Решение № 16 от 11.01.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Разлог, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240100488 по описа за 2022 г.

Производство e образувано е по ИМ, депозирана от „АСВ”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: г.С., б.

„Д.П.Д.”№25, офис-сграда „Л.”е.2, о.4, представлявано от Ю.Х.Ю., чрез пълномощника М.Г.

- юрисконсулт, против Д.П.М., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.„Я.С.“№18.

Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д.П.М., ЕГН*, че дължи сумата от 477.72 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 08.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 250.27 лева - обезщетение за забава за периода от 02.05.2019 г. до 08.10.2021 г.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В СЗ за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е представил писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло иска си и моли същия да бъде уважен.

Ответникът представя в законния едномесечен срок писмен отговор на ИМ, с който о спорва твърдението, че между ищеца и ответника е сключван договор за паричен заем, респективно, че ищецът е предоставял на ответника паричен заем, който той се е задължил да върне в сроковете и по начин, описан в ИМ. Оспорва редовността и валидността на сключената между ищеца и „С.к.“ООД цесия.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч. гр. д. №1267/2021 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник, е издадена заповед №332 от 09.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 477.72 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 08.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по Договор за паричен заем №275670 от 20.02.2019 г., обезщетение за забава от 250.27 лв. за периода от 02.05.2019 г. до 08.10.2021 г.

Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 30.11.2021 г. В срока по чл. 414 от ГПК, е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя ищец, че в едномесечен срок, считано от датата на получаване на препис от разпореждането на съда да предяви иск за установяване на вземането си.

1

На 03.05.2022 г. заявителят по ч. гр. д. №1267/2021 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

От представеното по делото заверено копие на Договор за паричен заем №275670 от 20.02.2019 г., се установява че на 20.02.2019 г. между „С.К.“ООД и Д.М., ЕГН*, е сключен договор, по силата на който на ответника е предоставен паричен заем от 800.00 лева.

Заемополучателят се е задължил да върне заема, ведно с договорната лихва от 76,20 лева.

Така ответникът се е задължил да върне сумата от 876.20 лв. при заплащане на 21 равни седмични погасителни вноски по 41.72 лева. Към договора е приложен погасителен план, от който е видно, че последната погасителна вноска е с дата 17.07.2019 г.

При забава в заплащането на падеж на погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя законна лихва за забава. По този начин на длъжника-ответник е начислена лихва за забава за периода от 02.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението – 13.03.2021 г. от 250.27 лв.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че паричният заем е усвоен изцяло от М. на 20.02.2019 г. в брой от 800.00 лева. Според ВЛ към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, непогасените задължения по договор за заем са общо 609.49 лева, от които главница – 477.72 лв. и лихва за забава – 131.77 лв. за периода от 06.03.2019 г. до 08.10.2021 г.

Н а 02.11.202 0 г. „ С.к.“ООД, ЕИК*, цедирал с писмен договор всички свои неплатени вземания по договори за заем, посочени в приложение №1 към договора на „АСВ”ЕАД, сред които е и вземане срещу Д.П.М., ЕГН*.

С оглед направеното оспорване за възникването на облигационно отношение между праводателя на ищеца по договора за цесия - „С.к.“ООД и ответника, съдът допусна и назначи съдебно-графологична експертиза. Съгласно заключението на вещото лице подписът в графата „Заемател“, в Договор за паричен заем №275670/20.02.2019 г. е силно съкратен вариант на изписване на лицето Д.М..

Съдът сравнявайки взетите от ВЛ сравнителни образци от почерка на Д.М. (в положение прав и седнал) и тези в Договор за паричен заем №275670/20.02.2019 г. и Погасителен план към договора констатира, че всички оспорени документи са подписани и изпълнени именно от ответника.

Други доказателства в подкрепа на правните твърдения, исканията и възраженията не се сочат от страните.

Съдът като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по договор за паричен заем № 275670 от 20.02.2019 г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество се явява частично основателен, поради следните съображения:

В настоящия случай съда счита, че кредиторът доказа по един несъмнен и категоричен начин своето вземане срещу ответника. Безспорно е обстоятелството, че е налице валидно сключен между ответника и третото лице „С.к.”ООД формален договор за заем, по който заемодателят е изпълнил задълженията си и е изрядна страна; размерът и основанието на всяко от паричните задължения, включени в прехвърленото вземане; наличието на валиден договор за прехвърляне на посоченото в издадената заповед по чл.410 от ГПК, вземане със страни ищеца и „С.к."ООД и извършеното по реда на чл.99 от ЗЗД, уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Наличието на договора за цесия от 02.11.202 0 г., в обхвата на който е включено и процесното вземане, на който ищецът основава твърденията си, се установява от представените в хода на исковото производство и предхождащото го заповедно 2 производство писмени доказателства (договор и приложение към него).

