Решение № 35 от 18.05.2023, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Административно наказателно дело 48/2023
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 18.05.2023
- Състав
- Адриана Георгиева Добрева
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.257, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.257, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.264, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.57, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.64, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.64, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Козлодуй, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Административно наказателно дело № 20231440200048 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 37/21 от 16.12.2021г. на Началник РУ на МВР - гр. Козлодуй, с което на М. М. И., ЕГН ********** с адрес в с.******, общ.Козлодуй, на основание чл.257, ал.1 от Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение и на основание чл.264, ал.2 от Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР и на чл.5 от ЗМВР от наказаното лице М. М. И., ЕГН ********** от с.******, общ.Козлодуй.
Жалбоподателят М. М. И., по изложени в жалбата съображения и чрез адвокат Р. М. от Адвокатска колегия Враца в съдебно заседание, моли Съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му.
Въззиваемата страна, РУ - Козлодуй, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно 1 и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – наказаното лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Началника РУ на МВР - гр. Козлодуй е издал обжалваното Наказателно постановление № 37/21 от 16.12.2021г. с което на жалбоподателя М. М. И. е наложил две наказания - на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и на основание чл.264, ал.2 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушения на чл.64, ал.4 от ЗМВР и на чл.5 от ЗМВР. В обстоятелствената част на наказателното постановление е описано, че наказанията се налагат за това, че на 27.11.2021г., около 02.40 часа в с.******, обл.Враца при Бензиностанция Косаня, лицето не изпълнява полицейско разпореждане, отправено му устно по надлежния ред от полицейски орган, направено в изпълнение на функциите му, изразяващо се да не нарушава физическата неприкосновеност на полицай в униформа, изразено като избутване.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 37, бланков номер 121651 от 27.11.2021г., съставен от служител на РУ на МВР – гр.Козлодуй Л.
К. за това, че на 27.11.2021г.,, около 02.40 часа в с.****** на бензиностанция Косаня при извършване на полицейска проверка М. М. И не изпълнява полицейско устно разпореждане от служител в униформа – полицай, изразено в избутване. В акта е записано, че е нарушил чл.5 и чл.64, ал.1 ЗМВР. Актът е съставен и подписан от един свидетел Ж. М. също полицейски служител и в присъствието на нарушителя М. И., като е оформен с подписа на един свидетел – Ж. М., че последния е отказал да го подпише.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложената административна преписка.
От показанията на актосъставителя свидетеля Л. К. и на свидетеля очевидец присъствал при установяване на нарушенията и при съставяне на АУАН Ж. М. се установява само обстоятелството, че и двамата не си спомнят случай и след предявяване на книжата поддържат, че подписите са техни, но не потвърждават фактическите констатации АУАН и НП.
2
Показанията на свидетелите съда не обсъжда, доколкото не изясняват обстоятелства от значение за спора.
Въз основа на събраните по делото доказателства, в резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които обуславят неговата незаконосъобразност.
В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателя е нарушил чл.5 и чл.64, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 5 ЗМВР служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона, като разпоредбата е бланкетна и не съдържа правило за поведение, което може да бъде нарушенено.
Съгласно чл. 64, ал.1 ЗДВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.
Съгласно чл.57, ал.1 от ЗМВР полицейски органи са органите на Главна дирекция „Криминална полиция”, Главна дирекция „Охранителна полиция”, Главна дирекция
„Гранична полиция”,
Областните дирекции,
Специализирания отряд за борба с тероризма, Дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи” и звената „Общинска полиция”, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.6 ал.1 т.1 – 3, 6 и 7.
Безспорно свидетелите Л. К. и Ж. М. като служители на РУ на МВР Козлодуй са полицейски орган, но както в акта, така и в издаденото въз основа на него постановление, е посочено, че разпореждането, което не е било изпълнено от М. И., е било издадено от орган на МВР, без обаче същият да е конкретизиран, както и, че е нарушил физическата неприкосновеност на униформен полицай, без същия отново да е конкретизиран.
В тази връзка следва да се посочи и разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР, както и тази на чл.264, ал.2 от ЗМВР, и двете послужили като основание за санкциониране на жалбоподателя, които предвиждат възникване на административнонаказателна отговорност за лице при неизпълнение на конкретно издадено разпореждане от орган на МВР, което следва да бъде 3 направено в изпълнение на функциите на този орган – чл.257, ал.1, както и административнонаказателна отговорност за лице, което противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения – чл.264, ал.2. По този начин съдът не може да прецени дали разпореждането е издадено от полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, респ. направено ли е било това в съответствие с възложените му функции, само в който случай разпореждането би имало задължителен характер и същото следва да бъде изпълнено, както и на кое лице е нарушена физическата неприкосновеност и дали е при изпълнение на служебните му задължения. Тези обстоятелства не се установиха и посредством разпита на свидетелите К. и М.. В тази връзка дори да беше сторено, е недопустимо едва в съдебно заседание да се установяват факти и обстоятелства от състава на нарушението, доколкото същите следва да бъдат описани както в АУАН, така и в НП, за да може нарушителят да организира защитата си срещу тях.
На следващо място, във фактическото описание на нарушенията в НП не е посочено в какво се изразява неизпълненото разпореждане на орган на МВР, нито кой е отправил полицейско разпореждане и най-малко обстоятелствата, което го определят като орган на МВР. Доколкото това е съставомерно обстоятелство за нарушението по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР непосочването на тези обстоятелства са накърнили защитата на жалбоподателя по съставомерни факти относими към приписваното му нарушение, а и не дават възможност на съда да извърши дължимия правораздавателен контрол и преценка имал ли е право издалият неизпълненото полицейско разпореждане да издава такова, респективно имал ли е нарушителят задължение да го изпълнява.
При възпроизвеждане на фактите липсва изрично отразяване на конкретното поведение, предприето от нарушителя, чиито обективни и субективни параметри консумират състава на предявеното му нарушение.
Формално са изписани признаците на административните нарушения, такива, каквито са установени от законодателя в съответните правни норми, без да бъдат ангажирани фактите, с които се изпълват отделните елементи на същите, относими поне към обективните признаци на нарушенията.
Последното възпрепятства възможността да се извърши преценка дали 4 приетите за неизпълнение действия или бездействия действително са годни да реализират състав на нарушение, както с оглед своето съдържание, така и с оглед интензитета си. В тази връзка обективно е възпрепятствана и възможността да се анализира извършеното в контекста на предпоставките за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН, въвеждаща маловажен случай на административно нарушение.
Нещо повече, в АУАН и НП е записано, че жалбоподателя И. е извършил нарушение на чл.64, ал.1 ЗМВР предвиждащо изпълнение на писмено полицейско разпореждане, а по делото нито се твърди, нито се представят доказателства да е имало такова.
Така очертаните факти следва задължително да присъстват в обстоятелствената част на АУАН и НП, като те не биха могли да се извеждат и допълват въз основа приобщените към делото доказателствени материали или да се разбират едва в хода на съдебното следствие.
Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като са довели да ограничаване правото на защита на наказаното лице и са основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
При този изход на делото, наказващия орган следва да заплати на жалбоподателя направените съдебни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ имащ характер и на разписка в размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 37/21 от 16.12.2021г. на Началник РУ на МВР - гр. Козлодуй, с което на М. М.
И., ЕГН ********** с адрес в с.******, общ.Козлодуй, на основание чл.257, ал.1 от Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение и на основание чл.264, ал.2 от Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две 5 хиляди/ лева за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР и на чл.5 от ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Враца по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 6