Решение № 36 от 05.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Стара Загора, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20215500901513 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба ,предявена от “Т.” АД (н), с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*****, чрез адвокат В. Р. против “А.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град *****, с правно основание: чл.694. ал.1 т.2 от ТЗ. Коституиран е като страна в производството Й. С. Т. - временен синдик на „Т.”АД.

С протоколно определение от 24.11.2022 г. е прекратено производството по т.д № 1513/2021 г. по описа на СтОС в частта относно предявения отрицателно установителен иск от Т. АД (в производство по несъстоятелност) против А. ЕАД и синдика, като задължителна страна в производството, за признаване за установено, че Т. АД (в производство по несъстоятелност) не дължи на А. ЕАД 4 724 022,24 лева по Изпълнителен лист по т.д. № 186/2017 год. на Софийски градски съд и Решение от 28.11.2016 год. на Арбитражния съд при Българската търговско промишлена палата.

С влязло в сила определение по ч.т.д. № 81/23 г. на ПАС прекратителното определение на Окръжен съд-Ст.Загора е потвърдено.

В исковата молба се посочва, че с Решение №260281 от 05.08.2021г. на Окръжен съд - Стара Загора постановено по т.д. №266/2017г., е открито 1 производство по несъстоятелност на “Т.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град *****. Решението е обявено по партидата на Длъжника в Търговския регистър на 05.08.2021 г.

В тази връзка и на основание и в срока по чл.685 от Търговския закон (ТЗ), кредиторите на “Т.” АД (н) са предявили вземанията си от и към Длъжника.

Сочи се, че с оглед предявените в производството по несъстоятелност по т.д.

№266/2017 год. на СтОС вземания на кредиторите на “Т.” АД, синдикът на последното е изготвил и обявил по партидата на Длъжника в Търговския регистър на 04.10.2021 год. Списък по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ на предявените приети вземания на кредиторите на “Т.” АД (н), и Списък по чл.686, ал.1, т.З от ТЗ на предявените неприети вземания на кредиторите на “Т.” АД (н).

В обявения по партидата на Длъжника в Търговския регистър Списък по чл.686, ал.1, т.З от ТЗ на предявените неприети вземания на кредиторите на “Т.” АД, под №2 е посочено неприето вземане на кредитора “А.” ЕАД срещу Длъжника в размер на 111 227,17 лева.

Сочи се, че срещу така неприетото вземане на кредитора “А.” ЕАД под №2 от Списъка по чл.686, ал.1, т.З от ТЗ на предявените неприети вземания на кредиторите на “Т.” АД, в срока и на основание чл.690 от ТЗ, “А.” ЕАД е направило възражение.

В развилото се след това производство по чл.692 от ТЗ, приключило с Определение №261077 от 14.12.2021г. по делото, СтОС съдът по несъстоятелността е уважил възражението на “А.” ЕАД, поради което със същото Определение №261077 от 14.12.2021 год. СтОС е:

Включил в Списъка по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ на предявените приети вземания на кредиторите на “Т.” АД (н), и вземането на “А.” ЕАД под №2 от Списъка по чл.686, ал.1, т.З от ТЗ на предявените неприети вземания на кредиторите на “Т.” АД (н).

Посочва се, че определение №261077 от 14.12.2021г. на СтОС е обявено по партидата на “Т.” АД (н) в Търговския регистър на 14.12.2021г., поради което срокът за предявяване на искове по чл.694 от ТЗ, изтича на 29.12.2021 год. съгласно чл.60, ал.6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

2

Твърди се, че изложеното обосновава интереса на “Т.” АД (н) от предявяване на настоящите отрицателни установителни искове по чл.694, ал.

1 от ТЗ, за установяване със сила на присъдено нещо, че Длъжникът не дължи на “А.” ЕАД сума в размер на 111 227,17лева.

Предвид изложеното и доколкото “Т.” АД е длъжник по делото, в срока и на основание чл.694, ал.1 т.2 и ал.6 от ТЗ, се предявява настоящия отрицателен установителен иск срещу “А.” ЕАД за следното:

1. Срещу вземането на “А.” ЕАД в размер на 111 227,17 лева:

Посочва се, че първоначално неприетите вземания на “А.” ЕАД са в размер на 111 227,17 лева за твърдени платени авансови такси по изпълнително дело №2017***0400800 на Частен съдебен изпълнител **, с per. № ***, като от приложеното от “А.” ЕАД, към предявяването на вземането по чл.685 от ТЗ, удостоверение от 02.09.2021 год. на Частен съдебен изпълнител **, с per. № ***, издадено по изпълнително дело №2017***0400800, се установява, че “А.” ЕАД има задължения за авансови такси, но няма представени доказателства, че те са заплатени от “А.” ЕАД по изпълнително дело №2017***0400800.