В настоящия случай съдът счита, че кредиторът доказа своето вземане срещу ответника.

Безспорно е обстоятелството, че между страните е възникнало облигационно отношение по сключения договор за заем №275670 от 20.02.2019 г. Договорът за заем е реален договор счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право обаче принадлежи само за изправната страна по договора. Тъй като в случая ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по облигационната връзка, то именно той следва пряко и пълно да докаже твърдения юридически факт, източник на спорното задължение - договора за заем или даването на сумата със задължението ответника да я върне. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по договора - да върне предоставения му заем, ведно с надбавките и в сроковете уговорени в договора, респективно наличието на основания, изключващи претенцията на ищеца.

Съгласно договор за заем № 275670 от 20.02.2019 г., същият влиза в сила с неговото подписването от кредитора и кредитополучателя. Видно от договора ищецът и ответникът са положили подписи в графата „Заемодател” и „Заемател”, както и са изписали ръкописно имената си, т.е. същият е влязъл в сила на 29.01.2020 г.

При това положение съдът приема, че договорът установява възникнали задължения на заемателя /ответника/ по предоставения паричен заем. Установява се и изпълнение на задълженията по същия от страна на заемодателя /ищец/ - предаването на паричния заем на заемателя /ответника/. Ангажираните в тази насока писмени доказателства са безспорни, за да се приеме, че може да се иска изпълнение на насрещното задължение - връщане на заема по регламентиран в договора начин. С исковата молба ищецът заявява, че ответникът А.К.Т. не е плащала погасителна вноска по договора за паричен заем. Въпреки това заемодателят не е предприел действия за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението.

По делото е представен и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2020 г., с който „С.к.“ООД, в качеството на цедент е прехвърлил на „АСВ”ООД, ЕИК*, в качеството на цесионер, необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени с физически лица, описани в Приложение №1, неразделна част от този договор. Това приложение представлява списък с вземания от поименно посочени физически лица, ЕГН на същите, № на кредита, актуалния дълг на вземането и представлява неразделна част от договора. В това приложение е записан ответникът Д.М. с актуален дълг от 688.40 лв.

В настоящия случая вземането е станало изискуемо в резултат на изтичането на срока на действие на договора за заем № 275670 от 20.02.2019 г., поради което не намира приложение т.18 от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/13 г. Съгласно цитираната съдебна практика, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което като хипотеза в настоящия случай не е налице. За пълнота на изложението, според съда следва да се отбележи, че процесното парично вземане представляващо главница, като сбор от неизплатените месечни вноски е изискуемо поради настъпване на падежната дата и на последната вноска съгласно погасителния план, уговорен от страните (17.07.2019 г.), която изискуемост е настъпила преди депозиране на заявлението (08.10.2021 г.), въз основа на което е образувано заповедното производство.

Съдът приема, че цедентът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.99 ,ал.3 от ЗЗД и е уведомил ответника в качеството си на длъжник на „С.к.“ООД и „АСВ”АД за прехвърляне на вземането. Същото е осъществено в хода на стартиралото исково производство между новия кредитор и длъжника – Решение №123 от 24.06.2009 г. на ВКС, 3 по т. дело №12/2009 г., II т. о.

Предвид изложените по-горе съображения, искът като доказан и основателен следва да се уважи като се признае съществуването на паричното вземане на „АСВ”ЕАД, против ответника Д.П.М. по заповедта за изпълнение за сумата от 477.72 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 08.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по Договор за паричен заем №275670 от 20.02.2019 г., обезщетение за забава от 250.27 лв. за периода от 02.05.2019 г. до 08.10.2021 г.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – вносни бележки за държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултски възнаграждения са общо от 800.00 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.П.М., ЕГН*, с адрес в г.., у.„Я.С.“№18, дължи на „АСВ”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Д.П.Д.”№25, офис-сграда „Л.”, е.2, о.4, представлявано от Ю.Х.Ю., сумата от 477.72 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 08.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 250.27 лв. - обезщетение за забава за периода от 02.05.2019 г. до 08.10.2021 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение №332 от 09.10.2021 г. по ч. гр. д. №1267/2021 г. на РС-Рг.