение на ответника към ищеца възлиза на 14566,83 лв. Размерът на вноската по кредита възлиза общо на 404,64 лв., от които 242,14 лв. за главница и договорна лихва и 162,50 лв. по услуги Фаст и Флекси. Видно от приложения по делото погасителен план към договора е, че падежът на последна погасителна вноска е на 25.02.2023 г., но с анекси от 11.02.2020 г., 21.09.2020 г., 15.04.2021 г. е приет нов погасителен план. Съгласно последния действащ между страните погасителен план падежът на последната вноска е на 25.08.2023 г.

Договорът е сключен 25.11.2019 г., т.е. при действието на ЗПК /изм., бр. 17 от 26.02.2019 г./ Ответникът има качеството на потребител съгл. чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредитодателят е юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Както е обосновано в обжалваното решение, то договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител. Споделят се изводите на СРС, че поради непосочване в договора на допусканията относно ГПР на осн. чл. 11, ал. 1, т.

10 вр. чл. 22 ЗПК и поради надвишаване на прага по чл. 19, ал. 4 ЗПК то дължима на осн. чл. 23 ГПК поради недействителност на договора за кредит е била само чистата стойност на кредита от 5 000 лв.

Според чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г./, който е бил в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС. Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита.

Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да бъде посочен ГПР със съответните допускания. Съгл. пар. 1 , т. 1 ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая в договора и в чл. 5,2 ОУ не са посочени допусканията относно ГПР.

Посочено е единствено, че първоначалното изчисление на ГПР се прави, като се приеме, че “лихвата и другите разходи“ са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока. Видно е от договора, че са предоставени срещу заплащане услуги Фаст и Флекси, а и ищецът сам сочи в исковата 3 молба, че е начислявал такси и други разходи по договора. Следователно по договора са дължими наред с договорната лихва и други такси и разходи, но в договора и ОУ не е посочено кои разходи и други компоненти освен възнаградителната лихва формират ГПР. Поради това съдът намира, че ГПР не е надлежно описан като формиращи компоненти и размер в договора, поради което договорът е недействителен на осн. чл.

22 ЗПК.

На второ място, по силата договора на ответника кредитополучател е предоставен и допълнителен пакет услуги Фаст и Флекси, осигуряващи приоритетното разглеждане на искането за кредит и възможното бъдещо предоставяне на услуги от кредитодателя, а именно разсрочване на вноски, промяна на погасителния план и други. С обжалваното решение искът за сумите по пакет допълнителни услуги Фаст и Флекси е отхвърлен по мотиви, че разпоредбата на чл.

10а ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.

3). В частта относно иска за сумата от 801,87 лева - възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от 2315,43 лева - възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, решението не е обжалвано и влязло в сила. Следователно е установено, че възнаграждение за пакет допълнителни услуги Фаст и Флекси е било недължимо и неправилно е било начислявано, вкл.като част от анюитетната вноска.

Съвкупният анализ на договора за кредит и на ОУ води до извода, че в случая разходите за услуги Фаст и Флекси следва да бъдат включени в ГПР като разход за потребителя по договора за кредит. Съобразявайки съдържанието на тези клаузи и основно предпоставките, при наличието на които са дължими възнагражденията, респ. характера на насрещната престация на кредитора, дължима срещу заплащането на възнаграждението от страна на потребителя, а именно принципната възможност последния да се ползва от услуги като приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определени брой погасителни вноски, както и характера на така посочените дейности, съдът приема, че посочените услуги са пряко свързани с усвояване и управление на кредита, поради което следва да участват при формиране на ГПР по договора. Това е разход, дължим от потребителя винаги дори при точно изпълнение на задълженията му по договора за потребителски кредит, наред със сумата за главница.

При включване на разходите за услуги Фаст и Флекси /за които се дължи възнаграждение от общо 5850 лв. или това е повече от отпусната главница по договора/ ГПР би бил над 50 процента или договорът е недействителен и се дължи само чистата стойност по него.

Както правилно е прието в обжалваното решение, то въпреки наличието на клауза в Общите условия, която да позволява на кредитора да обяви вземанията по кредита за изцяло и предсрочно изискуеми, то недоказано е останало твърдението на кредитора, че по този начин предсрочната изискуемост е настъпила на 06.01.2023 г.