Решение № 950 от 16.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. Бургас, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20222100100606 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Г. С. Г. с ЕГН ********** от ***, действаща чрез пълномощника си адвокат Мария Димитрова със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет.2, против „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО

ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС” АД с ЕИК 102274111, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 73, представлявано от изпълнителния директор Бойко Миразчийски, действащ чрез пълномощника си адвокат Николай Димитров със съдебен адрес гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 73. Предявява осъдителни искове за заплащане на обезщетения за претърпени вреди от неправилно оказана медицинска помощ:

1. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв.; 2. законна лихва върху главницата за период от три години, предшестващи подаването на исковата молба /21.04.2019г. – 21.04.2022г./ в размер на 24 377,78 лв.; 3. обезщетение за претърпени имуществени вреди - стойността на заплатени медицински консумативи в размер на 4045,20 лв.; 4. законната лихва върху тази сума за период от три години, предшестващи подаването на исковата молба /21.04.2019г. – 21.04.2022г./ в размер на 1232,60 лв.; 5. законни лихви върху всяка от главниците, начиная от предявяването на иска на 21.04.2022г. до окончателното им изплащане.

Обстоятелства, на които се основават претендираните права и предявените искове :

1

През 2017г. ищцата Г. Г. провела успешна инвитро процедура, довела до двуплодна бременност с очакван термин 13.12.2017г. Бременността била първа и дългоочаквана, протичала напълно нормално, проследявана била надлежно. В седмия месец ищцата получила отоци на долните крайници без други оплаквания. По съвет на наблюдаващата бременността й в гр. Бургас др Нина Добрева на 10.10.2017г. ищцата била насочена за консултация в ответното лечебно заведение УМБАЛ „Бургас“ АД. Там тя била прегледана от д-р Вълчева /специализант/ и била приета в лечебното заведение с вписана в направлението за хоспитализация насочваща диагноза „състояние, присъщо на бременността“ с код по МКБ Z33. По време на приема ищцата не е имала други оплаквания извън отоците - нито болки в корема, нито кървене, каквито неправилно са вписани в издадената от болничното заведение епикриза по ИЗ № 24104. Ищцата била приета в АГО, без да бъде направен акушерски преглед и без извършени лабораторни изследвания. Проведено било ехографско изследване, установило два живи плода, единият в главично, а другият в седалищно предлежание, плаценти по предна и задна маточна стена с I ст. на зрялост, не са установени отлепване на някоя от плацентите, кръвонасядания, които биха могли да са източник на кървене. Записите на тоновете на двете бебета били с нормална честота и вариабилност, което изключвало фетално страдание. Ищцата била поставена на системи с назначено лечение от д-р В.а, което последната като специализант е нямала право да извършва без ръководството и разпореждането на лекар със съответната специалност. На ищцата не е било обяснено какъв медикамент се влива и каква е причината за това. Според вписванията в ИБР (история на бременността и раждането) № 24104 били поставени кормагнезин, разтвор на натриев хлорид, флостерон и фраксипарин - лекарство, което забавя или предотвратява образуването на кръвни съсиреци в кръвоносните съдове и няма логика да бъде изписвано, ако пациентът е действително постъпил с кървене. Според вписванията в ИБР на визитация в 22ч. е установена липса на родова дейност и нормални, ясни и ритмични ДСТ (детски сърдечни тонове) и на двете бебета.

На следващия ден, в ранните сутрешни часове на 11.10.2017г., ищцата съобщила за болки в корема. Без да е прегледана от д-р Люцканов, противно на вписването в ИБР, бил назначен медикамент Но-шпа и продължава вливането на кормагнезин. Установени били нормални ДСТ - измервани на всеки половин час и до 7.30ч. сутринта били от порядъка на 138-140 уд./мин.

