Решение № 45 от 13.07.2020, Районен съд - Пирдоп

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 45 гр.Пирдоп, 13.07.2020 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р

О Д А

Районен съд-Пирдоп, първи състав, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Симеон Гюров

При участието на съдебния секретар: Гергана

Юнлю, като разгледа докладваното от съдия Гюров А.Н.Д. № 236 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от С.И.Ш. с ЕГН:**********,***, с която е обжалвано Наказателно постановление № 19-0347-000827 от 11.10.2019 г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР-София, РУ Пирдоп, с което на жалбоподателя са му наложени административни наказания „глоба”, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП в размер на 50,00 лева на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП в размер на 50,00 лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП в размер на 20,00 лева на основание чл.185 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят лично поддържа жалбата, изразява становище в подкрепа на същата, в дадени обяснения в с.з.развива доводи, изразяващи несъгласие с наложените административни наказания в обжалваното наказателно постановление, моли за отмяна на същото.

Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.

Районна прокуратура-Пирдоп не взима становище по жалбата.

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства: Жалба, НП № 19-0347-000827/11.10.2019 г. на Началник РУ гр.Пирдоп; АУАН от 06.10.2019 г. бл.№ 257885 серия АА; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи; писмо с рег.№347000-913/30.03.2020г. на РУ-Пирдоп с приложени копия на НП №19-0347-000341, НП №19-0347-000353 и докладна записка срещу лицето С.И.Ш., че административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя е образувана по повод съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение, затова, че на 06.10.2019 г. в 19:50 часа в гр.Златица на кръстовището на ул. „Оборище” и ул. „БОР”, като Водач на лек автомобил - КИА РИО 1.4 с per № С08297СС, държава БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: Управлява в посока към ул.Панайот Хитов личният си автомобил като: 1.МПС е технически неизправно като не е осветена рег.табелата и заден ляв габарит не свети. 2.Водача не е представил МПС на ГТП в срок. 3.Управлява МПС с наложено наказание глоба с НП незаплатена в срок, е извършил: ДВИЖИ СЕ С НЕЗНАЧИТЕЛНА ТЕХНИЧЕСКА НЕИЗПРАВНОСТ НА ППС, с което виновно е нарушил чл.139 ал. 1 т.1 от ЗДвП; НЕ Е ПРЕДСТАВИЛ ППС НА ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, с което виновно е нарушил чл.147 ал. 1 от ЗДвП; ВОДАЧ, КОЙТО УПРАВЛЯВА МПС С НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ И/ИЛИ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, НЕЗАПЛАТЕНА В СРОКА ЗА

ДОБРОВОЛНО ЗАПЛАЩАНЕ, с което виновно е нарушил чл.190 ал. 3 от ЗДвП, като с издаденото НП са му наложени административни наказания „глоба”, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП в размер на 50,00 лева на основание чл. чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП в размер на 50,00 лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП в размер на 20,00 лева на основание чл.185 от ЗДвП.

Свидетелят А. съставил акт за установяване на административно нарушение, поддържа отразените в него констатации и няма какво да допълни към изложената фактическа обстановка. Поканил г-н Ш. на другата сутрин да дойде в районното управление, но какво е установил – не знае. Не бил на работа тогава. Казал му да дойде в районното на другата сутрин вечерта, когато бил на работа. След това сдал смяната и не го вълнувало какво става. На другата сутрин свидетелят бил в районното по съвсем друга работа, не служебна и не го вълнувало той какво прави там. АУАН тогава г-н Ш. го подписал намясто вечерта. Съгласил се с отразените в него констатации. Актът му бил връчен вечерта намясто. Обяснил му, че за наказателното постановление, ако не е намерен на адреса или е отказал да го получи – тогава му се връчвало служебно.

От разпита на св.Ж.-Е. се установява, че е свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на акта. След като взели от жалбоподателя документите за проверка и след като се установило, че има неплатени глоби, доколкото си спомня колегата му отнел свидетелството за правоуправление. Дори и да кажел жалбоподателя, че не му е връчено наказателното постановление – така или иначе се отнемало свидетелството за правоуправление, на което наказателно постановление не знае номера и за какво нарушение било наложеното наказание. Ако имал възражения, имал право в тридневен срок да си ги подаде. В системата им „излизало”, че имал неплатени глоби. Разяснено му било абсолютно всичко. Можел да дойде на място в КАТ и колегата да му разясни, ако не му било връчено, но щом излизало в системата – по принцип било връчено това нещо. Затова, дали му е връчено или не –не може да коментира, имало си хора компетентни от КАТ, които могли да му разяснят. Жалбоподателят казал, че оспорва, че не му било връчено това наказателно постановление. Записано било това нещо.

От приети по делото приложени копия на НП №19-0347-000341, НП №19-0347-000353 и докладна записка срещу лицето С.И.Ш., се установява, че на 22.04.2019 г. с посочените НП са наложени съответните административни наказания на жалбоподател, които са му връчени на 22.05.2019 г. на основание чл.58 ЗАНН, въз основа на докладна записка на мл.ПИ УП-Златица от същата дата, който се позовава на проведени разговори от друг мл.ПИ с жалбоподателя, като по делото няма ангажирани в тази насока доказателства от административнонаказващия орган и което се оспорва от жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото в чл. 58 ЗАНН не са регламентирани от законодателя конкретни правила за връчването на НП, то се извършва по реда на чл. 180 НПК с оглед препращането в чл. 84 ЗАНН. Чл. 58, ал. 1 ЗАНН задължава наказващият орган да връчи НП на нарушителя. Нормата е в глава трета, раздел четвърти ЗАНН, уреждаща производството по налагане на административни наказания. Настоящият състав споделя виждането, че връчването на НП, макар и фактическо действие с правно значение, е част от производството по издаване на НП и процесуален способ за уведомяването на лицето, за да може то да реализира защитата си чрез обжалването му, като извършеното от административнонаказващия орган не може да ес приеме като представляващо връчване по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, тъй като разпоредбата изисква нарушителят да не се намери на посочения от него адрес, а новият му да е неизвестен. От данните по делото се установява, че всъщност спорът между страните е за това дали НП са редовно връчени по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, тъй като такива са твърденията на ответника и представените по делото писмени доказателства, а именно цитираната докладна записка, която, като официален свидетелстващ документ който материализира удостоверителното изявление на своя издател - орган на държавна власт, направено в това му качество и подписан от него, с който той свидетелства за съществуването или несъществуването на определени факти, се ползва с материална доказателствена сила, която обаче е оспорена от жалбоподателя в производството.

Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи и актове за встъпване в длъжност се установява компетентността на актосъставителя, а също и компетентността на административнонаказващия орган.

Доколкото свидетелите неколкократно са установявали извършване на нарушения от страна на жалбоподателя, същите, предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 НК, потвърдиха изложеното в него, като спомняйки си за конкретния случай изложиха логично, последователно и вътрешно непротиворечиво обстоятелствата, които са възприели при извършване на проверката. В тази връзка е принципно вярно е, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила (разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен - чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл.

14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока), но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като по делото липсват фактически данни, които да компрометират техните непоследствени възприятия.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, което се установява от представените по делото писмени доказателства.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението-06.10.2019 г.), респективно - 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6-месечния срок ( на 11.10.2019 г.). Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство.

Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

В настоящия случай в хода на конкретното административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението, като същите са точно и ясно описани и са отразени обстоятелствата, при които е бил извършено нарушението. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение за реализиране правото му на защита срещу административн онаказателното обвинение. Отразени са правилно нарушените законови разпоредби както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b4d9fd0-53b7-4c58-91c0-c8e74c16cca1