Решение № 93 от 28.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. С.З., 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I Т.СКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно Т.ско дело № 20255501000025 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на на *** (с предишно наименование ***, преди това ****) , чрез адвокат И. М. Л., против решение №180/21.11.2024г. по гр.д. № 220/2024г. по описа на Районен съд – Ч., с което се отхвърля предявеният от *** с ЕИК ***, със старо име ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. *** ** представлявано от изпълнителните директори И.П. и Б.Я. установителен иск за признаване за установено, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.414, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.183, вр. с чл.200 от ЗЗД, че М. П. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Ч., ул.

*** дължи на *** с ЕИК ***, със старо име ****, сумата от 84 лв., представляваща незаплатена от М. П. Д. с ЕГН: ********** сума по Договор за продажба на изплащане № 505449420 сключен на 11.02.2019 г., която сума е заплатена от заявителя ****, с ново име *** в качеството му на поръчител на А. по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 27.79 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020 г. (датата на заплащане на сумата в размер от 84 лв., от „***” АД на ***) до 02.01.24 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума, като неоснователен и недоказан.

1

Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Посочена е съдебна практика.

Развити са подробни съображения от фактическа и правна страна във връзка с направените оплаквания. Моли да се реши спора по същество, като се отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и вместо него да се постанови друго, с което да се призная за установено, че въззиваемият дължи сумата от 84лв., както и сумата от 27,79лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020г. до 02.01.2024г.

В законния срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, който оспорва изцяло въззивната жалба, като счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира и моли да му бъдат присъдени реализираните в настоящото производство деловодни разноски. Моли на осн. чл.183 ГПК да бъде задължен въззивникът да представи оригинала на Договор за поръчителство от 07.11.2014г

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 220/2024г. по описа на Старозагорския районен съд, по заявление, подадено от *** (с предишно наименование ***, преди това ****) е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 19/07.01.2024 г. срещу М. П. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Ч., ул. *** и "****" ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. ****, които солидарно да заплатят на заявителя/кредитор/ сумата 84 лева – главница, ведно със законна лихва за период от 04.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 27,79 лв. – лихва за период от 21.12.2020 г. до 02.01.2024 г., както и държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение 400 лв.

Заповедта по чл. 410 от ГПК по отношение на солидарния длъжник "****" ЕООД е влязла в законна сила, видно от доказателствата по заповедното производство. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът М. П. Д. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, въз основа на което е инициирано исково производство по реда на чл. 422 от ГПК.

С исковата молба ищецът моли съда да признае за установено, че М. П.

Д. с ЕГН: ********** му дължи сумата от 84.00 лв., представляваща незаплатена от ответника сума по Договор за продажба на изплащане № 505449420 от 11.02.2019 г., която сума е заплатена от заявителя *** (**** с ново име „****” ЕАД) в качеството му на поръчител на А. по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 27.79 лв. мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020 г. (датата на заплащане на сумата в размер от 84,00 лв., от *** („***” АД) на ***) до 02.01.2024 г., ведно 2 със законната лихва върху главницата за периода от подаването на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.

По делото не е спорно, че с договор за продажба на изплащане от 11.02.2019 г., с № 505449420, сключен между "А." ЕАД и М. П. Д., последният закупил мобилно устройство – Smart Х 9 Bla +PH A1Smart N9tran , фабричен номер ***, при подробно уговорени в договора условия. Постигнато е съгласие купувачът да заплати първоначална вноска и 23 месечни вноски, съгласно обективирания в договора погасителен план.

Ответникът твърди, че е изплатил всички месечни вноски по договор за продажба на изплащане № 505449420 от 11.02.2019 г. и оспорва дължимостта на сумата от 84 лв.

Представен е договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между "***" ЕАД ("А." ЕАД) и "***" АД (***) със срок на действие на договора – една година, считано от датата на подписването му, по силата на който ищецът се е задължил да обезпечи задълженията на абонатите, сключили с "***" ЕАД договор за продажба на изплащане (т. 3 от договора). С последващи анекси срокът на договор за поръчителство от 07.11.2014 г., е както следва: с Анекс от 15.03.2015, срокът на договора е продължен с една година, считано от 17.11.2016 г., с Анекс от 12.12.2016 г. – с още една година, считано от 07.11.2016 до 07.11.2017г., с Анекс от 30.11.2017 г. – с три месеца, считано от 07.11.2017 г., с анекс от 05.06.2018 г. – с шест месеца, считано от 07.02.2018 г. до 07.08.2018 г., с анекс от 01.10.2018 г. – с 12 месеца, считано от 08.08.2018 г., с Анекс от 08.08.2019 г. – с една година, считано от 08.08.2019 г., с Анекс от 08.08.2020 г. срокът на договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между "***" ЕАД ("А." ЕАД) и "***" АД (***) е продължен до 30.09.2020 г.

Представен е и приемно-предавателен протокол № 308/05.07.2021 г, който съдържа списък с абонатите и размера на просрочените им задължения, сред които фигурира и задължението на ответника в размер на 84 лв. Видно от приемно-предавателния протокол посоченият в него служител на "А." ЕАД предава на служител в ***" АД (***) електронен и хартиен носител, съдържащ информация за абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителството от СБС.

