Решение № 165 от 05.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Стара Загора, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Н. Ил. Уруков

А. Д. А.ов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20235500500245 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от К. И. Ш. от гр.С.З., чрез адв.К. В.-Д. от АК Стара Загора против решение № 37 от 19.01.2023г., постановено по гр.д. № 1629/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се отхвърля иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД предявен от К. И. Ш. против Н. Ж. К. за заплащане на сумата от 10 000,00 лв.

/десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване на личната му кореспонденция /четене на кореспонденцията и отнемане на пощенски марки/, вкл. дисциплинарното наказване на ищеца със заповед № Л-783/06.04.2020 г. поради прочетената от ответника лична кореспонденция като неоснователен.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Счита, че същото е неправилно, необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения. Сочи, че първоинстанционният съд е обосновал обжалваното решение, като е съобразил изцяло единствено показанията на свидетеля А., но не е взел предвид, че същият свидетел получава лични облаги от положителното отношение на администрацията на Затвора към него. Твърди се, че за да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като въззивникът не е потърсил защита на правата си на по-ранен етап.

Моли съда да оцени, че събраните по делото доказателства и обявените 1 за безспорни факти установяват, че в действителност Ц.Т. е изпращал пощенски марки на ищеца през процесния период, като ответникът е този, чиито служебни задължения са свързани с доставянето на писмата до К. Ш..

Счита, че неправилно съдът е възприел, че писмата са предавани на К. Ш. в присъствието на свидетеля А., тъй като в своите показания свидетеля лично е заявил, че в периода, в който ищецът е бил в изолатора, писмата му били предавани от ответника.

Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и бъде постановено друго, с което бъде уважен изцяло предявеният от К. И. Ш. иск.

Въззиваемият Н. Ж. К. от гр.С.З., чрез адв. А. М. от АК Стара Загора изразява становище, че жалбата е допустима, но изцяло неоснователна, бланкетна и необоснована, с оглед на което въззиваемият моли същата да бъде отхвърлена.

Счита, че първоинстанционният съд е изследвал изцяло събраните по делото доказателства и без да допуска нарушение на материалния и процесуалния закон е постановил едно правилно, законосъобразно, мотивирано и обективно решение. Въззиваемият посочва, че при постановяване на съдебния си акт, първоинстанционният съд се е мотивирал с редица тълкувателни решения, изследвал е правните въпроси с оглед правата на човека, както и разпоредбите на Конституцията на Република България.

Моли да бъде потвърдено постановеното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно и бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и недоказана, както и да им бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът К. И. Ш. твърди, че ответникът Н. К., в качеството си на „Инспектор Социална Дейност и „Възпитателна Работа“ /ИСДВР“/ от администрацията на „Затвора“ - С.З., към „ГДИН“ - София, е нарушил контитуционните му права според чл. 45 от „КРБ“, и по-точно правото му на „ПЕТИЦИЯ“, като в изпълнение на служебните си задължения - е нарушил и неприкосновеността на неговата лична кореспонденция. Вътре в писмото е имало петиция. Ищецът сочи, че на 06.04.2020г. чрез „Злоупотреба с власт“, ответникът получил писмото му отворено, вместо само да погледне вътре дали има нещо незаконно, го е прочел, поради което писмото не е стигнало до крайния адресат - Висшата власт и уж в изпълнение на „Служебните“ си задължения ответникът, допринесъл да бъде изолиран - настанен в постоянно заключено помещение, без право на участие в колективни мероприятия, което е вид „Дисциплинарно“ наказание според чл. 101, т. 4 ЗИНЗС, но по-лошото е, че тази изолация продължила много над законовия срок според чл. 95 2

ППЗИНЗС, т.е. ответникът му нанесъл неимуществена вреда за периода от 06.04.2020г. до 29.07.2020 г., защото му нарушил неприкосновеността на кореспонденцията. През този период, в който ищецът бил в изолация /напълно сам/, ответникът го лишил от 40-50 бр. пощенски марки, като ги е откраднал от негови писма, адресирани до него, т.е. ответникът, системно си е позволявал да нарушава неприкосновеността на кореспонденцията на ищеца.

С молба от 19.07.2022 г., подадена от служебния защитник на ищеца уточнява, че на 06.04.2022 г. ищецът бил подготвил 5-6 писма, адресирани до различни институции /министър-председател, министерство на правосъдието, президент и други/, като бил поискал съдействие от ответника като отговорник на 8 група в затвора в град С.З. за тяхното изпращане. В нарушение на чл. 86, ал. 3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража, Н. К. - инспектор социална и възпитателна работа на 8 група /обвиняеми и подсъдими/, в която пребивавал ищецът на посочената дата, си позволил да прочете кореспонденцията на ищеца К. Ш.. Според ищеца всички писма били с идентично съдържание - съдържали са предложение за изменение на наложените мерки „задържане под стража“ в по-леки предвид пандемията от Covid 19, към което предложение била приложена и петиция, подписана от 47 лица, подкрепящи изложеното от К. Ш. предложение. След като отворил писмото и се запознал с писменото съдържание, Н. К. поискал от К. Ш. да не подава писмата, като му изтъкнал, че в противен случай „алтернативата няма да му хареса“. Ищецът твърди, че въз основа на съдържанието на писмата, които искал да бъдат изпратени, с което съдържание ответникът неправомерно се бил запознал, на същия ден била издадена Заповед Л- 783/06.04.2022 година от Началника на затвора, въз основа на която на ищеца било наложено наказание - поставянето му в постоянно заключено помещение /изолация/ без право на участие в колективни мероприятия. Писмата, които ищецът бил подготвил така и не били изпратени, но вместо това К. Ш. бил поставен в изолация пред периода от 06.04.2022 година до 29.07.2022 година. Сочи още, че през периода, в който бил поставен в изолация ответникът му предавал писмата, адресирани до него от Ц.С.Т., отворени и без изпратените от Ц.Т. пощенски марки. Един единствен път когато ответникът бил заместван от свой колега поради отсъствието му от работа, ищецът получил писмото си в цялост заедно с изпратените му пощенски марки, тогава установил че Ц.Т. му е пращал писмата винаги с пощенски марки вътре.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 10 000,00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване на личната му кореспонденция в противоречие с нормативно установените ограничения.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който заема становище за недопустимост и неоснователност на 3 иска. Признава, че е инспектор социална дейност и възпитателна работа /ИСДВР/ на УШ-ма група в Старозагорския затвор.

