Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 840 от 18.07.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1012/2024
Вид
Решение № 840
Подписан
18.07.2024
В сила
03.09.2024
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Варна, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100501012 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 21968/18.03.2024г., подадена от М. И. Н., ЕГН **********, срещу решение № *************г., постановено по гр.д. № 12257/2022г. по описа на РС-Варна, 51 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД съществуването на вземането на „Е.-П.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. „В.В.” № 258, „В.-Т.-Г” към М. И. Н., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“, бл.5, вх.Б, ап.53 по отношение на следните суми: 4517,88 лева, представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за периода от 02.07.2017 г. до 01.07.2018 г. за обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.", бл. 5, вх. Б, ап. 53, начислена след извършена корекция на сметката на абоната за минал период, за която сума е издадена фактура № ************* от ********* г., ведно със 1 законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 15.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1366.64 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.07.2019 г. до 08.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 4541/18.07.2022г. по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 9272/2022 г. по описа на РС– Варна.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановеното решение в обжалваната част. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че е доказано, че за процесния период се е намирал във валидна договорна връзка с ищцовото дружество „Е.-П.П.“ АД, доколкото макар и да е собственик, не е ползвател на имота, нито е сключвал договора за продажба и пренос на ел. енергия. В условията на евентуалност сочи, че не е единствен наследник на Е.

П.а И.а, на която е начислена сумата по процесната корекция, като счита, че следва да отговаря само за ½ ид.ч. от вземането. На следващо място, излага, че „Е.-П.П.“ АД няма законово основание да издава фактура за начислена сума на база на извършена от ЕРП корекция след приемането на ПИКЕЕ от 2019г. и да претендира плащане по нея. Счита още, че съдът неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил възражението му за погасяване по давност на процесното вземане, за което приложима се явява кратката тригодишна погасителна давност. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което производството по делото да бъде прекратено и издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена, а в условията на евентуалност искът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Е.-П.П.” АД с ЕИК *********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че по делото са установени всички предпоставки за възникване правото му да извърши корекционната процедура, включително облигационната връзка между страните, предвид, че ответникът е бил собственик на процесния имот към извършване на проверката. Сочи още, че дори при липса на специална правна уредба преди приемането на ПИКЕЕ, приложими са правилата на договора за покупкопродажба. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

2

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба от „Е.П.П.” АД, ЕИК ********* срещу М. И. Н., ЕГН **********, с която са предявени искове по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземанията, предмет на Заповед № **************г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5414/2023г. по описа на ВРС, за следните суми: сумата от 5086,91 лева, представляваща дължима сума по фактура № ***********/*********г., начислена за предоставена ел. енергия за периода от 02.07.2017 г. до 01.07.2018 г., за обект, находящ се в гр.

Варна, ж.к. „Ч.“, бл.5, вх.Б, ап.53, кл. № **********, аб. № **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 1494,99 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.07.2019 г. до 08.07.2022 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ищцовото дружество във връзка с продажба на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл.5, вх.Б, ап.53, кл. № **********, аб. № **********. Твърди се, че на 01.07.2018г. била извършена проверка на средството за търговско измерване в процесния обект от служители на „Е.С.“ 3

АД в присъствието на двама свидетели. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № ******************г. При проверката били установени показания в регистър 1.8.4, който не се визуализира на дисплея и съответно електроенергията не е отчетена и заплатена от абоната. Въз основа на констатациите от проверката и извършената експертиза в БИМ било издадено становище от 10.07.2019г. за начисляване на електрическа енергия.

На *********г. ищцовото дружество издало фактура № ***********, с която била начислена сумата от 5086.91 лева за реално консумираната електрическа енергия. Излага се, че към момента на извършване на проверката титуляр на партидата за процесния обект е била Е. П.а И.а, поради което същата е посочена като получател. След извършена проверка в имотния регистър било установено, че собственик на имота е ответника М. И. Н., поради което и искът е насочен срещу него. Сочи се, че натрупаната в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от абоната. В този случай ищецът счита, че при липса на специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, е приложима разпоредбата на чл.183 от ЗЗД, предвид договорния характер на правоотношението между страните.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Оспорва се ответникът да е бил в договорни отношения с ищцовото дружество в процесния период, както и към момента на издаване на фактурата от *********г. Излага се, че във фактурата са посочени имената на трето на лице, както и че ответникът е клиент с различен клиентски номер от процесния. В този смисъл ответникът счита искът за недопустим поради липса на процесуална легитимация. Твърди, че ответникът е подал заявление за продажба на ел. енергия едва на 17.07.2019г. Оспорва още твърдението, че ответникът е потребил процесното количество ел. енергия, както и че същото е доставено в процесния период. Сочи, че процесната фактура не отговаря на законовите изисквания. Излага, че към датата на проверката действащите към този момент ПИКЕЕ са частично отменени, а в последствие и изцяло.

