Определение № 330 от 05.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. Пловдив, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

И.н Йорданов като разгледа докладваното от И.н Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500056 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. К. Ф., с ЕГН ********** и Ф. С.

Ф., с ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. Т. П. против Определение №14816/17.11.2025 г., постановено по гр. дело №17375/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х гр.с., с което е върната исковата молба, с вх.

№102676/09.10.2024г. по описа на ПРС, подадена от Ф. Н. Ф. против К. К. Ф., Ф. С. Ф. и К. С. Ф. и е прекратено производството по делото.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Иска се от въззивния съд отмяната на обжалваното определение и въззивният съд да определи срок за внасяне на депозит за особен представител на ответника К. С. Ф. от двете ответници-жалбоподателки. В частната жалба се поддържа, че делото не било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание поради препятствие, дължало се на ищцата – невнасяне на депозит за особен представител на ответника К. Ф.. На 13.11.2025 г. двете ответници-жалбоподателките подали молба по делото да платят вместо ищцата депозита, тъй като били заинтересовани от съдебното администриране на спора, а в обжалваното определение съдът не коментирал тази молба.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна по жалбата – ищцата Ф. Н. Ф..

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба, с вх.№ 102676/09.10.2024г. по описа на ПРС, подадена от Ф. Н. Ф., с ЕГН ********** против К. К. Ф., с ЕГН **********, Ф. С. Ф., с ЕГН ********** и К. С. Ф., с ЕГН ********** по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на 1 недвижим имот, съсобствен на страните по делото. Исковата молба е била връчена на двете ответници-жалбоподателките за отговор, като същите са депозирали отговор на исковата молба. Исковата молба е била връчена на третия ответник К. С. Ф. чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК при наличие на предпоставките за това. Първоинстанционният съд с разпореждане №33283 от 27.11.2024 г. е указал на ищцата, че следва да внесе в едноседмичен срок сумата от 1000 лв., представляваща възнаграждение за особен представител на ответника Ф. на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, като е указал, че при неизпълнение на указанията, ще върне исковата молба.

С молба от 10.12.2024 г. ищцата моли съда да определи по-нисък размер на депозита за особен представител, тъй като разполагала само с доход от 933 лв. от трудово възнаграждение. В случай че съдът не намали размера на депозита, ищцата е поискала освобождаване от задължението за внасяне на депозита в размер на 1000 лв., тъй като била в невъзможност да заплати сумата. Моли се съда да продължи срока за отстраняване на констатираните нередовности с 30 дни, за да представи доказателства от АВ-ИМ, че не притежава недвижими имоти, освен процесните ½ ид.ч. от имота.

С разпореждане №3769 от 05.02.2025 г. с оглед подадената от ищцата молба съдът е отменил разпореждане №33283 от 27.11.2024 г. и е определил размер на депозита за особен представител на ответника на 600 лв. Съдът е указал на ищцата, че следва в двуседмичен срок от съобщението да внесе по депозитната сметка на РС-Пловдив сумата 600 лева, представляваща възнаграждение за особения представител. Указано е, че при неизпълнение на указанията съдът ще върне исковата молба.

Разпореждане №3769 от 05.02.2025 г. е връчено лично на ищцата на 10.02.2025 г. като в указания срок, а и до настоящия момент, ищцата не е внесла сумата от 600 лв. за депозит за особен представител на ответника.

С молба от 13.11.2025 г. двете ответници-жалбоподателките са помолили съда те вместо ищцата да платят определения от съда депозит за особен представител, за да не се препятства ходът на делото, като съдът им определи срок и размер на сумата, която трябва да платят.

В обжалваното Определение №14816/17.11.2025 г., постановено по гр. дело №17375/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х гр.с. съдът е приел, че исканията за освобождаване от такса и продължаване на срок са направени от ищцата в условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи искането за намаляване на депозита, а съдът го е уважил и е намалил размера на депозита, поради което съдът не се е произнесъл по тях. Посочено е, че съобщението с новите указания за внасяне на депозита от 600 лева е било връчено на ищцата, като те не са изпълнени в определения срок, както и понастоящем.

Настоящият съдебен състав намира определението за правилно.

Първоинстанционният съд изрично е указал на ищцата, че при неизпълнение в срок на указанията за внасяне на депозит за особен представител на ответника в размер на 600 лв., съдът ще върне исковата молба. Ищцата не е внесла депозита в указания срок, а и до настоящия момент, поради което правилно първоинстанционният съд е приложил процесуалния закон – върнал е исковата молба на ищцата и е прекратил производството по делото.

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Производствата за спорна 2 съдебна администрация на граждански правоотношения не са регламентирани в ГПК. Поради това, доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго, по отношение на тези производства се прилагат процесуалните правила на общия исков процес. Характерът и целта на производството по чл.

32, ал. 2 ЗС не налагат отклонение от процесуалните правила на общия исков процес, в т.ч. и на разпоредбата на чл. 47, ал. 6, изр.1 ГПК.

Съгласно цитираната разпоредба, когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Процесуалният закон изрично постановява, че особеният представител се назначава на разноски на ищеца. С т. 6 на ТР № 6/ 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че възнаграждението за особен представител е винаги дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, който е задълженото лице. На особения представител се дължи авансово възнаграждение от ищеца за всяка инстанция, без същото да е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за заплащането му е възмездяване на труда на назначения на насрещната страна особен представител. /в този смисъл Определение №60345/11.10.2021 г. на ВКС по ч.гр.д.№3103/2021 г. ГК, III г.о./.

Задължено лице да внесе депозита за особен представител на ответника е ищцата, поради което правилно съдът не е уважил молбата на двете ответници те да внесат депозита. В тази връзка неоснователни са поддържаните в частната жалба доводи, тъй като въззивният съд не може да определи ответниците по делото да внесат депозит за особен представител на другия ответник по делото. Задължение на ищеца по делото е внасянето на депозита.

По изложените съображения, настоящия състав на въззивната инстанция намира обжалваното определение за правилно и същото следва да бъде потвърдено. Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на съгласно чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 3, т.2 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №14816/17.11.2025 г., постановено по гр. дело №17375/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3