Решение № 166 от 08.03.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Добрич, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Румяна К. Иванова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20213230100889 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Г.С. Е. Р. с ЕГН ********** , с която срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД, с ЕИК:

131576434 е предявен иск на основание чл. 34 от ЗЗД след допустано изменение на размера на основание чл. 214 , ал.1 от ГПК за заплащане на сума общо в размер на 402.72 лева ,представляваща сбор от недължим патени суми по договор за потребителски кредит № 3539732 от 29.05.2019 г. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 18.03.2021 г. до окончателното изплащане .

Излагат се следните обстоятелства :

На 29.05.2019 г. между ГЮРС. ЕМ. Р. в качеството на кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен договор за потребителски кредит № 3539732 .

Съгласно договора сумата по отпуснатия заем е в размер на 550.00 лева, размерът на седмичната погасителна вноска е 22.46 лева, срокът на заема е двадесет и седем седмици, уговореният фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 40.00 %, а общата сума която следва да върне Г.Р. е в размер на 611.28 лева. В договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 49 %. В договора е посочено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен 1 заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер заемодателя за общата сума от 611.28 лева, посочена в договора, дължима от заемателя, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора.

При неизпълнение на задължението си по договора за предоставяне на обезпечение в посочения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 351.81 лева. Уговорено е, че неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочени в договора се добавя сума в размер на 13.03 лева.

На ищеца е начислена неустойка в общ размер на 351.81 лева, тъй като същият не е представил в срок обезпечения — поръчители или банкова гаранция, посочени в процесния договор.

ГЮРС. ЕМ. Р. е погасил изцяло сумата по сключения договор в общ размер на 963.09 лева.

Наведени са следните основания за нищожност на договора за кредит :

Ищецът счита, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите тъй като противоречи на законоустановените императивни правила:

-нищожност на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК поради неспазване на предвидената от закона форма, нарушаване на процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора да са представени представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по- малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните .

-нищожност на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗЗП, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишен процент по разходите по кредита. Годишният процент на разходите е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора годишен процент на разходите от 49.00 % е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал, 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 40.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водели до различен размер на ГПР от посочения.

На следващо се твърди ,че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 150.21 % , който е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

2

Съгласно договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, описани по-горе. При неизпълнение на задължението заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 351.81 лева. Твърди се нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на задължение, която не е свързана пряко с претърпени вреди е в нарушение на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според ищеца е налице и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвиждала, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което не произтичат вреди.

Подобна неустойка обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и клаузата е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

Наред с това се сочи, че клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

В нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Изи Acer Мениджмънт” АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка в размер на 351.81 лева , представляваща по своята същност печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което следва да е част от годишния лихвен процент годишния процент на разходите .Предвид това се твърди нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на годишния процент на разходите , приложим в отношенията между страните.

Излага се ,че според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо се сочи, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни. С тези действия „Изи Асет Мениджмънт” АД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.

Грешното посочване на размера на годишния процент на разходите /ГПР/ следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на 3 чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Определеният от кредитодателя размер на възнаградителната е изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор .

Наред с това договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

Излага се още ,че е налице разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът реално е върнал на ответното дружество. Клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

В условията на евентуалност , ако съдът приеме, че процесният договор не е нищожен, се навежда възражение, че същият е унищожаем на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Г.Р. е бил принуден да сключи договора за кредит, предвид обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда. Към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер.

Налице са явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации. Ищецът е получил сумата в размер на 550.00 лева, а е върнал сумата от 963.09 лева.Ответното дружество е получило възнаграждение за предоставения заем в размер на 413.09 лева или печалба за предоставената услуга в размер на повече от 50 %. Това обстоятелство явно не съответства на пазарните и икономически условия в страната към момента на предоставяне на заема – 29.05.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. Съобразно изложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника .

4

Оспорва основателността на иска .

Излага следното :

Договорът за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи са представени с еднакъв по вид формат и размер на шрифта - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка страна.

Размерът на годишния процент на разходите (ГПР) по процесния договор е изрично посочен в чл. 2, т. 8 от същия. Изчисленията за ГПР са направени към момента на сключване на договора за кредит, като в договора ясно се сочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, с оглед което същият е законосъобразно формиран по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.