- изцяло в рамките на нормалното, без знак за фетално страдание. Запис на тонове не бил правен. Според вписванията в ИБР при прегледа от д-р Люцканов в 7ч. установил пълно разкритие и ищцата била приведена в родилна зала, където е взето решение за спешно цезарово сечение, без да е посочено кой лекар е взел това решение. По време на секциото, в резултат на погрешно взетото решение за извършването му в 29 г.с. и неправилното му провеждане, ищцата получила тежък кръвоизлив, разкъсване/разрязване/ на пикочен мехур и дебело черво, животозастрашаваща кръвозагуба, 2 отстраняване на матка и десен яйчник, повторна операция и тежки следоперативни усложнения:

По време на секциото непосредствено след раждането на децата била установена лезия на пикочен мехур, за която бил повикан лекар от отделението по урология. На 11.10.2017г. д-р Георгиев зашива пикочния мехур и поставя цистостома. След възстановяването на пикочния мехур и зашиването на матката било установено кървене от всички срезни повърхности, което не било овладяно и е взето решение за премахване на матката заедно с десния яйчник, извършено на същата дата. На 12.10.2017г. е извършена повторна операция - ревизия на коремната кухина и родовия канал, по време на която е огледана коремната кухина, отстранени са съсиреци, поставен е дренаж и тампонада. В периода 11.10.2017г. 14.10.2017г. на ищцата е извършено кръвопреливане на 26 банки кръв с общо 6566 мл кръв. Тя е изписана в тежко състояние (въпреки констатациите за добро такова в епикризата) на 25.10.2017г. с окончателна диагноза „Коагулационни дефекти след раждането“/Проблеми с кръвосъсирването/, като състоянието й е микция-бистра урина с катетър и първично зараснала коремна рана.

Състоянието на ищцата продължавало да се влошава и след изписването - тя изобщо не се възстановявала, както се очаква след нормално протекла операция, прекарвала почти цялото време на легло, не била в състояние да се придвижва и обслужва самостоятелно, изпитвала силни болки в корема и установила изтичане на фекалии през влагалището. По повод на това на 01.11.2017г. постъпила отново в ответното лечебно заведение в увредено общо състояние. Извършени били множество диагностични изследвания, вкл. оглед на пикочен мехур. Установен бил балониран корем с данни за ректо-вагинална фистула, в пикочния мехур също била установена фистула, лигавицата на мехура била зачервена с булозен едем на места. Поставена била насочваща диагноза „ректо-везико-вагинална фистула“, т.е. патологична връзка в резултат на увреждане на тъканите между влагалище, пикочен мехур и дебелото черво. На 02.11.2017г. ищцата била изписана от ответното лечебно заведение и насочена за лечение към Военномедицинска академия – МБАЛ - Варна. Там била приета на същия ден в увредено общо състояние, а на 09.11.2017г. й е извършена операция за освобождаване на дебелото черво, изведена е стома, която да отвежда фекалиите в торбичка, закрепена на корема.

На 14.05.2018г. ищцата отново постъпила във ВМА - Варна за извършване на нова реконструираща тежка операция, продължила над 5 часа.

По време на тази операция било установено ново увреждане - фистула на тънките черва. На 26.06.2018г. ищцата постъпила за пореден път във ВМА Варна за възстановяване на проходимост и отстраняване на катетъра и стомата.

С решение на ТЕЛК от 22.06.2018г. на ищцата е определена 80% 3 трайна неработоспособност за срок от една година. Към момента на освидетелстването тя е с постоянен катетър и все още функционираща колонстома. Преосвидетелствана е през 2019г. с 50 % трайна неработоспособност за срок от две години.

След като ищцата се снабдила с пълната медицинска документация, съставена в ответната болница, установила редица пропуски, неверни обстоятелства, противоречия и несъответствия, поради което оспорва всички вписвания в документацията за 10.10.2017г. и 11.10.2017г..

