Решение № 15 от 05.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000503178 по описа за 2022 година при участието на секретаря Нина Вьонг, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от адв. С. Л., осъществяваща правна помощ на ищеца В. Н. Ц. и въззивна жалба на В. Н. Ц. лично срещу решение № 47 от 26.07.2022 г. на Окръжен съд Видин по гр.д. 510/2020 г., с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД за заплащане на сумата от 91217 лева, от които главница в размер на 58 100 лева и мораторна лихва в размер на 33 117 лева за периода от падежа 28.12.2015 г. до подаване на исковата молба – 30.10.2020 г.

Постъпил е отговор от адв. С. М. като пълномощник на ответника в първоинстанционното производство И. Г. М., с който жалбите се оспорват.

Във въззивната жалба на адв. Л. са изложени съображения, че решението е неправилно, немотивирано и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Заемно правоотношение между страните по силата на представения договор за заем от 30.12.2014 г. съществува и ответникът следва да бъде осъден да върне получената сума.

Във въззивната жалба на В. Ц. са изложените съображения, че документите му не са четени от съда, а заключенията си е направил на спекулативно и порочно мислене.

Направено е искане за назначаване на „съдебна експертиза, която след сравнение на ДЗ от 30.12.20214 г. в протокол ГС 15/2016 г. на РП Видин стр. 2 най-долу с името и подписите на И. Г. М. до 2016 г., от другите договори в протокола и ДЗ от 2008 г. в папката в ВОС по дело 427/2016 по опис на ВОС да даде заключение дали подписа и името са извършени от И. Г. М.“, както и дали сравнителните образци от подпис са положени от И. М..

Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими. С определението си по чл. 267 ГПК съдът е оставил искането, направено лично от В. Ц. без уважение по следните съображения. Отговорите на всички посочени въпроси не са необходими за изясняване 1 на спора. Следва да се съобрази и че на въпроса дали името е положено от И. М. първоначалната експертиза е дала заключение, че е положено от М.. Няма и формално основание за допускане на СГЕ, доколкото изготвената пред ОС Видин е приета без оспорване от представителите на страните, а В. Ц. не е заявил основателна причина за неявяването си по време на изслушването на вещото лице, като сам се е поставил в невъзможност да оспори навреме заключението.

В съдебно заседание страните и техните представители не излагат аргументи устно или писмено.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Спорни пред въззивната инстанция са всички въпроси, спорни пред първата инстанция: сключен ли е договор за заем между страните по делото на 30.12.2014 г. и дължи ли ответникът сумата от 58100 лева и мораторна лихва от 33117 лева от падежа – 28.12.2015 г. до предявяване на иска – 30.10.2020 г. по такъв договор.

Ищецът В. Н. Ц. твърди, че сключил с ответника И. Г. М. договор за заем от 30.12.2014 г. и е предоставил 58100 лева на ответника. Падежът на заема бил 28.12.2015 г., но ответникът не върнал заемната сума на посочения падеж. Предявен е иск за осъждане на заетата сума от 58 100 лева, мораторна лихва от 33117 лева от падежа – 28.12.2015 г. до предявяване на иска – 30.10.2020 г. и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното издължаване.

В отговор на исковата молба ищецът твърди, че никога не е искал заем от ищеца и не е имал необходимост от заем. Сумата по договора не била предадена реално, а задължението било документално формирано с цел впоследствие да бъде претендирано плащане на сумата. Направено е и възражение за погасяване вземането по давност. Твърди се наличие на забава на кредитора, нищожност поради противоречие със закона и добрите нрави, поради липса на предмет и липса на съгласие. Представеният договор нямал правна стойност - не съдържал и съществените елементи на договор за заем. Липсвало изявление на заемополучателя лично, че е получил заемната сума и се задължава да я върне. Твърдял е, че след като ответникът отказал да подпомага ищеца финансово, ищецът представил изготвен от име на ответника договор напечатан на компютър, какъвто той не е писал, нито подписвал.

