Присъда № 30 от 02.10.2023, Районен съд - Луковит

МОТИВИ

Към Присъда № 30 от 02.10.2023 г. по НОХД № 215/ 2021 г. по описа на Районен съд - Луковит

Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - Ловеч, ТО - Тетевен, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия С.Г.Т., за това, че на *** г. след обяд в ***, в дом на ул. ***, умишлено причинил средна телесна повреда - травматично избиване на втори горен десен зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето на В. ЦВ. П. от ***, което е престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

Пострадалият от деянието В. ЦВ. П. е предявил против подсъдимия граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и същият е конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото.

Представителят на прокуратурата подържа обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК и пледира на същия да бъде наложено наказание от една година лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок.

Упълномощеният повереник на ГИ и ЧО адв. Р.М., моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено справедливо наказание, както и да бъде уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди по справедливост.

Подсъдимият С.Г.Т. се явява в съдебно заседание, лично и със своя служебен защитник адв. С.Х.. Дава обяснения по обвинението, като пледира за невинност.

Защитникът на подсъдимия – адв. С.Х., пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Прави анализ на гласните доказателства, в т.ч. на повторните показания на свидетелката Н.В.Ц., подлагайки на съмнение нейните твърдения. Излага становище, че при така установени факти по делото, деянието което Т. е извършил е при самозащита и извършеното от него не може да се третира като нападение, а напротив, носи всички признаци на неизбежна отбрана. Пледира, че са налице предпоставките на чл. 12, ал 2 НК и съдът да освободи от наказателна отговорност подсъдимия, тъй като извършеното от него не е противообществено опасно.

В дадената му последна дума подсъдимия заяви, че желае съда да го оневини.

Съдът приема за установена следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.Г.Т. е роден на *****, с ЕГН **********.

Пострадалият В. ЦВ. П. живее в ***, в дом находящ се на ул. ***.

През 2017 г. подсъдимият Т. се запознал по Фейсбук със свид. Н.П. – дъщеря на пострадалия, когато тя живеела в Германия. След това двамата заживели заедно около година при бащата на подсъдимия в ***, след което заминали за *** при майката на П.а.

1

През 2019 г. двамата се разделили, но по късно отново се събрали заедно в ***. Нещата между тях обаче не се получавали и отново се раздели. Започнали пак да контактуват чрез социалната мрежа и се разбрали подс. Т. да отиде до *** и двамата да си поговорят.

На *** г. подсъдимият пристигнал в ***, след обяд, и отишъл в дома на пострадалия находящ се на ул. ***, където се намирала и свид. Н.П.. Подсъдимият бил посрещнал от П.а и пострадалия и организирали почерпка. Тримата били седнали в кухнята, като в тяхната компания присъствали М.П.П. - съпругата на пострадалия и дошлият в последствие негов брат А.Ц.П. Употребявали водка и в един момент подсъдимият и свид. П.а отишли до наблизо намиращ се магазин, за да купят още алкохол. В магазина купили водка и сок и се върнали обратно в къщата. Продължи да се черпят, като подсъдимият бил подпийнал и започнал да се заяжда със свид. Н.П., в т.ч. и заради нейни татуировки. Пострадалият направил на подсъдимия забележка на няколко пъти, да не се заяжда с дъщеря му, след което подсъдимият издърпал свид. П.а и двамата излезли навън, на улицата. Там я дърпал, обиждал, при което пострадалият го предупредил да не се заяжда с дъщеря му и другите преминаващи хора.

След като се прибрали вътре в кухнята, подсъдимият пак почнал да дърпа свид. Н.П. и дори започнал да й посяга. Тогава пострадалият викнал към подсъдимия: „***, спри се“, направил му забележка за поведението му, но той не се съобразявал, че е на гости, че има малки деца и не трябва да се вдига шум и си прави каквото иска. Тогава подсъдимият си нагласил часовника на ръката за да удари П.а, но се обърна и ударил два пъти пострадалия.

