Решение № 306 от 17.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова А.а като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100505223 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №1162 от 16.02.2022г., постановено по гр.дело №35675/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 50-ти състав, е отхвърлен предявения от В. Т. Г., с ЕГН **********, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищцата - В. Т. Г., с ЕГН **********, не дължи на ответника - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, сумите по изпълнителен лист от 27.04.2017г., издаден по ч.гр.дело №6042/2017г. по описа на СРС, Г.О., 157-ми състав, както следва: 1486.12 лв., главница за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2013г . - 31.03.2016г., ведно със законна лихва за забава в размер на 251.7 8 лв., за периода 01.02.2014г . 19.01.2017г.. С решението е осъдена В. Т. Г., с ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата - В. Т. Г., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.И. Н., с която се обжалва изцяло решение №1162 от 16.02.2022г., постановено по гр.дело №35675/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 50-ти състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с общата 5-годишна давност се погасяват вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист от 27.04.2017г., издаден по ч.гр.дело №6042/2017г. по 1 описа на СРС, Г.О., 157-ми състав, в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, въз основа на който е образувано изпълнително дело, както и че започналата да тече давност е прекъсната с образуването на изпълнителното дело – 18.07.2017г., съответно че са били извършвани действия, прекъсващи давността на основание чл.116, б.”в” от ЗЗД – изпращани са молби за налагане на запорни съобщения на 26.11.2017г. и на 31.07.2019г., поради което е обосновал погрешен извод, че вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист, не са погасени по давност към датата на подаване на исковата молба в съда и на това основание е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК. Твърди се, че в случая досежно вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист, е приложима кратката 3годишна давност, тъй като се касае за периодични вземания, както и че давността е започнала да тече от влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 31.03.2017г. и доколкото по образуваното изпълнително дело не са били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността – наложените запори с изпратените запорни съобщения на 26.11.2017г. и на 31.07.2019г. не са довели до прекъсване на давността, тъй като не са извършени реално, поради което същата е изтекла преди датата на подаване на исковата молба в съда – 22.06.2021г., което е основание за уважаване на предявения иск. По горните съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна – ответник - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба.

Предявен е от В. Т. Г., с ЕГН **********, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на суми като погасени по давност, за които е издаден изпълнителен лист н а 27.04.2017г. по ч.гр.дело №6042/2017г. по описа на СРС, Г.О., 157-ми състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20178440402608 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№844 на КЧСИ.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси 2 е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от В. Т. Г. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на суми, предмет на изпълнителен лист, издаден на 27.04.2017г. по ч.гр.дело №6042/2017г. по описа на СРС, Г.О., 157-ми състав , въз основа на който е образувано изпълнително дело №20178440402608 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№844 на КЧСИ. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения от В. Т. Г. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В случая с подадената искова молба ищцата – въззивник в настоящото производство, оспорва дължимостта на суми, предмет на изпълнително дело №20178440402608 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№844 на КЧСИ, с район на действие СГС, което обуславя правната квалификация на иск като такъв по чл.439 ГПК.

Процесното изпълнително дело е образувано на основание изпълнителен лист, издаден н а 27.04.2017г. по ч.гр.дело №6042/2017г. по описа на СРС, Г.О., 157-ми състав, по влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая относно вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 27.04.2017г. на основание влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е приложима нормата н а чл.117, ал.2 ЗЗД и давностният срок е 5 години. До този извод съдът достига, тъй като заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като след влизането им в сила имат същият краен ефект на окончателно разрешен правен спор, както силата на присъдено нещо по влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е трайно установената съдебна практика - постановено по реда на чл.290 ГПК решение №37/24.02.2021г. по гр.дело №1747/2020г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "По делото не е отчетено също, кога е влязла в сила заповедта за изпълнение, тъй като от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо" както и определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. №1528/2018 г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.". В същия смисъл са и определение №480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч.гр.д. №221/2010г. , IV Г.О., Г.К., определение №443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. №1366/2015г. , II Т.О., 3

Т.К.; определение №576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч гр.д. №4647/2015г. , IV Г.О., Г.К.; определение №480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №2566/2013г., IV Г.О., Г.К..

По горните аргументи и противно на изложеното във въззивната жалба се налага извода, че по отношение на процесните вземания, предмет на изпълнително дело №20178440402608 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№844 на КЧСИ, с район на действие СГС, се прилагат правилата на общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, както и са приложими основанията за прекъсване и спиране на давността, уредени в чл.115 и чл.116 от ЗЗД.

В конкретната хипотеза е спорен въпроса дали след като е било образувано изп.дело №20178440402608 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№844 на КЧСИ, с район на действие СГС, са настъпили обстоятелства по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД за прекъсване на давностния срок относно валидно възникналите вземания, предмет на изп.лист, издаден на 27.04.2017г. по състав, на основание влязла в сила на 31.03.2017г. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №6042/2017г. по описа на СРС, Г.О., 157-ми състав. Според решаващият състав, разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съгласно която, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява, цели да стимулира взискателя или съдебния изпълнител да бъдат активни. Предвиденият в разпоредбата преклузивен срок тече от образуване на изпълнителното дело, който е началният момент, от който взискателят може да иска извършване на изпълнително действие по смисъла на т.10 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С предприемането на изпълнителни действия се прекъсва давността, касаеща материалното право, както и започва да тече нов двугодишен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в който следва да се извърши ново изпълнително действие, за да се запази висящността на изпълнителното производство. В конкретния случай се установява, че процесното изпълнително дело е образувано на 18.07.2017г. като в молбата за образуване е направено възлагане в съответствие с разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ и по него са извършени следните изпълнителни действия – съдебният изпълнител с постановлението за образуване на изпълнителното дело от 18.07.2017г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и е разпоредено да се изпратят запорни съобщения, съответно запорното съобщение до работодателя на длъжника е изпратено на 16.11.2017г. и е получено от работодателя на 26.11.2017г.. По изпълнителното дело е постановено разпореждане на 26.07.2019г., с което е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, както и е разпоредено да се изпратят запорни съобщения до съответните банки. По делото е постъпила още от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД молба на 31.07.2019г., в която се прави искане да бъде извършена справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника, както и да бъде насрочен опис на движими вещи на длъжника. Изпратени са запорни съобщения на 13.08.2019г., които съответно са били получени от третите задължени лица на 20.08.2019г.. По изпълнителното дело е постановено разпореждане на 08.06.2021г., с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което е получено от работодателя на 10.06.2021г..