Същевременно ПИКЕЕ от 2019г. не са приложими към процесната корекционна процедура. Счита още за недопустимо без да е доказана вина на абоната за препятстване на правилното отчитане да се ангажира неговата договорна отговорност. Излага, че не е доказано, че процесният електромер е 4 монтиран с нулеви показания по всички регистри. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца по процесната фактура, доколкото приложима в случая е 3-годишната погасителна давност, относима към периодичните плащания, както и по отношение на мораторната лихва. В случай, че съдът приеме, че ответникът следва да отговаря за задължението по фактурата, счита че отговорността му е само за ½ ид.ч. от задължението, предвид, че сумата е начислена на Е. П.а И.а, която е наследодател на ответника, а наследник освен него е и неговата сестра Д. И.а В., която е собственик на 1/6 ид.ч. от имота.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото констативен протокол

№

1104363/01.07.2018г. се установява, че на същата дата служители на „Е.С.” АД са извършили техническа проверка на СТИ в обект с кл. № **********, аб.

№ **********, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл.5, вх.Б, ап.53, при която е отразено, че е демонтиран електромер с фабр. № ***************** с отбелязани в протокола показания, включително в тарифа 1.8.4. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката и от двама свидетели.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1619/10.03.2019г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – Варна при софтуерно четене е установено наличие на преминала енергия на тарифа 4, която не е визуализирана на дисплея.

Въз основа на констатациите от проверката и извършена та техническа проверка от „Е.С.” АД е изготвено становище за начисление на електрическа енергия от 10.07.2019 г., с което е одобрено да се начисли допълнително количество ел. енергия за обект с кл. № **********, аб. № **********, за периода от 02.07.2017 г. до 01.07.2018г., като корекцията е извършена на основание софтъерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество нетчетена ел. енергия.

Издадена е фактура № ***********/*********г., с издател „Е.С.” АД и получател Е. П.а И.а на стойност 5086,91 лева, представляваща отчетена ел. енергия за обект с кл. № **********, аб. № **********, за периода от 02.07.2017 г. до 01.07.2018г..

5

От ищцовото дружество до Е. П.а И.а е изпратено писмо с обратна разписка, с което същият се уведомява за извършената на 12.11.2020 г. проверка, за съставянето на констативния протокол и издадената фактура за корекция, без налични данни, че лицето е получило писмото.

Представено по делото е заявление от 17.07.2019г. за продажба на ел. енергия, подадено от М. И. Н. до ищцовото дружество по отношение на съществуващ обект с кл.№ **********, аб. № **********, който до заявлението е използван от Е. П.а И.а.

Видно от справка от 12.07.2022г., извършена от Агенция по вписванията, в имотния регистър по партидата на ответника е вписано прехвърляне от 31.05.2005г. чрез дарение на недвижим имот по отношение на ½ ид.ч. от апартамент № 53, ж.к. „Ч.“, бл.5, вх.Б, ет.4, с площ от 66.26 кв.м. с надарено лице М. И. Н.. На 16.12.2013г. отново е отразено дарение по отношение на самостоятелен обект в сграда с площ от 66,26 кв.м., находящ се ж.к. „Ч.“, бл.5, вх.Б, ет.4, ап.53 с даители Н. И.а А. и Д. И.а В. и дарен М. И. Н..

Представен по делото е и протокол за монтаж № 1012449 от 01.08.2015г., от който е видно, че електромер с фабр. № ***************** е монтиран в процесния обект на същата дата с вписани нулеви показания за нощна и дневна тарифа.

От удостоверение за наследници от *********г. се установява, че Е. П.а И.а е починала на *********г. и е оставила за наследници Н. И.а А. (дъщеря), Д. И.а В. (дъщеря) и М. И. Н. (син).