Решение № 776 от 18.10.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Шумен, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20233630100882 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 538, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/, във вр. чл. 535 от ТЗ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Малинели“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. „*** № 1, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Александра Власева, чрез пълномощника адв.

Десислава Везенкова от Адвокатска колегия – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „***“ № 41 - 43, ет. ***р, офис 1.1 против „Агротоник“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***“ № 98, вх. А, ет. 2, ап. 3 и М. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 98, вх. А, ет. 2, ап. 3.

Ищецът твърди, че на 01.08.2020 г. ответникът „Агротоник“ ООД издал в тяхна полза Запис на заповед, по силата, на който се задължил да му заплати сумата от 18 200 лв., с падеж 01.08.2020 г. Посоченият запис на заповед бил авалиран от втория ответник М. С. Х..

Излагат, че записът на заповед бил издаден по повод на каузална сделка и за целите на обезпечение изпълнението на поетите от ответното дружество задължения по договор № Wht9 от 04.06.2020 г. за доставка на пшеница, реколта 2020 г., със страни „Малинели“ ООД, като купувач и „Агротоник“ ООД, като продавач . Сочи, че по силата на цитирания договор ответникът-продавачът поел задължение да и м прехвърли в срок до 31.07.2020 г. собствеността върху 50 т. пшеница от български произход, реколта 2020 г., опаковка - 100 % насипно, по предварително определени от страните в договора качествени показатели, като за целта купувачът заплащал на продавача цена от 280 лв . за метричен тон от стоката, без ДДС.

Ищецът твърди, че изпълнил задължението си по чл. 1.1, във вр. чл.6.1 и 6.3 от договора, като с преводно нареждане от 10.06.2020 г. заплатил авансово цялата покупна цена, за което ответника „Агротоник“ ООД било издало фактура № 151/10.06.2020 г. за заплатен аванс пшеница реколта 2020 г., 50 т . по 280 лева/т. по договора, на стойност 14 000 лв.

Ищецът излага, че съгласно чл. 7, ал. 1 от цитирания договор страните уговорили, че 1 ако продавачът не изпълни л задължение да достави и предаде на купувача стоката, предмет н а този договор, в заявения срок, или забави предаването му, то продавачът дължал неустойка в размер на всички претърпени вреди, пропуснати ползи и извършени разходи, но не по-малко от 30 % от стойността на непредаденото количество стока , а според чл. 9 от договора - за обезпечаване на вземанията на купувача по т.6.2. и 6.3 от договора , продавачът издавал Запис на заповед на купувача на стойност 30% по висока от стойността на закупената стока без ДДС, платима без разноски и протест. Твърди, че сумата по запис на заповед от 18 200 лв. обезпечавала връщането на платената продажна цена от 14 000 лв., увеличена с 30 %.

Ищецът твърди също, че поради пълното неизпълнение от страна на ответното дружество да им достави уговореното количество пшеница, страните подписали протокол за прихващане от 18.12.2020 г., според който „Агротоник “ ООД се е задължило да им заплати предадената в аванс по договора за продажба на 50 тона пшеница сума от 14000 лв., в която връзка ответното дружество издало и обективираното в протокола кредитно известие № 0000000180/18.12.2020 г. към фактура № 0000000151 от 10.06.2020 г., за връщане на платеца - купувач „Малинели“ ООД на авансово платената сума от 14 000 лв. с основание недоставена пшеница - 50 тона, реколта 2020 г., при цена 280 лв . за метричен тон. Сочат, че прихващането било осъществено до по-малкото от двете насрещни вземания, като ответното дружество оставало да им дължи на исковата сума от 7 294.44 лв., съставляваща част от платената от тяхна страна авансова сума за покупка на 50 мт. пшеница, връщането на която било обезпечена с процесния записа на заповед.