Освен това ищецът заплашвал ответника със саморазправа, поради което било налице и основание за нищожност на сделката по чл. 30 ЗЗД. Ищецът започнал да създава неистински договори за заем и да подава искови молби срещу ответника, като настоящата била четвърта поред. Твърди, че представеният е неистински.

Предявеният иск, както е приел и ОС Видин, е с правно основание чл. 79 ал. 1 вр. чл.

240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

ОС Видин е събрал писмени доказателства, изслушал е заключения на техническа (компютърна) и на графологична експертиза, както и обяснения на ответника по чл.

176 ГПК.

Към исковата молба е представено копие от договор за заем, инкорпорирано в протокол за извършено графическо изследване по преписка 1786000-3197/2016 г. по описа на РУ на МВР Видин. Изслушаната съдебно-техническа експертиза установява, че в горния край на първата страница на текста е допълнително привнесен принтиран текст „Приложение-договор за заем от 30.12.2014 г. две страници“, а в долния край на страницата по средата, са принтирани числата „3-5”. В горния край над текста на втората страница, е допълнително привнесен набраният с помощта на компютър и 2 принтиран текст „ПРИЛОЖЕНИЕ - договор за заем от 30-12-2014 г. втора страница:”, а в долният край на същата втора страница, под последното изречение на договора „ПРИЕМАМ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА и УСЛОВИЯТА - Подпис на ЗАЕМАТЕЛЯ:..”, е приобщена чрез наслагване началната част на изготвената експертна справка № ГС - 15 / 09.05.2016 година. В долния край на страницата, върху текста на справката, е допълнително принтиран текст: ’’ПРИЛОЖЕНИЕ - Протокол ГС 15 от Прокуратура за извършена графологична експертиза:” Вещото лице съобразно задачата на ищеца е направило сравнително изследване на първите страници на четири копия на договор за заем, намиращи се в преписките по гр.д.№ 103 от 2019 г. на ОС Видин, с приобщено гр.д. № 3151 от 2018 г., в нчхд № 336 от 2016г на РС-Видин, всички от 30.12.2014 г.

С изключение на посочените привнасяния на допълнителен текст се установява, че съдържанието е едно и също; размерът на шрифта е еднакъв; използвани са два шрифта които са еднакви и в четирите документа; същият на отделни места е серифен, а на други - несерифен, от което може да се направи изводът, че четирите копия са от един документ.

В с.з. на 29.04.2022 г. е представен от ищеца и приет от съда оригинал на договор за заем от 30.12.2014 г. и същият се намира на л. 110 от първоинстанционната преписка.

Вещото лице Лалков установява, че документът е изготвен с помощта на компютър чрез два вида шрифтове, форми и размер на същия, цифровите знаци „30.12.2014 г.”, буквените знаци „лв.” - изписани след сума „58100” и цифровите знаци „28.12.2015 г.”, са формирани чрез печатаща глава и с различен цвят на багрилото - съчетание между син и черен цвят, а използваните принтери са два: черно-бял лазерен и мастиленоструен матричен принтер.

Съдебно-графическата експертиза дава заключение, че ръкописният текст на първа страница (без този, положен на реда - „от ЗАЕМОДАТЕЛЯ”), с който са попълнени имена, адрес, ЕГН и телефон, е изписан от И. М.. Подписът, положен срещу полето ’’подпис на ЗАЕМАТЕЛЯ” на последния ред на втората страница на документа не е изпълнен от И. М..

Въззивният съд кредитира изводите на експертизата, които намира за обосновани: вещото лице е използвало за сравнителен материал работното досие на ответника, заявлението му за издаване на документ за самоличност, както и свободни образци от подписи и ръкописен текст, изпълнени за целите на експертизата. Неоснователни са в тази връзка аргументите във въззивните жалби срещу изводите на вещото лице по СГЕ.

