Решение № 41 от 01.07.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Луковит, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20224320200185 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58 д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в с адрес:

[заличен адрес по GDPR срещу Наказателно постановление № ***** издадено от Директора на РИОСВ - П., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1400 лева, за извършено нарушение на чл. 133, ал. 3, т. 3, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

В жалбата са наведени твърдения, че постановеният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден в нарушение на нормите на ЗУО, подзаконовите нормативни актове и ЗАНН. Отправено е искане да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, В. П. не се явява. Вместо него се явява неговият процесуален представител- адв. Р. М. от АК – Ловеч, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – Директорът на РИОСВ – гр. П., се представлява от юрк. М. В., която отправя искане да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, а издаденото наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят В. С. П. е ползвател на имот, находящ се в с адрес: [заличен адрес по GDPR. Същият е управител на „В. 89" ЕООД със седалище и адрес на управление с адрес:

[заличен адрес по GDPR

От извършена проверка в регистрите на РИОСВ - П. е установено, че на регистрирания търговец „В. 89" ЕООД, представлявано от В. П., няма издадено разрешение за дейности по третиране на отпадъци от директора на РИОСВ П. по чл. 67 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, съобразно изискването на чл. 35, ал. 1, т. 1 от същия закон.

На 01.11.2021 г. бил подаден сигнал с вх. № ОИК-3-99/01.11.2021 г. до РИОСВ - П. за извършване на нерегламентирано разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства извършвано в частни имоти, находящи се в с. Д..

1

На 15.11.2021 г. в с. Д., област Ловеч, била извършена проверка от служители на РИОСВ – П. в частен имот находящ се на с адрес: [заличен адрес по GDPR, ползван от жалбоподателя В. С. П.. Проверяваният имот представлявал застроено с къща дворно място с площ около 600 кв.м., като на место свидетелите и служители от РИОСВ - П. инж. Ц. Т. и инж. Д. Б., както и свидетелят Л. К., служител на РУ – Луковит, установили, че в имота били разпръснати шест броя излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/ без регистрационни номера, в различна степен на разкомплектоване, както и части и компоненти от моторни превозни средства - мост, гуми, брони, седалки и др. При извършване на проверката присъствал и жалбоподателят В. П., който посочил, че имотът е негова собственост и наличните вещи също са негова собственост. Служителите поискали от него документ по чл. 67, във вр. с чл. 35, ал.1, т.1 от ЗУО, но такъв не им бил предоставен.

По повод констатираното служителите на РИОСВ съставили Констативен протокол № *** от 15.11.2021 г., с който на основание чл. 120 от ЗУО, на жалбоподателя П. било дадено задължително предписание, отпадъците находящи се в имота на адрес с. Д., с адрес: [заличен адрес по GDPR да се предадат на лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО, като в РИОСВ - П. се представят копия от приемно-предавателни протоколи в срок до 16.12.2021г.

Протоколът бил подписан от нарушителя без възражения.

Предвид извършените при проверката констатации, на жалбоподателя бил съставен и АУАН № 018/ 15.11.2021 г. за нарушение по чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО. Нарушителят подписал акта без да направи възражение при съставянето му. Писмено възражение срещу съставения АУАН било подадено на дата 22.11.2021г., в което В. П. посочил „Не съм съгласен с приетите в АУАН констатации и че съм извършил посочените нарушения“.

С придружително писмо от 13.01.2022г. жалбоподателят уведомил на РИОСВ - П. за следното: „По предписанията от Протокол *** от 15.11.2021г. съм почистил отпадъците от ИУМПС от горния адрес, като съм ги подарил на работниците“.

Въз основа на съставения АУАН, Директорът на РИОСВ - П. издал обжалваното НП № ***** с което на В. П. било наложено наказание глоба в размер на 1400 лв., за това, че в имот, находящ се с адрес: [заличен адрес по GDPR, използван от същия, извършва дейност по съхранение на излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС, разпръснати на площ от около 600 кв. м./, която дейност е по третиране на тези отпадъци съгл. параграф 1, т.

44 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУО - съхраняване на шест броя излезли от употреба моторни превозни средства, без регистрационни номера, в различна степен на разкомплектоване, както и части и компонентни от излезли от употреба моторни превозни средства - мост, гуми, седалки, брони т.е. извършва дейност по оползотворяване, обозначена с код R 13 - съхраняване на тези отпадъци до извършване на някоя от дейностите с кодове R1-R12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им по смисъла на Приложение № 2 към параграф 1, т.13 от ДР на ЗУО, без да има издадено разрешение за третиране на отпадъци по реда на чл.67 от ЗУО във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО като деянието не представлява престъпление. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 133 , ал. 3, т. 3, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

От изисканата справка в Централна база – КАТ за собственост на МПС се установява, че към дата на извършване на справката /18.10.2022г./ на името на жалбоподателя В. С. П. фигурират като негова собственост три броя автомобила: лек автомобил марка ******, лек автомобил марка „***** и лек автомобил марка *****

От изисканата информация от Община Луковит /л.50-54/ се установява, че имотът находящ се в с адрес: [заличен адрес по GDPR, не е собственост на жалбоподателя.

Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка като се позова на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Като писмени доказателства бяха приети: заверени копия от: Наказателно постановление № ****г. на директора на РИОСВ П.; Известие за доставяне, писмо с изх. № *****. на директора на РИОСВ - П. придружено с обратна разписка и известие за доставяне; АУАН № ****.; Констативен протокол № *****г.;

Възражение от В. С. П.; Придружително писмо от В. С. П.; Извадка от електронна поща за 2 подаден сигнал за незаконни депа за разфасоване на автомобили; Трудов договор № ****г.;

Заповед № ****.; Заповед № ****; Заповед № ****; Трудов договор № **** Заповед № ***;

Справка от НБД Население; Справка за притежавани МПС; Писмо с изх. № *** придружено с приложени заверени копия на разписен лист, кадастрален и регулационен план, трасировъчен карнет; Писмо с изх. № ***. на директора на РИОСВ - П..

По делото бяха разпитани като свидетели Ц. Б. Т., Д. В. Б., Л. Н. К., И. Ю. Щ..

От показанията на свидетелите Ц. Б. Т., Д. В. Б., Л. Н. К. се установява, че поводът за извършената от тях проверка бил подаден сигнал за извършване на нерегламентирана дейност по съхраняване на ИУМПС в с. Д.. Във връзка със сигнала служителите проверили общо 4 частни имота в селото, като първо посетили имот, находящ се на адрес с адрес:

[заличен адрес по GDPR собственост на жалбоподателя. След това извършили проверка и на посочения в обжалваното НП имот на с адрес: [заличен адрес по GDPR, до който жалбоподателят лично ги завел, тъй като посочил, че имотът е негова собственост. Когато пристигнали на мястото служителите установили шеста броя леки автомобили в различна степен на разкомплектоване, както и разпръснати различни компоненти от автомобили пластмасови и метални елементи, мост, агрегати, свалени брони и фарове, седалки, гуми и други Свидетелят Ц. Т. поясни, че повечето от външните елементи на автомобилите липсвали, тъй като вече били демонтирани и не могло да бъдат установени марката и моделът на никои от автомобилите. Свидетелят поясни, че МПС не са имали регистрационните табели и стикери за годишен технически преглед. При проверката жалбоподателят заявил, че вещите в двора са негова собственост и обяснил, че купува автомобилите за да ги разкомплектова и продава за части, а което не може да продаде го предава за скрап. И тримата свидетели бяха категорични в показанията си, че установените на мястото вещи са били леки автомобили, които са били разглобени на части.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като счита, че същите са обективни, достоверни, непротиворечиви и съответстват на останалия събрания по делото доказателствен материал.

Съдът допусна до разпит в качеството на свидетел И. Ю. Щ. - зет на жалбоподателя.

В с.з. същият заяви, че той и зет му В. се занимавали с купуване и продаване на автомобили.

Свидетелят заяви, че няколко дни преди проверката били закупили пет автомобила, четири от които закарали в имота на улица с адрес: [заличен адрес по GDPR и един в имота на улица „Васил Левски“ № 50, собственост на В.. В с.з. свидетелят заяви, че в процесния имот освен тези 4 превозни средства /които в показанията си конкретизира като 3 „О.а“ и един рейс/, имало също така резервен двигател от едното от закупените МПС. Също така заяви, че към датата на проверката /15.11.2021г./ автомобилите, които са се намирали на това място са били цели и са имали регистрационни номера, че не е присъствал на проверката, но още същия ден В. му се обадил и му разказал, че понеже бил санкциониран, иска да продадат автомобилите. Два дни след това ги продали на трима купувачи. Свидетелят призна, че двамата със зет си не разполагат с документи нито за закупуването, нито за продажбата на автомобилите, както и че били върнали регистрационните им табели на лицето, от което ги били закупили по-рано.

При проведената очна ставка между свидетелите И. Щ. и Ц. Т. Щ., свидетелят Щ. заяви, че в имота на улица с адрес: [заличен адрес по GDPR е имало три леки автомобила марка „О.“ и същите били цели и били годни за употреба. В двора имало и една броня и две гуми на автомобил. А при очна ставка проведена между И. Щ. и Д. Б., Щ. свидетелства, че на мястото имало три броя леки автомобили марка „О.“ и допълва, че имало и един бус, който бил техен личен. На единия от автомобилите му били свалени предната броня и ауспуха. Някои от автомобилите били паркирани навътре в двора и не се виждали от улицата. В двора имало боклук понеже бил извършван ремонт на покрива. Имало и разхвърляни строителни материали - мрежа, опаковки и т.н.

Съдът не се довери на показанията на свид. Щ. приемайки ги като необосновани и непротиворечиви на останалия доказателствен материал – най-вече с показанията на 3 свидетелите Ц. Б. Т., Д. В. Б. и Л. Н. К., оценени от съда като логични и непротиворечиви помежду си и съответстващи на останалия доказателствен материал. С показанията на тези свидетели се изясни по категоричен начин – обстоятелствата при които е извършена проверката, констатациите относно намерените вещи в имота в с. Д. на с адрес: [заличен адрес по GDPR - леки автомобили извадени от употреба, без регистрационни табели и в различна степен на разкомплектоване, със свалени елементи от корпуса като врати, седалки, брони, гуми и други части, разхвърляни около автомобилите. Съдът се доверява и на твърденията на свидетелите, че не е могло да бъдат индивидуализирани превозните средства, тъй като не е могло да бъдат установени техните модел и марка. Точно в обратна насока съдът оценява показанията на свид. Щ., тъй като фактите, които този свидетел изложи, не се подкрепят от доказателствата по делото, като напр. твърдението му, че с жалбоподателя „два дни след това /проверката/ ги продали на трима купувачи.

С оглед на гореизложената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима- подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което следва да бъде разгледана в настоящото производство. Същата се явява неоснователна по следните съображения: