Определение № 117 от 08.02.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 36/2024
- Вид
- Определение № 117
- Подписан
- 08.02.2024
- В сила
- 08.02.2024
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.216, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.216, ал.1, т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.216, ал.1, т.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 117 гр. Варна, 08.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500036 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
С решение № 1180/20.10.2023г., постановено по гр. д. № 61/2023г., ОСВарна е обявил за недействителен по отношение на Държавата на основание чл.216, ал1, т.4 ДОПК Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 158, том I, рег. № 1637, дело № 111, на Нотариус Ана Пачолова, рег.№ 537 на НК, вписана СП - гр. Варна с вх. рег.
11381, № 11463/11.05.2018 год., Акт № 64, том 28, с който ответника М. Ю.
М., ЕГН:********** е продал на ответника А. П. Р. с ЕГН **********, недвижим имот: самостоятелен обект в сграда Гараж № НГ – 05, с идентификатор № ***, находящ се на партер, на кота *** в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. ***, със застроена площ по документи - 37.85 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници по схема: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - № ****** под обекта № ****** и над обекта - № ***.*** и № ******3; Граници по архитектурен проект: фоайе, офис№ 2, двор, калкан с блок С и вътрешен двор, заедно с 0,33% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, както и 0,33% идеални части от собствеността на дворното място, в което е построена сграда № 6, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** с обща площ 2773кв.м., за сумата от 21 000 евро.
Срещу така постановеното решение са подадени две въззивни жалби: 1.
Жалба от М. Ю. М.ов, чрез процесуалния му представител адв. О. М., в която са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че след поправката на допуснатата в определение 1
№ 1379/06.04.2023г. очевидна фактическа грешка при изписването на правната квалификация на иска, като такъв с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, в нарушение на процесуалните правила не е извършено разпределение на доказателствената тежест на страните по реда на чл.146 ГПК. Твърди, че доколкото в производството по делото не са събрани доказателства за намерение за увреждане на публичния взискател с процесната сделка, каквото се изисква в хипотезата на чл.216,ал.,т.4 ДОПК обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение.
2. Жалба от А. П. Р., чрез адв. М. П.. Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Посочва, че съдът не е извършил разпределение на доказателствената тежест съобразно приетата от него правна квалификация на иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, вместо първоначално посочената в исковата молба – чл.216, ал.1, т.6 ДОПК. Посочва се, че доказателствената тежест за установяването на фактическия състав по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, включително и намерението за увреждане се носи от ищеца. Според жалбоподателя първоинстонционният съд неправилно и необосновано, без да излага мотиви е приел, че намерението за увреждане се установява от обстоятелството, че процесния договор за покупко-продажба е сключен, след като на ответника М. М. е връчена заповед за възлагане на ревизия и същият не е разполагал с друго имущество, с което да покрие задълженията си към ищеца и чрез сделката се е лишил от единствения си несеквестируем актив. Излага, че ищецът не е доказал намерение на длъжника за увреждане на публичния взискател. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че към датата на процесната сделка, ответникът е имал имущество, което обезпечава евентуалните публични задължения, като процесната сделка е сключена единствено с намерение да се осъществи задължение за прехвърляне на собствеността върху имота на купувача Р., поето по-рано. Към момента на сделката върху имота не е била вписана възбрана и на купувача не е било известно за възложена ревизия на продавача.
Не е налице и нееквивалентност на престациите по сделката. По изложените доводи претендира обжалваното решение да бъде отменено, като предявеният иск се отхвърли.
В указания срок са депозирани отговори на въззивните жалби от насрещната страна ТД на НАП Варна, с които същите са оспорени като неоснователни. Счита, че делото е разгледани при спазване на процесуалния закон, като поддържа се, че всички законови предпоставки по предявения иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ГПК са установени. Процесната сделка е изповядана след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия.
Ревизионното производство е завършило с РА, с който са установени данъчни задължения в размер на 112 097,07лв. По подробно изложени съображения се претендира въззивните жалби да бъдат оставени без уважение, ведно с 2 присъждане на разноските по делото.
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт. Поради това същите следва да бъдат внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните не са отправили искания за събиране на нови доказателства във връзка с предмета на делото. Не са налице основания за даване на указания относно разпределението на доказателствената тежест и възможността за ангажиране на доказателства от страните, доколкото липсват оплаквания и искания от страна на въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство, а въззивниците не могат да защитават права на ищеца, във връзка с разпоредбата на чл.266 ГПК от негово име.
Не са налице и основания за даване на указания на страните във връзка със служебно събиране на доказателства.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 27.03.24г. от 9:15ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3