Сочи, че на дата 06.04.2020 г. около 09.00 часа сутринта ответникът, заедно с постовия надзирател носещ службата на същата УШ-ма група, мл.пол. В.В. осъществявайки проверка, през групата, за която отговарят, минавайки през спалните помещения, получил информация от отговорниците на същите, заедно с останалите настанени лишени от свобода, че през почивните дни, т.е. на 04 и 05.04.2020г., ищецът е организирал нерегламентирани събрания, /които събрания не са разрешени от началника на затвора/ по спални помещения и е агитирал останалите лица лишени от свобода да се подпишат на петиция, която е решил да изпрати на различни институции, в която петиция се е искало, лицата, на които им е наложена мярка „Задържане под стража“ да бъдат освободени и поставени под електронно наблюдение. Твърдението на ищеца, че на Ш. му е наложено наказание в „изолатора“, защото искал да изпрати писма до различни институции не отговаряло на истината. Наложено му било наказание, защото грубо е нарушил правилата, установения ред и дисциплина, с които е застрашил сигурността в затвора в С.З.. По тази преписка имало съдебно решение № 199/10.04.2020 г., на VII нак.състав, при Старозагорски районен съд, с което решение била потвърдена заповед рег. № Л- 783/06.04.2020 на началника на затвора в С.З.. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че ответникът е чел кореспонденцията му. Едно от задълженията на ответника било да проверява всяко едно входящо и изходящо писмо до лице лишено от свобода или лице настанено в затвора, на което му е наложена мярка „Задържане под стража“. Ответникът изяснява, че е осъществил надзор на кореспонденцията на ищеца, както следва: писмата на лишените от свобода или настанените лица в такива заведения с мярка „Задържане под стража“, се предоставяли на ИСДВР от лицето лишено от свобода. В присъствието на дежурния полицай, който е дежурен в същата група и е служители на съответния затвор и в присъствието на самия лишен от свобода, писмото се проверявало от ИСДВР. Проверявало се дали в писмото има забранени предмети, като СИМ карти, наркотици, нож, и др., като служителят на ИСДВР не чете съдържанието на писмото и след като провери писмото дали има непозволени предмети и след като установи, че такива няма, предава на лишения от свобода писмото, като лицето лишено от свобода лично запечатвало писмото, съответно да се отпечата, провери и предаде на лишеното от свобода лице. В настоящият случай ищецът, не посочвал нито дати, нито за кои писма ставало въпрос. Независимо, че ищеца не посочвал за кои писма и дати ставало въпрос ответникът сочи, че винаги когато е трябвало ищецът да изпрати писма или получи такива стриктно е спазвал ЕКЗПЧОС, Конституцията на Република България, ЗИНЗС. Винаги при получаване на кореспонденция или изпращане на такава към Ш. и от Ш., се е спазвала процедурата за проверка на писмата, винаги ищецът е отварял писмата лично или ги е запечатвал лично в присъствието на ответника и 4 дежурния полицай. Оспорва твърдението на ищеца, че му е отварял писма, които и да са те и за които и дати да са те и е вземал марките, които са били в писмата му изпратени от Ц.С.Т.. Никога ответникът не е гледал съдържанието на писмата на Ш. от Т. ако е имало такива и още по - малко му е вземал марки от писмата. Освен това твърди, че ищецът не е получил неимуществени вреди. Ищецът не доказал, да е получавал писма, няма приложени към исковата молба копия или оригинали на такива, с оглед на които да се направи дори минимално предположение относно обстоятелствата, че на твърдения от него период да е възникнало деяние по вина на ответника, от което да са му били причинени вреди. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК първоинстанционният съд е обявил за безспорни между страните правнорелевантните обстоятелства, че в периода от 06.04.2020 г. до 29.07.2020 г. на ищеца му е била наложена мярка „Задържане под стража“, че в периода от 06.04.2020 г. до 29.07.2020 г. ответникът е изпълнявал длъжността „Инспектор Социална Дейност и „Възпитателна Работа“ на УШма група в Старозагорския затвор, че ответникът е изпълнявал служебните си задължения като е проверявал кореспонденцията на лишените от свобода, че в периода от 06.04.2020 г. до 29.07.2020г. ответникът е бил редовна дневна смяна, от понеделник до петък, като отделни дни е ползвал платен годишен отпуск. Също, че Ц.Т. е изпращал писма на ищеца К. И. Ш. от Затвора в гр. В. с намиращи се в писмата пощенски марки в периода 06.04.2020 г. 29.07.2020г. Във връзка с отговорите на затворническата администрация /л.