"***" АД (***) изпратило до ответника М. П. Д. уведомление, според което последният се уведомява, че считано от 21.12.2020 г, задълженията на ответника към "А." ЕАД ("***" ЕАД), като длъжник по договор за продажба на изплащане № 505449420 от 11.02.2019 г., възлизащи в размер на 84 лв. са прехвърлени от "А." ЕАД на "***" АД по силата на договор за поръчителство.

Липсват данни за връчване на въпросното уведомление.

Представено е платежно нареждане от 21.12.2020 г., от което се установява, че "***" АД е изплатило в полза на А. сума в размер на 247 082,47 лв. Посоченото основание за изплащане на сумата е „по споразумение“.

3

Видно от Договор за встъпване в дълг от 07.07.2023 г, сключен между "****" ЕАД (***), ЕИК *** и "****" ЕООД, ЕИК ***, кредиторът "****" ЕАД е приел "****" ЕООД като съдлъжник за заплащане на задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от договора за поръчителство от 07.11.2014 г (чл. 1, ал. 1 от договора). Според чл. 1, ал. 2 от същия поемателят се задължава да заплати в едномесечен срок на кредитора задълженията на физическите лица, произтичащи от договора за поръчителство от 07.11.2014 г, сключен между "А." ЕАД и ***" АД ("****" ЕАД, сега ***), подробно описани в Приложение № 1, в което под № 726 фигурира задължението на ответника М. П. Д..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От представените доказателства, се установява, че между "А." ЕАД (предишно наименование ("***" ЕАД) и *** (предишно наименование "****" ЕАД, преди това "***" АД) на 07.11.2014 г е сключен договор за поръчителство. По своята правна природа договорът за поръчителство е едностранен, безвъзмезден и акцесорен договор, чието основание се заключава в намерението да се обезпечи едно чуждо задължение.

Облигационната връзка при договора за поръчителство възниква с постигане на съгласие, при което поръчителят поема отговорността да изпълни задължението на длъжника, а кредиторът го приема за поръчител, като това съгласие между кредитор и поръчител следва да бъде писмено оформено.

Поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен и с основание на поръчителя да обезпечи кредитора. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на друго, главно правоотношение. Престацията е предварително определена и известна. Като се има предвид правната характеристика и същност на договора за поръчителство и доколкото не съществува изрично законово ограничение върху задълженията, които могат да бъдат обезпечени с поръчителство, то договор за поръчителство по см. на чл. 138 ЗЗД за бъдещ дълг е действителен, но в тежест на ищеца е да установи в процеса, че между него, като поръчител и кредитора е постигнато изрично съгласие именно за гарантиране на задължение от този вид и то към момента на сключване на процесната сделка (в този смисъл Решение № 1647 от 3.12.1984 г. по гр. д. № 803/1984 г. на I г. о. на ВКС и Решение № 351 от 12.06.1995 г. по гр. д. № 2635/1994 г. на V г. о.на ВКС).

За да уважи съдът предявените искове, ищецът следва да докаже на първо място наличието на валидно възникнало правоотношение между "***" ЕАД и ответника по М. Д. по сключения договор за продажба на изплащане от 11.02.2019 г., с № 505449420г., наличието на поръчителство от страна на ищеца спрямо задължения на абонати към "***" ЕАД, в категорията на които 4 попада и ответника, а на трето място - наличието на задължения (вкл. размер, основание, вид) на М. Д. към "***" ЕАД, които ищецът е заплатил в качеството му на поръчител. Ответникът от своя страна следва да докаже релевираните от него възражения за недължимост, поради заплащане на дълга преди получаване на уведомление от страна на поръчителя или по друга причина.

По делото не е спорно обстоятелството, че "А." ЕАД и ответникът М. П.

Д. са били обвързани от валиден договор за продажба на изплащане от 11.02.2019 г., с № 505449420, за мобилно устройство – Smart Х 9 Bla +PH A1Smart N9tran, фабричен номер ***.

Видно от процесния договор за поръчителство от 07.11.2014 г. не са посочени основните параметри, индивидуализиращи главния дълг и поконкретно не е посочен точният размер на обезпечения главен дълг, поради което не може да се приеме, че е налице валиден договор за поръчителство между ищеца, в качеството на поръчител и "А." ЕАД (тогава "***" ЕАД), в качеството на кредитор, с който да обезпечава вземането на последното дружество по договора за продажба на изплащане, сключен с ответника М. Д..

Също така не са представени доказателства за съществуването на дълга. Не е представена фактурата, въз основа на която се търси плащане.

Договорът за поръчителство от 07.11.2014 г. е сключен преди сключването на договор за продажба на изплащане № 505449420/11.02.2019 г., но съгласно решение № 52 от 10.09.2010 г. по търг. д. № 63/2009 г. на Върховния касационен съд: "При отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може да предхожда по време сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителите обезпечават, следва да са изрично посочени в сключената между последните и кредитора сделка, които при паричен дълг са неговият размер. "