Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2215 от 14.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21676/2022
Вид
Решение № 2215
Подписан
14.02.2023
Състав
КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 2215 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20221110121676 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ЗАД „А***“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано от Миролюб Пенчев Иванов – изпълнителен директор, и Константин Велев – изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветелина Руневска, срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, областно пътно управление – София, представлявано от главен юрисконсулт Георги Николов с пълномощно № П-42/14.01.2022г., упълномощен от председател на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на упавление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 и с адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 215, ет. 5, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за сумата от 325, 36 лв, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило на 23.03.2017г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаванена исковата молба – 21.04.2022г., до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 23.03.2017г. в гр. София, на бул. „Самоковско шосе“, път II – 82, с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, на 31 км, между с. Кокаляне и с.

Долни Пасарел, вследствие на настъпило ПТП – попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътя, е увредено МПС – марка „Ауди А6“, рег. № СО3939АХ, за което е бил съставен протокол за ПТП № 1677698/23.03.2017г., издаден от Сектор „Пътна полиция“ на СДВР-МВР, след което автомобилът е превозен с пътна помощ. Поддържа се, че за увреденото МПС е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ с полица № 0306Х222128 и период на покритие от 12.07.2016г. до 11.07.2017г.

Твърди се, че на 26.04.2017г. на заинтересованото лице е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 315, 36 лв за отстраняване на вредите, като са направени и ликвидационни разноски в размер на 10 лв и разходи за пътна помощ в размер на 72 лв.

Като стопанин на пътя се сочи ответника, който не е изпълнил задължението си да го поддържа в изправност, поради което носи отговорност за настъпилите от процесното ПТП вреди, които ответникът не е заплатил. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът спорва иска по основание и размер.

1

Оспорва механизма на ПТП и причинната връзка между настъпилата щета е дупката на пътя. Оспорва увреждането на автомобила да е в следствие на покрит застрахователен риск.

Оспорва представения протокол за ПТП. Оспорва се наличието на покрит застрахователен риск. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Претендират се разноските по делото.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът приема за установено следното:

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, трябва да е налице следният фактически състав: 1. да е извършено непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД; 2. увреденото лице да има сключен валиден и действащ към датата на застрахователното събитие договор за застраховка „Гражданска отговорност“, който 3. да покрива риска от непозволено увреждане; 4. застрахователят на увреденото лице да е платил на последния обезщетение и/или обичайните разноски, направени за неговото определяне.

I. Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД включва: 1. действие и/или бездействие, което 2. е противоправно; 3. вина; 4. вреди; 5. причинноследствена връзка между противоправното действие и/или бездействие и вредите; 6. възлагане на определена работа, 7. при или по повод на която е настъпил вредоносният резултат.

Съгласно приложения към исковата молба Протокол за ПТП № 1677698/23.03.2017г., както и съгласно заключението на вещото лице на 23.03.2017г. в гр. София, на бул.

„Самоковско шосе“, път II – 82, с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, на 31 км, между с. Кокаляне и с. Долни Пасарел, вследствие на настъпило ПТП – попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътя, е увредено МПС – марка „Ауди А6“, рег.

№ СО3939АХ, за което е бил съставен протокол за ПТП № 1677698/23.03.2017г., издаден от Сектор „Пътна полиция“ на СДВР-МВР, след което автомобилът е превозен с пътна помощ.

За увреденото МПС е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ с полица № 0306Х222128 и период на покритие от 12.07.2016г. до 11.07.2017г. На 26.04.2017г. на заинтересованото лице е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 315, 36 лв за отстраняване на вредите, като са направени и ликвидационни разноски в размер на 10 лв. и разходи за пътна помощ в размер на 72 лв.

Това се установява от свидетелските показания по делото, експертизата по делото и от снимките поделото. Размера на вредите е установен от вещото лице, както и причинната връзка с установения механизъм на птп. Необезопасаната дупка е отговорност на държавата и в частност на ответника. Самият вредоносен резултат е напълно достатъчно основание ,съда да приеме, че не е положена дължимата грижа и ответника отговоря по чл. 49 ЗЗД, доколкото му е изрично вменено задължението за поддържането на този път. Възраженията на ответника са неоснователни, тъй като остават недоказани.

По тази причина иска е основателен и следва да се уважи.

По отношение на разноските:

В установения в чл. 80 ГПК срок ищецът прави искане пред съда за присъждане на разноски. От страна на ищеца се доказаха разноски в общ размер от 400.00 лева, от които 50.00 лева за държавна такса, 300.00 лева – депозит за вещо лице, 50.00 лева – депозит за свидетел, 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, пътно управление – София, със седалище и адрес на упавление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на основание чл. 410 КЗ на ЗАД „А***“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„Стефан Караджа“ № 2, сумата от 325, 36 лв, представляваща изплатено по щета №

42017030100131 от застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка " Пълно каско" за имуществени вреди, ведно със законна лихва за забава от 21.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, пътно управление – София, със седалище и адрес на упавление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 по чл. 410 от КЗ да заплати на ЗАД „А***“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„Стефан Караджа“ № 2, сумата от 400 лв, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3