Заповед за изпълнение № 147 от 27.01.2026, Районен съд - Горна Оряховица

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Горна Оряховица

Районен съд – Горна Оряховица, VI състав, в проведеното на 27.01.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 192 по описа на съда за 2026 г., докладвано от К. Ив. Николова-Петрова, районен съдия, след като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл.ГПК, прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането и на основание чл.411,ал.3 от ГПК Р А З П О Р Е Ж Д А:

Длъжникът "АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК 202250289, със седалище и адрес на управление: град Б..., общ. Б..., обл. С...ул..., представлявано от управителя Л. В.

Л.,

ДА ЗАПЛАТИ на

Кредитора К. С. Ц. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град П..., ул...., с пълномощник - адв. Т. Н. Д. от АК - Пловдив,

СУМАТА от 384,48 EUR (триста осемдесет и четири евро и 48 цента), представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № 18019822 от 29.12.2022г., заедно със законната лихва върху главницата считано от 22.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 10,86 EUR (десет евро и 86 цента).

Длъжникът "АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК 202250289, със седалище и адрес на управление: град Ботевград, общ. Ботевград, обл. София, ул. "Трети март" № 83, представлявано от управителя Л. В. Л.,

ДА ЗАПЛАТИ на мл. адвокат Т. Н. Д. от Адвокатска колегия - Пловдив, с личен номер **********, ЕИК 178954868, с адрес на упражняване на дейността: град Пловдив, ул. .., адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 204,50 EUR (двеста и четири евро и 50 цента).

Присъдените суми може да бъдат внесени по банкова сметка с титуляр Т. Н. Д., с IBAN:

..в "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД.

Вземането произтича от следните обстоятелства:

Недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем № 18019822 от 29.12.2022г.

К. Ц. е сключила договор за паричен заем № 18019822 на 29.12.2022г. с "Адессо Кредит България" ЕООД в размер на 1700 лева, при годишен процент на разходите 48.22 % и фиксиран годишен лихвен процент от 40 %. В чл.4,ал.1 от договора е предвидено, че заемателят в хода на изпълнение на договора може да се възползва от допълнителни услуги, а именно - възможности за отлагане и намаляне на погасителни вноски, смяна на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, като заемателят ги предоставя 1 на заемадателя срещу предоставяне на обезпечение измежду банкова гаранция или поръчителство от две физически лица, отговарящи на определени изисквания, като обезпечението следва да се предостави в деня на подписване на договора за паричен заем. В чл.4,ал.2 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението по чл.4,ал.1 заемателят дължи неустойка в размер на 763 лева, която трябва да заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска, като към вноската се добавя сума в размер на 76,30 лева.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1, чл.11,ал.1,т. 7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В конкретния случай, счита, че не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, но липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.22 %/. Законът предпоставя изискването в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.22 %, а възнаградителната лихва 40 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 8 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи, и в това именно е недействителността, като неспазено изискване на посоченото законово основание. В този порядък заявителят посочва, че съобразно разпоредите на ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е. в посочената величина, бидейки израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема, който е фиксиран, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР. Тези съставни елементи обаче остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, още повече, че в процесния случай в чл.4 от договора е посочено, че задължително условие за предоставяне на заема е предоставяне на обезпечение, чрез поръчител/и. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са, както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Не са спазени и изискванията на чл.11,ал.1,т.9 ЗПК, тъй като не са упоменати условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на възнаградителна лихва. Според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване. Счита, че процесният договор се явява недействителен, на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.26,ал.1,предл.1 от 33Д. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които 2 изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойката се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно: такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., I т. о./. В настоящия случай е уговорено кредитополучателят да осигури обезпечение на кредитора в деня на сключване на договора за допълнителни услуги, като обезпечението следва да отговаря на конкретни условия. При неизпълнение на това задължение, е предвидена неустойка във фиксиран размер. В тази връзка счита, че така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за непредоставяне на обезпечение, като същевременно неизпълнението на договорното задължение реално рефлектира върху същинското задължение за погасяване на заема, а не единствено до невъзможност да се възползва от допълнителните услуги, предоставяни от заемодателя. На следващо място счита, че с клаузата, фиксирана в чл.4 от процесния договор, очевидно не се търси обезпечаване изпълнението на задължението, каквато е същността на неустойката, а същата представлява такса, съставляваща по своята същност допълнително възнаграждение извън уговорения размер на възнаградителната лихва. В този смисъл клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите прави по смисъла на чл.26,ал.1,предл.3 от 33Д, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост, като основната цел на уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума.

Моли съда по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да бъде определено възнаграждение за адвокат Т. Д. от съда по реда на чл.38,ал.1 от ЗА, поради невъзможност на заявителя да заплати адвокатски хонорар, тъй като е материално затруднено лице. Предпоставките за присъждане на възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА са: 1/ правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36,ал.2 от ЗА; 2/ заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; 3/ отговорност на насрещната страна за разноски (определение № 515/02.10.2015г. по ч.т.д.№ 2340/15, 1 т.о. на ВКС). Наличието на материална затрудненост се доказва с представения договор за правна защита и съдействие, а при спор за този факт, противната страна, която трябва да заплати разноските по правилата на чл.78 ГПК, следва да обори липсата на материалната затрудненост. Ето защо моли възнаграждението по чл.38,ал.2 от ЗА да бъде присъдено лично на мл. адвокат Т. Н. Д., с който е сключен договор за правна защита и съдействие

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез 3

Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Разпечатката съдържа 26 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b4ac749-24e7-46f4-80c9-76a95b150eb9