От значение за спора в случая са следните констатации, които въззивният съд прави въз основа на оригинала на л. 110. Представени са две страници, закрепени чрез телбод. Първата страница е озаглавена договор за заем (временна финансова помощ) и следват имена, адрес, ЕГН и телефон, изписани според заключението на СГЕ от И. М..

След ръкописния текст следват напечатани на принтер думите: днес: 30.12.2014 г., гр.

Видин, взех заем: 58100 лв., за период до 28.12.2015 г. от заемодател – ръкописно изписано В. Н. Ц. и ЕГН, както и подпис. Следват задължение и условия за заемателя, в които в пет точки са уговорени условията на договора, включително и задължения за заемателя да обмисли избора си, да вземе и възможността да върне заема с цел да не увреди правата и качеството на живот на заемодателя. Следва текст, озаглавен в скоби „как заемодателя иска заемателя да изпълнява договора за заем“ (запазен е оригиналният правопис – бележка на съда). Документът завършва с извлечение от ЗЗД – чл. 20а, чл. 45, чл. 70, като последните два реда са ал. 2 на чл. 70 от ЗЗД. Втората страница, закрепена към описаната вече, която е 1/3 от лист формат А4, продължава с ал. 3 на чл. 70 от ЗЗД, чл. 71, чл. 78, чл. 240, чл. 241 и чл. 247 ЗЗД, като завършва с текста: „приемам задълженията и условията – подписа на заемателя“ и има подпис.

Съгласно заключението на неоспорената от страните съдебно-графологична експертиза 3 имената на И. Г. М. на първа страница горе са изписани от него, а подписът на втора страница не е положен от И. М..

Въз основа на заключението на СГЕ и СТЕ и на собствените си констатации във връзка с представените от ищеца две страници, съдът стига до следните правни изводи.

Договорът за заем е неформален, реален договор, при който едната страна – заемодател, предоставя на другата страна – заемател, определена сума пари или заместими вещи за временно ползване, която сума пари или вещи от същия вид, количество и качество заемателят се задължава да върне в уговорения срок. Ако срок на връщане не е уговорен, то приложима е диспозитивната норма на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, според която в този случай заемателят дължи да върне сумата в едномесечен срок от поканата. Договорът се счита сключен не в момента на постигане на съгласие на страните по него, а с предаването на заемната сума. В тежест на ищеца, който се позовава на договор за заем, от какъвто извежда претенцията си за заплащане на дадената заемна сума е да докаже, че между него и ответника е постигнато съгласие за заема, заемната сума е предадена и е настъпил падежа на задължението за връщането й.

Ответникът не се е съгласил с условията на договора, тъй като подписът срещу подпис на заемателя не е негов. На следващо място, няма доказателство, че двете страници са част от един и същ документ. Фактът, че и двете са представени от ищеца и са в негово държане, не доказва, че втората страница е продължение на именно тази първа страница, независимо, че цялата страница завършва с ал. 2 на чл. 70, а другата започва с ал. 3 на чл. 70 от ЗЗД. Видно от събраните доказателства и от изявленията на страните ищецът е предявил искове по няколко договора за заем срещу ответника и няма сигурност, че двете страници – едната цяла формат А4, а другата – 1/3 от този формат, са част от един и същ документ. Противно на доводите във въззивните жалби това обстоятелство има значение, тъй като от него съдът прави извод, че съществуват множество документи с подписи на ищеца или на ответника или и на двамата, като част от тях обективират изявления на страните.

Безспорно наличието на различни шрифтове в документа, разпечатването на различни принтери и всички несъответствия, констатирани в оригинала, не опорочават изявленията, обективирани в него, тъй като няма законово изискване шрифтовете в един документ да са еднакви, за да произведе действие. Основателни са доводите във въззивната жалба на адв. Л. в тази насока. Поради неформалния характер на договора за заем – той може да бъде сключен както в писмена, така и в устна форма и различните шрифтове нямат значение. Достатъчно е да се изследва дали сумата е предадена и дали има съгласие за връщането й.