Решение № 609 от 17.12.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Плевен,…17.....деке***и….2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на..двадесет..и..шести…НОЕ***И през ДВЕ ХИЛЯДИ и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря....ИВАЙЛО….ЦВЕТКОВ,…като…разгледа……... докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№… 775..… по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от адв. В.П. *** – пълномощник на И.В.Н. – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№1960/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото съдебно решение №1409/22.07.2019г.,с което са отхвърлени предявените от него против

***-Плевен, обективно съединените осъдителни искове с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от З*** и чл.86 от ЗЗД, и е осъден да заплати разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да уважи исковата претенция.Излагат се подробни оплаквания, както следва: Нарушен е материалният закон, нарушени са процесуалните правила, цитира се съдебна практика.

Ответникът по въззивната жалба – ***-Плевен, който е и ответник по иска в първата инстанция, чрез пълномощника юрк. П.Ф. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност. Изложил е подробни съображения. Изтъкнал е, че НСОРЗ е неприложима при уреждане заплащането на нощния труд в органите на ***.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба на

И.В.Н. - ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№1960/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото съдебно Решение №1409/22.07.2019г.,е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№1960/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание обективно съединени искове за парични вземания с правно основание по чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от З*** и чл.86 от ЗЗД, с цени, обуславящи родова подсъдност на РС като първа инстанция, предявени от ищеца ( понастоящем въззивен жалбоподател) И.В.Н. срещу ответника ( понастоящем ответник по въззивната жалба) ***-Плевен.

В исковата молба се твърди следното:

В процесния период от м.04.2016г. до м.31.03.2019г., ищецът е работил на длъжност “Мл.инспектор, група ООР“ в *** при *** Плевен. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от З***. На основание чл.187, ал.1 от З*** нормалната продължителност на работното време на държавните служители в *** е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От м.07.2017 г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ***-Плевен и графици от Началник РУ-Н. за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часовете извън установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в З***, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. В конкретния случай, за процесния период е положил общо 2398 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на 2740,9144 часа, което от своя страна води до извънреден труд от 342.914 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 7,00 лева, или за

342.914 часа труд, му се дължи сумата от 2400,40 лева. Прави се искане, съдът постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.179, ал.1 от З*** да заплати на ищеца сумата от 2400,40 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2016 г. – 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата от 300,00 лева, представляваща мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен труд за периода 01.04.2016 г. – 31.03.2019 г.

Претендират се и сторените деловодни разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 10.07.2019г. са допуснати изменения на предявените искови претенции, като претенцията за главница се счита предявена за сумата от 2202.00 лв., а претенцията за лихва се счита предявена за сумата от 325.00 лв.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника – ***-Плевен. В него се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Правят се следните признания и възражения:

Оспорва се предявеният иск, както по основание, така и по размер. Излага, че през процесния период ищецът е бил служител на *** по чл.142, ал.1, т.1 от З***, а съгласно чл.142, ал.2 от З*** статутът на тези служители се урежда единствено от З***, поради което счита, че ЗДС и наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложим в настоящия случай. Разпоредбата на чл.187, ал.3 от З*** е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като в ал. 5 е регламентирано, че работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. В настоящия случай ищецът не е работил извън установеното за него работно време.

Не се оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на *** по чл.142, ал1, т.1 от З*** и е заемал длъжността старши полицай, водач на патрулен автомобил в ***. Не се оспорва факта, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187. ал.З от З***. В процесния период по отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби:1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и 2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г. Неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, тъй като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1. а не на посочения коефициент 1.143. Напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Следва да се има предвид и писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време. Съгласно същото получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд, като съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят по установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай.

Според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд / в конкретния случай с 0,25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за генерирането и заплащането на извънреден труд. *** –

Плевен е заплащала ежемесечно на ищцата допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се доказва по безспорен начин от представените платежни бележки за процесния период. Не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 7.00 лв. за целия процесен период. От исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан. На ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд. За положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Трудът, положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Оспорва претендираната мораторна лихва.Поради изложеното счита, че искът в тази си част е неоснователен и недоказан. Моли, съдът да отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ХІІІ-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното Решение №1409/22.07.2019г., с което е отхвърлил изцяло исковата претенция.

Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО, но НЕПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

Безспорни между страните са следните обстоятелства, които се установяват от неоспорените писмени доказателства и от направените признания:

Ищецът И.В.Н. през периода от 01.04.2016г. до 31.03.2019г.е заемал длъжността „Мл. Инспектор група

ООР“ в ***- Плевен, при ОД на***-Плевен.

Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени ( дневна и нощна), като нощната смяна е от 22.00ч. до 06.00ч. и с продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 от З***.

Разпечатката съдържа 38 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b50e5fd-aea9-4444-9764-cf3a0d463853