Сочи се, че към възражението на “А.” ЕАД по чл.690 от ТЗ е представено единствено платежно нареждане, но като доказателство за платен адвокатски хонорар в размер на 30 532,24 лева, която сума е посочена под №3 в предявеното вземане на “А.” ЕАД, и същата е приета и включена под №8, б. В на Списъка по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ на предявените приети вземания на кредиторите на “Т.” АД (н). Приложеното към възражението на “А.” ЕАД по чл.690 от ТЗ Постановление от Частен съдебен изпълнител Неделчо Митев, с per. № 841, касае именно тази сума.

Сочи се, че към възражението на “А.” ЕАД по чл.690 от ТЗ са приложени платежни документи удостоверяващи плащания на обща стойност в размер на 515 лева по сметка на Община Свищов, Имотен регистър, Централен регистър на особените залози, Изпълнителна агенция Морска администрация - Русе, но няма приложени никакви документи удостоверяващи извършени плащания на такси по сметка на Частен съдебен изпълнител **, е per. № ***, в размер на 111 227,17 лева. Към възражението са приложени издадени от ДЗЗД “***” фактури с получател “А.” ЕАД, но липсват документи ,удостоверяващи извършени плащания по тези фактури. Съгласно чл.80 от Закона за частните 3 съдебни изпълнители (ЗЧСИ) дължимата такса се внася авансово. В същия смисъл е и чл.29 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, съгласно който взискателят внася авансово таксите, определени в Тарифата. От изложеното следва, че ако “А.” ЕАД е платило такси по изпълнително дело №2017***0400800, следва това да е направено авансово и за тяхното плащане да съществуват документи, каквито “А.” ЕАД обаче не представя.

Посочва се, че доколкото в процесния случай, не се установява от представените от страна на “А.” ЕАД документи към предявяването по чл.685 от ТЗ, съответно към възражението по чл.690 от ТЗ, да са платени от него авансово такси в размер на 111 227,17 лева на Частен съдебен изпълнител **, с per. № ***, по изпълнително дело №2017***0400800, следва че “А.” ЕАД няма вземане към “Т.” АД (н) за същата сума, защото вземането не е възникнало.

Ищецът счита, че да се приеме противното означава да се признае вземане за “А.” ЕАД което не съществува, съответно без същото да е установено по основание и размер, т.е. да се допусне “А.” ЕАД да се обогати неоснователно със сумата от 111 227,17 лева, за сметка на всички други кредитори на “Т.” АД (н), положение което е недопустимо.

По изложените по - горе съображения, моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че “Т.” АД (н) не дължи на “А.” ЕАД сумата от 111 227,17 лева за твърдени, но неплатени авансови такси по изпълнително дело №2017***0400800 на Частен съдебен изпълнител **, с per, № ***.

По делото е постъпил писмен отговор от "А." ЕАД, с който счита иска за недопустим и ,че не следва да бъдат разглеждан, тъй като по същество цели преразглеждане не по установения законов ред на влязъл в сила акт на Частен съдебен изпълнител.

Счита, че иска е недопустим, тъй като, Техеко оспорва вземане на Акспо в размер от 111 227,17 лева за авансови такси по изпълнително дело №2017***0400800 на Частен съдебен изпълнител **, с per. № *** ("Вземане/то по ИД").

Това вземане е предявено с Молбата по чл. 685 от ТЗ подадена от Акспо по т.д. № 266/2017 г., като към нея са представени и надлежни писмени доказателства.

4

Сумата от 31 077.24 лв. (тридесет и една хиляди и седемдесет и седем лева и 24 ст.), представляваща разноски, заплатени от Акспо по изп. д. № 2017***0400800 по описа на ЧСИ **, per. № *** относно получаване на информация свързана с "Т." АД;

Сумата от 648 лв. (шестстотин четиридесет и осем лева), представляваща разноски, заплатени от Акспо по изп.д. № 2017***0400800 по описа на ЧСИ **, per. № ***;

Сумата от 79 501,93 лв. (седемдесет и девет хиляди петстотин и един лева и 93 ст.), представляваща авансови такси по Тарифата към ЗЧСИ, заплатени от Акспо по изп.д. № 2017***0400800 по описа на ЧСИ **, per. № ***.