Твърди, че не е имало никакви индикации за оперативно родоразрешение и решението за него е взето без да са налице обективни медицински причини за това. Не са установени посочените като причина „витални индикации от страна на бременността“. Оспорва като неверни вписаните стойности на кръвно налягане и посочените „завишен риск с оглед на нелекувана хипертония“ и прием на Dopegit. Твърди, че бременността й била редовно проследявана, с редовно измерване на кръвното налягане и вписване на стойностите му в картата за профилактика на бременността, като същото е било по-скоро ниско. До момента на взимане на решение за оперативно родоразрешение ДСТ на двете бебета са в порядъка на 138-140 уд/мин., а не 75-80, каквото е вписването в епикризата. В оперативния протокол № 322/ 11.10.2017г. за извършено секцио от д-р Душепеев, както и в ИБР има следните неверни вписвания : Asphyxia foeti - за такова страдание на бебетата няма никакви индикации - не е установено нито с УЗД, нито от ДСТ, нито след раждането; На стр.1 абз. посл. - „заклещване на близнаците“, каквото е невъзможно с оглед установеното при УЗД разположение на двата плода един спрямо друг и големината им в 29 г.с.; обширни сраствания, обхващащи предна маточна стена, пикочния мехур и висцералния лист на перитонеума и колон сигмоидеум (дебелото черво) - такива ищцата не е имала и това се установява от извършена на 15.10.2015г. магнитно резонанена томография (МРТ) на цяло тяло; Сраствания на colon sigmoideum (дебелото черво) към левия аднекс (яйчник) - освен че такива сраствания няма, левият яйчник и тръба на ищцата са били отстранени през 1997г.; моноамниална бременност, т.е. двуплодна бременност в един плоден сак.

Диагнозата „коагулационни дефекти след раждането - ДИК синдром“ не отговаря на действителното положение и извод за такава не следва от лабораторните показатели от извършените на ищцата изследвания. Счита, че ако действително се е появил ДИК синдром, то причина за него е шокът от преждевременното секцио, придружено от разкъсване или срязване на пикочния мехур и дебелото черво.

Твърди също, че неправилно е предприето премахването на матката и десния яйчник на ищцата. След приключване на секциото и след зашиване на лезията на пикочния мехур се установява състояние на atonia uteri, т.е. невъзможност на маточната мускулатура да се свие след раждането. При такова състояние следва незабавно да се предприемат действия по спиране на 4 кървенето и подобряване на маточния тонус чрез медикаменти, масаж на матката, маточна тампонада и др. Премахването на матката е крайна мярка, която следва да се предприеме едва след изчерпване на останалите методи.

Във вписванията в ИБР липсват данни на ищцата да са поставяни утеротонични медикаменти (окситоцин, метергин), такива се появяват едва в епикризата. Липсват вписвания за часа на установяване на атонията, включително за началото и края на зашиването на пикочния мехур, за да се направи извод колко време са продължили и дали изобщо са извършвани в пълен обем действия по възстановяване на маточния тонус в обем и продължителност според добрата медицинска практика и стандарти.

Никъде в медицинската документация не се съдържа описание на лезията на пикочния мехур - разположение, размери, причина. Оперативният протокол № 1085/ 11.10.2017г. съдържа вписване за извършено затваряне с шевове на два етажа, което предполага значително увреждане на мехура.

Ищцата счита, че това увреждане се дължи на допусната при извършване на секциото лекарска грешка, а не на описаните обширни сраствания и максимално затруднения достъп до матката.

Декларациите за информирано съгласие са били предоставени на ищцата за подпис едва при изписването й. Те не са датирани, информацията в тях не е попълнена, както би следвало да се постъпи при попълване от пациента, а е попълнена при разпечатването на декларацията при вече осъществили се събития - с попълнен номер на клинична пътека, ИЗ, лекуващ лекар - Галина Вълчева. Антидатирана е информацията за пациента интензивно лечение - в нея е посочено, че е подписана от ищцата на 11.10.207г., което е невъзможно, тъй като към този момент ищцата е била в състояние с вътрешен и външен кръвоизлив, нарушено кръвоснабдяване и непосредствена опасност за живота.