Това се случило в кухнята, където около масата бил и свид. А.П. Когато подсъдимият ударил пострадалия, последният се бил подпрял на мивката в кухнята, но не можал да реагира, да се предпази. Ударите на подсъдимият с дясната ръка попаднали в челюстта на пострадалия, счупвайки зъб и в областта на едното му око. Свидетелят А.П. - брат на пострадалия станал и заедно с пострадалия избутали подсъдимия и го натиснали продължително върху горящата печка за дърва, при което подсъдимият получил изгаряния по ръката.

По повод подадения сигнал на тел. 112 на мястото на инцидента пристигнали – автомобил на спешна помощ и полицейските Б.В.Ц., Н.Л.Н. и И.В.Т., които предприели действия да изяснят случващото се.

В хода на разследването е изготвена съдебномедицинската експертиза, като от заключението вещото лице се установява, че на пострадалия В. ЦВ. П. е причинено счупване на корена на втори горен десен зъб, наложило оперативното му изваждане, разкъсноконтузна рана на долната устна слабо разклащане на още четири зъба, кръвонасядане по лицето и дясна поясна област. Травмите са от тъп характер, причинени от удари с юмрук, залитане и блъскане в околни предмети. Според заключението на вещото лице, счупването на корена на втори горен десен зъб е причинило затруднение на дъвченето и говоренето.

Изложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от показанията на свидетелите - пострадалият В. ЦВ. П., А.Ц.П. М.П.П., Н.В.Ц., Б.В.Ц., Н.Л.Н., И.В.Т., В.Е.Н., Х.Д.Х., И.П.Т. и Т.П.Т., заключенията на съдебно-медицинските експертизи, изготвени от д-р П.Д. и д-р М.Г., заключението по назначената Комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза, изготвено от вещите лица д-р М.С.М. – психиатър и К.Н.Н. – психолог, приложените по делото писмени доказателства, огласените чрез прочитане писмени доказателства от досъдебното производство. От показанията на 2 тези свидетели, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, безспорно се установяват – отношенията между подсъдимия и свид. Н.П., поведението на подсъдимия в дома на пострадалия, действията му по причиняване на телесните увреждания на пострадалия, както и последвалите събития.

Безспорно се установява, че на инкриминираната дата *** г. постр. П. е приел на гости в дома си в *** подсъдимия Т., че е имало почерпка и подсъдимият е употребил немалко количество алкохол, че същият в следствие на алкохолното опиянение е имал агресивно поведение спрямо дъщерята на пострадалия, което е допринесло за неговата агресия и срещу пострадалия. Установява се също, че подсъдимият с юмрук, на който е поставил часовника си, е нанесъл удари в областта на лицето на пострадалия, с което му е причинил установените увреждания.

Съдът приема за обективни показанията на свидетелите А.Ц.П. М.П.П. и Н.В.Ц., които описват агресивното поведение на подсъдимия, и преди всичко на пострадалия В.П., които показания кореспондират с кредитираните от съда гласни доказателства, както и заключението по назначените в хода на съдебния процес съдебни експертизи.

Съдът приема за частично обективни обясненията на подс. Т., в частта, в който описва отношенията си със свид. Н.П., както и че пострадалият и неговият брат са го притиснали към горящата печка и му причинили установените увреждания – изгаряния с висока степен. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия относно начинът, по който се е развил инцидента в дома на пострадалия, в частта, където твърди, че той първо е бил нападнат от пострадалия и неговия брат. Заявеното от него е израз на защитната му теза, след като обясненията му противоречат с кредитираните от съда показания на свидетелите по делото, най-вече на показанията на самия пострадал, с които той детайлно описва, какви действия е извършил подсъдимият.

Съдът допусна по делото съдебномедицинска експертиза относно вида и характера на телесните увреждания причинени на подс. С.Г.Т., изготвена от вещото лице д-р М.Г..