Твърди, че за доказване на горните суми, с молбата по чл. 685 ТЗ представил заверен препис на Удостоверение № 17171 от 02.09.2021 г. (Приложение № 3.20) по изп.д. № 2017***0400800 по описа на ЧСИ **, per. № ***, район на действие ОС- Велико Търново, от което е видно, че "Т." АД дължи по изпълнителното дело на Акспо горните суми за разноски по изпълнителното дело, подробно описани в самото удостоверение. Въпреки така представеното Удостоверение № 17171 от 02.09.2021 г. - което представлява заверен и неоспорен препис от официален документ временният синдик не приема вземането.

Сочи се, че с оглед избягване на всякакво съмнение, с допълнителна Молба от 07.10.2021 г. представил допълнителни доказателства за горните вземания, включително ново изрично Удостоверение от ЧСИ **, per. № ***. както и съответните Фактури и платежни документи за гореописаните суми. Счита, че същите доказват по неоспорим начин съответните плащания от страна на Акспо и задълженията на Техеко като длъжник.

Посочва, че в производството по чл.692 ТЗ съдът по несъстоятелността разглежда така представените доказателства и възражението на Акспо и с Определение № 261077 от 14.12.2021 г. по т.д. № 266/2017 г. по описа на ОССтара Загора приема, че твърдяното вземане е доказано по размер и основание и коригира списъка на приетите вземания.

В хода на изпълнителното производство, именно ЧСИ има компетентността и задължението да определя разноските по изпълнението, като длъжникът има право да обжалва съответните действия и актове на ЧСИ (чл. 435, ал. 2, т.

7 от ГПК). Актовете на ЧСИ, ако не са обжалвани, влизат в сила и са 5 задължителни за страните.

Посочва, че по делото не се твърди и не се представят доказателства, от които да е видно, че длъжникът Техеко е упражнил правото си да обжалва пред съда разноските по изпълнението.

Ето защо счита, че трябва да се приеме, че актът на съдебния изпълнител за възлагане в тежест на длъжника на разноски по изпълнението в общ размер се е стабилизирал и настоящият съдебен състав не може да разглежда въпроса дали са налице предпоставките, при които в закона е предвидено, че те се възлагат за сметка на длъжника по изпълнението. Единствено в производството по обжалване пред съда на акта на съдебния изпълнител по разноските може да се проверява законосъобразността на произнасянето му по тяхната дължимост, но това не може да стане в отделен исков процес, включително в съдебното производство по предявен иск по реда на чл. 694 ТЗ. Приемането на обратното би означавало, че на длъжника се предоставя възможност да оспори пред съда дължимостта и размера на възложените в негова тежест разноски в изпълнителното производство след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок за това и при заобикаляне на установения специален ред за това.

Счита, че от горното следва, че предявения иск не може да бъде разгледан в настоящото производство и е недопустим. Поради това, моли съда да прекрати производството по делото.

Твърди, че иска е недоказан и неоснователен, тъй като както е описано погоре, Акспо доказва съществуването, основателността и размера на Вземането по ИД с (1) Удостоверение № 17171 от 02.09.2021 г. по изп.д. № 2017***0400800 по описа на ЧСИ **, per. № ***, (2) Удостоверение № 18085 от 29.09.2021 г. (Приложение № 3.24 по изп.д. № 2017***0400800 по описа на ЧСИ **, per. № ***, както и (3) чрез подробни писмени доказателства за заплащането на тези суми.

Сочи, че за да докаже твърдението, Техеко е следвало преди всичко да проведе отделно производство за оспорване на Удостоверение № 17171 от 02.09.2021 г. и Удостоверение № 18085 от 29.09.2021 г. - които са официални документи, постановени от ЧСИ в хода на изпълнително производство, както и на останалите представени писмени доказателства. Такова производство не е проведено. Следователно, настоящият състав на ОС-Стара Загора следва да 6 приеме установеното от ЧСИ **, per. № *** и от представените писмени доказателства по делото. Поради това счита, че иска е недоказан.