Определение № 19741 от 13.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19741 гр. София, 13.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110142289 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.

Предявени са от Г. К. С. и Ю. К. С. срещу А. Ж. А. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата за заплати на всеки ищец по 350,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и страдания, в резултат на неправомерни деяния на ответницата, извършени в качеството й на вещо лице, изразяващи се в изготвянето и поддържането на неправилна съдебно-техническа и оценителна експертиза по адм.дело № 535/2021 г. по описа на АССГ, II отд., 33 с-в, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2022 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба и уточняващата молба към нея от 15.06.2023 г. Г. К. С. и Ю. К. С. излагат, че А. Ж. А., в качеството й на вещо лице, изготвила и депозирала съдебно-техническа и оценителна експертиза по адм.дело № 535/2021 г. по описа на АССГ, II отд., 33 с-в. Според ищците експертизата не отговаря на истината и поставените от съда задачи, заключението е непълно, неточно, невярно изготвено и поддържано по делото пред АССГ. Твърди се, че в цитираното административно дело А. А., участваща като вещо лице по същото, се държала като процесуален представител на ответната страна, вместо като безпристрастен обективен експерт, създавайки доказателствени предимства за нея в нарушение на принципа за равенство на страните. С горното ответницата им е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, безсъние и силно безпокойство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Не оспорва, че по адм.дело № 535/2021 г. по описа на АССГ, II отд., 33 с-в, по която ищците са страна, е изготвила и депозирала съдебно-техническа и оценителна експертиза, но твърди, че не е била изслушвана и експертизата не е била приета по делото, както и че по искане на ищците е била освободена като вещо лице с мотива, че срещу нея е образувано настоящото дело. Твърди, че настоящото дело е образувано с единствената цел да не изпълни възложената й от съда експертиза по цитираното адм.дело. Оспорва твърдението за наличие на противоправно поведение от нейна страна, което да е причинило на ищците твърдените от тях вреди.

1

Видно от служебно изисканата справка, адм.д. № 535/2021 г. по описа на АССГ, II отд., 33 с-в, е образувано по искова молба и уточнителни молби от 19.03.2021 г. и 12.04.2021 г., подадени от Г. К. С. и Ю. К. С. срещу ............ По делото е участвало вещо лице А. Ж. А., която е изготвила съдебно-техническа и оценителна експертиза, представена по делото на 30.11.2022 г. В съдебно заседание на 23.06.2022 г. е била докладвана молба за отвод на вещото лице от страна на ищците, като съдът с оглед направените изявления на страните е приел, че следва да отведе вещото лице. Предвид значителния обем на изготвената експертиза и с оглед обстоятелството, че искането за отвод е направено значителен период от време след изготвянето на експертизата, съдът е приел, че на вещото лице следва да бъде изплатено възнаграждение, но експертизата не е приета по делото.

Настоящият съдебен състав приема, че според формулираните от ищците обстоятелствена част и петитум на исковете, тяхното разглеждане изрично предпоставя установяването в производството на обстоятелството, че ответницата, в качеството й на вещо лице, е дала невярно заключение по посоченото административно дело. Даването на невярно заключение като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта, независимо дали е съзнателно, или по непредпазливост (чл. 291, ал. 1 и ал. 2 от НК), е въздигнато в престъпление от общ характер против правосъдието. За установяване твърденията на ищците би следвало гражданският съд по същество да установи едно деяние, което наказателният закон квалифицира като престъпно, т. е. в случая да установи фактическия състав на престъпление от общ характер по чл.

291 от НК. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК, или с уважен установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, който иск е допустим единствено в изрично предвидените случаи, а именно: наказателно преследване против дееца, който се обвинява в извършване на деянието, не може да бъде образувано или е прекратено, или спряно на посочените в нормата основания, или тогава, когато извършителят му е останал неоткрит. В настоящия случай не се твърди, нито се установява наличието на влязла в сила присъда или на някоя от предвидените в чл. 124, ал. 5 ГПК хипотези, допускащи установяването на престъпно обстоятелство по гражданскоправен ред.

Съгласно чл. 2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само доколкото са налице процесуалните предпоставки за това.

Законодателят изрично е уредил в нормата на чл. 124, ал. 5 от ГПК кога е допустимо установяването на престъпно обстоятелство от гражданския съд по гражданскоправен ред. След като претенцията за ангажиране на гражданската отговорност за вреди от твърдяно престъпление против правосъдието е предпоставена от установяване на твърдяно престъпното обстоятелство по надлежния ред, а в настоящия случай то не е установено по такъв ред, следва, че предявените искове са недопустими – в този смисъл е преобладаващата съдебна практика (така напр. определение № 129/21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 933/2019 г. на ВКС, III г.о.; определение № 181/08.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1089/2019 г. на ВКС, III г.о.; определение № 193/28.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1103/2020 г. на ВКС, III г.о.; определение № 362/05.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2507/2020 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 367/23.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2935/2022 г. на ВКС, III г.о; определение № 106/07.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1634/2022 г. на ВКС, II г.о .). В допълнение следва да се посочи, че невярността (неправилността) на дадено експертно заключение не е факт сам по себе си увреждащ, а съществуващ в съвкупност с депозиране на това заключение пред съд и разрешаване от съда на повдигнат правен спор въз основа на данните в заключението (каквито твърдения в случая не са налице), като правната си сфера страната счита за накърнена именно от разрешаване на този спор въз основа на грешно заключение на вещо лице. Ако този спор не е приключил, редът за защита е инстанционният контрол, а ако е приключил, 2 чл.422, ал.1, т.1 от НПК. Ето защо съдът приема, че предявените искове са недопустими, поради което производството по тях подлежи на прекратяване на основание чл. 130 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 42289/2023 г. по описа на СРС, на основание чл. 130 от ГПК.

Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на страните, като на ищците с едно общо съобщение чрез служебен защитник.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3