Според вещото лице, на С.Г.Т. са причинени: масивно изгаряне на задната на задната повърхност на дясна ръка с мехури и свличане на епидермиса, с цикатрикси следствие на това изгаряне, с контузия на ляво око/ по време на произшествието и контузия на седалището. Установените изменения напълно кореспондират с измененията получени по време на произшествието станало на 6.02.2021 г. В медицинската документация предоставена от спешна помощ *** са отразени само диагнозите - изгаряне на дясната ръка и контузия на ляво око. Няма подробно описания на травмата на дясната ръка. Видно от съдебно медицинската експертиза с № 61/ 2022 г. на името на Т., ясно си личат изменения на ръката-мехури и свличане на епидермиса. От прегледа извършен след това от съдебен медик, също така ясно личат трайните изменения от това изгаряне-масивен цикатрик на дясната ръка.

Според вещото лице, изгарянето на кожата протича в четири степени: 1-ва степен само зачервяване, което не оставя белези; II-степен - данни за отлепване и свличане на епидермиса, а в конкретния случай се касае за III степен, с данни за мехури и свличане на епидермиса, което говори за по дълъг като време контактна кожата с гореща площ - в случай печка. Последната степен и овъгляване на тъканите.

Съдът допусна по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична 3 експертиза на подс. С.Г.Т., изготвена от вещите лица д-р М.С.М. – психиатър и К.Н.Н. – психолог.

Според заключението на вещите лица, момента на инцидента - *** г., подс. Т. е бил психично здрав. Същият се е намирал в състояние на Обикновено алкохолно опиване, найвероятно средна към тежка степен – така наречената Дисфорична форма на алкохолно опиване, което се характеризира с бурни, несъразмерни на външния повод реакции, раздразнителност, която лесно преминава в агресия, отслабен емоционален и поведенчески самоконтрол, при наличието пълен спомен за периода на опиването. Към момента на извършване на деянието, в което е обвинен, подсъдимият е разполагал с психичната годност да разбира свойството и значението на своите постъпки и е могъл да ръководи действията си съобразно разбирането за непозволеност и наказуемост. В мотивацията на неговите действия не се установяват психопатологични подтици и подбуди, които да са проява на качествено разстроена психична дейност.

Според вещите лица, в личностен план подсъдимият се очертава като консервативен, склонен към рутина и еднообразие в ежедневието. Тази нагласа се изразява в недостиг на гъвкавост в постъпките, в регулиран начин на живот, придържане към своя социален кръг, избирателност към житейските цели, стремеж към спокойствие в бита. При С.Т. се наблюдава ниска самооценка, несигурност в собствения Аз, нестабилна идентификация.

Избягва рисково поведение, придържа се към познато и сигурно ежедневие. Не е склонен към самоанализ на своите качества, чувства и постъпки. Налице е личност, която е противоречива в своето поведение, ценностна система и преживявания - дистанцираност от социума, формална комуникация и неефективни интеракции. От една страна той е склонен спонтанно да взима решения в контекста на себезащита и да проявява форми на агресия, от друга страна е склонен да омаловажава фрустриращото събитие и фрустратора. Проявяват се защитни механизми като отричане и компенсация.

Според заключението, с голяма степен на вероятност, проявената агресия от страна на подсъдимия спрямо пострадалия е провокирала съответна реакция у пострадалия и неговия брат, което е довело до развитие и изостряне на конфликтната ситуация. При подсъдимия Т. не се установява нито един от най-важните диагностични маркери за физиологичен афект - интензивно емоционално преживяване на страх, гняв, ярост и др. подобни, стеснено съзнание с фрагментирано възприемане на околния свят, промени във вегетативната нервна система и сърдечно съдовата система, както и изтощение и емоционална притъпеност след преминаване на емоционалната реакция. Не се установяват данни за уплаха или смущение като мотивиращи поведението му фактори.