Решение № 17235 от 23.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17235 гр. С., 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110108279 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу В. П. Г., Н. Д. С. и П. Г. А., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена, по отношение на процесния имот с адрес гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 18, вх. А, ап. № 2, аб. № 47173. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят следните суми: ответника Н. Д. С. – сумата от 1 333,02 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 17.02.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 249,48 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г. , сума в размер на 17,28 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва за забава от 17.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 4,10 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 03.03.2019 г. до 01.02.2022 г. ; ответника П.

Г. А. - сумата от 666,51 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г ., ведно със законната лихва за забава о т 17.02.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 124,74 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена 1 топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г., сума в размер на 8,64 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.01.2019 г.

– 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 17.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,05 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода о т 03.03.2019 г. до 01.02.2022 г .; ответника В. П. Г. - сумата от 666,51 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва за забава от 17.02.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 124,74 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г. , сума в размер на 8,64 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2020 г ., ведно със законната лихва за забава от 17.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,05 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 03.03.2019 г. до 01.02.2022 г. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът В. П. Г. не е подал отговор на исковата молба.

Ответниците П. Г. А. и Н. Д. С., чрез назначения от съда особен представител, в депозиран в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба оспорват иска по основание и размер. Релевира се евентуално възражение за погасяване по давност.

Считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Н.“ АД поддържа, че при отчитане на разхода за топлинна енергия за процесния период е извършено в съответствие с действащите нормативни актове.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

2

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на 3 топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

Видно от Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот (л.147) на 01.07.1968 г. наследодателите на ответниците – Д. Г. Р. и С. М. Р. са придобили собствеността върху недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. „Г. И.“, бл. 18, ет. 1, ап. 2.

От писмо от Столична община, Р. И. (л.146) се установява, а и между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че адрес: ж.к. „Г.

И.“, бл. 18 съответствана на адрес: ж.к. „Д.“, бл. 18.

От представеното удостоверение за наследници, изх. № РИС22-УГ512237/18.03.2022 г., издадено от Столична община, Р. И. (л.59) се установява, че Д. Г.

Район е починал на 27.07.1980 г., като е оставил за свои наследници С. М. Р. (съпруга), Н. Д. С. (дъщеря), П. Д. А.а (дъщеря).

От представеното удостоверение за наследници, изх. № 543/23.03.2022 г., издадено от Столична община, Район Връбница (л.63) се установява, че С. М. Р. е починала на 09.01.2007 г., като е оставила за свои наследници Н. Д. С. (дъщеря) и П. Д.

А.а (дъщеря).

От представените удостоверения за наследници на Д. Р. и С. Р. се установява, че дъщеря им П. Д. А.а е починала на 19.12.2009 г. и е оставила за свои наследници по закон П. Г. А. (съпруг) и В. П. Г. (син).

При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че процесният недвижим имот е придобит от Д. Р. и С. Р. по време на брака им и на основание чл. 13, ал. 1 СК (1968 г. отм.) е притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, която е прекратена със смъртта на Д. Р. на 27.07.1980 г., поради което на основание чл.

14, ал. 1 вр. ал. 3 СК (1968 г. отм.) бездяловата съсобственост се трансформира в обикновена дялова такава при равни квоти. На основание чл. 9, ал. 1 ЗН и 14, ал. 7, изр.второ СК (1968 г. отм.) С. Р. е придобила 2/4 идеални части от процесния недвижим имот, а на основание чл. 5, ал. 1 ЗН Н. Д. С. и П. Д. А.а – по ¼ идеални части от процесния недвижим имот. Със смъртта на С. Р. на 09.01.2007 г. към притежаваните от Н. С. и П. А.а по ¼ идеални части са прибавени и придобитите по наследство от майка им по ¼ идеални части, при което всяка от тях е притежавала по ½ идеална част от процесния апартамент. Със смъртта на П. А.а на 19.12.2009 г. на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН нейните наследници по закон В. П. Г. и П. Г.