Тъй като ответното дружество „Агротоник“ ООД не заплатило, съгласно протокола за прихващане от 18.12.2020 г. сумата от 7 294 .44 лв., за което било издадено кредитно известие № 0000000180/18.12.2020 г. към фактура № 0000000151 от 10.06.2020 г., пред Ш РС било подадено заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 7 294.44 лв., представляваща част от главницата, по запис на заповед от 01.08.2020 г., с падеж на 01.08.2020 г., издаден от ответното дружество, с уговорки без протест и без разноски, авалиран от М. С. Х., по което било образувано ч.гр.де л о № 2448/2021 г. по описа на ШРС. Поради подадено от ответниците в законоустановения срок възражение по чл. 414 от ГПК, пред ШРС било образувано гр. дело № 59/2022 г. по описа на ШРС. С Решение № 320/22.12.2022 г. на ШОС, постановено по в.гр.дело № 373/2022 г. по описа на ШОС, Решение № 458 от 07.06.2022 г. по гр.д ело № 59/2022 г. по описа на ШРС било отменено, като въззивният съд уважил предявения от „Малинели“ ООД, с ЕИК *** срещу „Агротоник“ ООД, с ЕИК *** и М. С. Х. установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответниците, дължат солидарно на „Малинели“ ООД сумата от 7 294.44 лв., представляваща част от вземане за 18 200 лева, по запис на заповед издаден от „Агротоник“ ООД, в полза на „Малинели “ ООД, на 01.08.2020 г., с падеж на 01.08.2020 г. с уговорки без протест, авалиран от М. С. Х. за обезпечение на вземания, за неустойка и връщане на авансово платена цена, по договор за покупка № Wht9/04.06.2020 г., сключен между „Малинели“ ООД и „Агротоник“ ООД, присъдени по ч. гр. дело № 2448/2021 г. по описа на ШРС.

Ищецът твърди, че поради пълното неизпълние на договорните си задължения и на основание чл. 7.1 от договора, длъжникът дължал и заплащане на неустойка за забава в размер на 30 % от стойността на непредаденото количество пшеница, която неустойка понастоящем била в размер н а 4 200 лв. и била част от сумата по запис на заповед от 01.08.2020 г. Ищецът твърди също, че със сумата, присъдена по решението по в. гр. дело № 373/2022 г. по описа на ШОС, от 7 294.44 лв. било погасено само вземането за главницата за връщане на авансово платената цена по договора, но не и това за неустоичното вземане на „МАЛИНЕЛИ“ ЕООД, в размер на 30 % от продажната цена на договора, което неустоично вземане било обезпечено с процесния запис на заповед и било в размер на 4 200 лв. от общата сума по записа на заповед. Излагат, че вземането по записа на заповед било общият 2 сбор между заплатената от ищцовото дружество - купувач аванс от 14 000 лв. и неустоичното вземане от 4 200 лв., като сумата по запис на заповед от 18 200 лева обезпечавала връщането на платения аванс от 14 000 лв. и неустойка в размер на 4200 лв .

Тъй като до датата на падежа ответникът не заплатил посочената сума от 4 200 лв., представляваща част от дължима главница по запис на заповед, издадена на 01.08.2020 г., инициирали производство по чл. 417 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист ищецът завел изпълнително дело № 20217750400338 по описа на ЧСИ Ясен Бойчев, рег. № 775 с район на действие Окръжен съд - Шумен, като предмет на делото били сумите по издадения изпълнителен лист по посоченото ЧГД, както и други суми по други изпълнителни листи, издадени срещу ответното дружество. Тъй като след получаване на поканата за доброволно изпълнение от страна на ответниците са били подадени възражения, за ищцовото дружество е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявява положителен установителен иск срещу ответниците, като моли съда да признае за установено, че „Агротоник” ООД, ЕИК *** и М.

С. Х., ЕГН ********** дължат солидарно на „Малинели“ ООД, с ЕИК131550089 сумата от 4 200 лева, представляваща част от главница, дължима сума по запис на заповед от 01.08.2020 г., с падеж 31.07.2020 г. Молят също ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представляващият дружеството се явява лично и с упълномощен представител – адв. Десислава Везенкова от ВАК, като поддържат изцяло предявения иск. В съдебно заседание излагат конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците. В законоустановения едномесечен срок от страна на всеки един от тях е бил депозиран писмен отговор.

В отговора ответниците заявяват, че считат предявения иск за неоснователен и недоказан. Твърдят, че между ищцовото дружество и „Агротоник” ООД съществували търговските взаимоотношения по силата на множество договори за доставка на земеделска продукция, в т. ч. и процесния Договор за продажба на пшеница с № Wht9/04.06.2020 г., а и други такива, за които не е имало сключени договори. Твърдят, че като обезпечение на задължението по цитирания договор на 04.06.2020 г. издали в полза на ищцовото дружество запис на заповед за обща сума в размер на 18 200 лева. Твърдят, че всички факти и обстоятелства досежно неизпълнението на поетото задължение по процесната запис на заповед били неверни, като ищцовото дружество угодно било пропуснало да разясни съществени факти и обстоятелства, случили се след датата на подписване на процесните договор и запис на заповед. Сочат, че във връзка с изпълнение на поетите задължения ответното дружество извършило следните доставки, за които бил съставен приемопредавателен протокол от 30.07.2020 г., а именно: на 12.07.2020 г. - 36.78 мт пшеница реколта 2020 г.; на 30.07.2020 г. - 29.98 мт пшеница реколта 2020 г. и на 30.07.2020 г.

- 31.14 мт пшеница реколта 2020 г.

Твърдят, че предадените количества по процесния договор, обезпечен с процесната запис на заповед, навишавали договореното количество с 47 мт, но според търговската практика, изградена между страните, разликите в количествата предадена стока, се изравнявали в парични средстава след издаване на съответните счетоводни документи, но и след доставките, като това било сторено и тогава, като търговските взаимоотношения продължили до месец декември 2020 г., чрез доставка на други зърнени култури /слънчоглед, пшеница и царевица/.

Твърдят също, че посоченото от ищцовото дружество прихващане, извършено на 18.12.2020 г., за което е бил съставен нарочен протокол, не било по повод пълното 3 неизпълнение на процесния договор, а било акт, с който в края на календарната година страните по процесния договор, както и по всички други договори между страните, взаимно са си уточнявали насрещните си финансови задължения, при което били достигнали до едно общо заключение и решили да бъдат издадени кредитни известия към конкретни фактури.

Излагат, че кредитно известие с № 180/18.12.2020 г. за анулиране на фактурата с № 151/10.06.2020 г., не било по повод задължение за връщане на авансово платената по процесния договор цена в размер на 14 000 лв., а по-точно по повод годишното счетоводно приключване на търговските взаимоотношения между страните в края на календарната 2020 г., както и че с подписването на Протокола за прихващане на 18.12.2020 г. страните били уредили окончателно своите взаимоотношения относно взаимните им насрещни престации, възникнали по повод различни договорни взаимоотношения, при което процесният договор и обезпечащия го запис на заповед, не би следвало да се разглеждат самостоятелно и да се черпят права от вече отчетено действието на всички търговски взаимоотношение с протокола.

Сочат също, че според постановено по в. гр. дело № 373/2022 г. по описа на ШОС решение, съдът не е уважил частично предявен иск за сумата в размер на 7 294.44 лв., доколкото същият не е бил частично предявен, а уважената от въззивния съд исковата претенция, представлявала част от описаната в обезпечаващия запис на заповед сума в общ размер на 18 200.00 лв. и била уважена именно защото съда бил установил съвпадение на претендираната сума в размер на 7 294.44 лв. и сумата, описана в Протокола за прихващане от 18.12.2020 г., както и че за тази сума липсвали доказателства за нейното изплащане до завеждане на исковата претенция, но същевременно съдът не бил разгледал въпроса, свързан с възражението на ответника относно същата сума, а именно, че процесната сума била дължима не на основание обезпечаващия запис на заповед, а на основание протокола за прихващане на суми, възникнали на основание по други насрещни между страните престации. Доколкото обаче същата била предявена по реда на заповедното призводство, то съда се е обвързал с реда на чл. 422 и сл. от ГПК и постановил своето решение, с което е установил наличието на недовършени финасови задължения на ответното дружество към ищеца.