Решение № 1850 от 14.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1850 гр. Варна, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Д. М. при участието на секретаря Т. Ат. Т. като разгледа докладваното от А. Д. М. Гражданско дело № 20253110111861 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба с обективно съединени и в условията на евентуалност искове на основание чл.26, ал.1, предл.1; евентуално чл.26, ал.1, предл.3, и по чл.55, ал.1 от ЗЗД, от страна на ищеца К. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез процесуалния представител адвокат М. М. от АК – П., против ответника „В.Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от З.С.Р. и А.М., с пълномощник по делото юрисконсулт Д.Д..

В исковата молба ищeцът, чрез процесуалния си представител, твърди, че е сключил Договор за кредит №*** г. с ответното дружество, по силата на който получил сумата в размер на 100 лева, при ГПР 49,50% и годишен лихвен процент – 40,97%. Съгласно договора ищецът следвало да заплати и допълнителна услуга такса разглеждане в размер на 26,02 лева. На 02.12.2020 г. ищецът сключил Анекс към договора за кредит, по силата на който получил допълнителна сума от 100 лева. На 03.12.2020 г. също сключил Анекс към договора за кредит, по силата на който получил отново допълнителна сума от 100 лева. Така анекси били сключени между страните на 03.12.2020 г. за допълнителна сума от 100 лева; на 06.12.2020 г. за допълнителна сума от 100 лева и на 11.12.2020 г. за допълнителна сума от 50 лева. По този начин общо дължимата главница била в размер на 550 лева, при такса разглеждане от 126,36 лева и лихва от 16,80 лева. Ищецът заплатил по договора сумата от 550 лева - главница, 126,36 лева такса разглеждане и лихва от 16,80 лева. Той твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата за 1 допълнителната услуга „такса разглеждане“ по договора е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП. Ищецът сочи, че в договора за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Също така в договора за кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита с посочване кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. Поради това договорът не отговарял на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Посочената годишна лихва в договора за кредит не ставало ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Ищецът сочи още, че с оглед разпоредбата но чл.19, ал.1 от ЗПК заплащането на сумата по допълнителните такси следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г.

Относно клаузата за „такса разглеждане“ ищецът счита, че тя е нищожна на основание чл.10а ал.1 от ЗПК. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а допълнителната такса по процесния договор, по своето естество, представлявала такава, свързана, както с усвояването, така и с управлението на кредита. С уговорената такса се стигало до нееквивалентност на престациите и се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост, поради което предвиждащата я клауза била неравноправна и нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи Договор за кредит №*** г. за нищожен на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, да прогласи за нищожна клаузата от договора за „такса разглеждане“, на основание чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД. Ищецът моли също така ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 143,16 лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит №*** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност да осъди ответната страна да му заплати сумата от 126, 36 лева, недължимо платена такса разглеждане“ по Договор за кредит №*** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата 2 молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В депозирания от ответната страна писмен отговор на исковата молба, се сочи, че исковата претенция е неоснователна. Ответната страна не оспорва, че с ищеца е сключен Договор за кредит №*** г. за сумата от 100 лв., както и анекси за допълнителни суми, като общото задължение на ищеца е било от 693,16 лева, от които: 550 лева – главница; 16,80 лева – договорна лихва и 126,36 лева – такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане. Потвърждава, че ищецът заплатил изцяло задълженията си по договора.

Оспорва твърденията на ищеца за несъответствие на посочените в договора ГЛП и ГПР с изискванията на ЗПК. Твърди, че ГПР и ГЛП са посочени както процентно, така и в тяхната парична величина, както е посочен и общият размер на задължението. В т.4 от приложимите към договора Общи условия било посочено и кои елементи кредиторът е използвал при формиране на така посочения ГПР. Посочени били и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определената в Приложение №1 формула – т.4.1 от Общите условия, съгласно които ГПР не включвал разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Сочи, че съобразно утвърдената съдебна практика разходите за допълнителни услуги, попадат в обхвата на ГПР само когато тяхното ползване, респективно заплащане на посочените услуги, е задължително условие за получаване на кредит, както и че допълнителните услуги, по повод на които потребителят е задължен да заплати съответната такса, по принцип не спадат към основния предмет на договора, но подлежат на преценка за основателност, като следва да се съобрази дали размерът на начислената такса е справедлив спрямо размера на отпуснатия кредит. В конкретния случай ответната страна сочи, че дължимата от ищеца такса е от 20% от размера на кредита и не се явява неразумно висока.

Тя била дължима за услуга, която не представлявала условие за сключването на договора и следвало да се разглежда като платена административна услуга с определена стойност, а не като условие за отпускане на кредита.

Предвид така изложените обстоятелства ответната страна моли исковете да бъдат отхвърлени, като й се присъдят направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страните са представени следните документи: Договор за кредит № *** г., ведно с анекс за допълнителна сума от 02.12.2020 г., 2 бр. анекси за допълнителна сума от дати: 03.12.2020, анекс за допълнителна сума от 06.12.2020 г., анекс от 11.12.2020 г., Преддоговорна информация (Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит) и Общи условия на договора за потребителски кредит.

От така представените доказателства се установява, че с горепосочения договор за кредит ответната страна е предоставила на ищеца в деня на сключване на договора сумата от 100 лв., която сума от своя страна ищецът се задължил да върне за срок от 30 дни, с дата на падеж -31.12.2020 г. Страните са уговорили годишен процент на разходите от 49, 5%; лихвен 3 процент за срока на кредита – 40, 88%; сума на лихвата за срока на кредита – 3,36 лв. В договора е посочена обща дължима сума по кредита от 129,38 лв. В тази сума е включена и такса за бързо разглеждане от 26,02 лв. Задължението за въпросната такса е вписано в чл.4 от Общите условия на договора за потребителски кредит, като в чл.4.1 от ОУ е вписано, че „кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от изпращането му.“ В чл.4.4. от ОУ е регламентирано, че за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.

С анекс към договора, сключен на следващия ден – 02.12.2020 г. на ищеца е предоставена допълнително сума от 100 лв., като вече е вписан общ размер на кредита от 200 лв., при стандартен лихвен процент от 40,97%, лихвен процент за срока на кредита след отпускане на допълнителна сума – 40,91%, ГПР 49,6%, такса за бързо разглеждане – 48,48 лв., обща дължима сума по кредита -255, 09 лв., падеж на задължението – 31.12.2020 г.

С анекс към същия договор от 03.12.2020 г. на ищеца е предоставена допълнително сума още от 100 лв., като е вписан общ размер на кредита от 300 лв., при стандартен лихвен процент от 40,97%, лихвен процент за срока на кредита след отпускане на допълнителна сума – 40,93%, ГПР 49,6%, такса за бързо разглеждане – 71,56 лв., обща дължима сума по кредита - 381, 31 лв., падеж на задължението – 31.12.2020 г.

На 03.12.2020 г. между страните са били сключени още два анекса към договора за кредит за допълнително предоставени суми от по 100 лв., като в двата анекса са включени такси за бързо разглеждане. Следващ анекс е бил сключен на 06.12.2020 г., като с него на ищеца е предоставена допълнителна сума пак от 100 лв. с включена такса за бързо разглеждане. Последният анекс към договора за кредит е бил сключен на 11.12.2020 г., като с него на ищеца е била предоставена сума от 50 лв. Вписан е общ размер на кредита от 550 лв., при стандартен лихвен процент от 40,97%, лихвен процент за срока на кредита след отпускане на допълнителна сума – 40,51%, ГПР 49,3%, такса за бързо разглеждане – 126,36 лв., обща дължима сума по кредита - 693, 16 лв., падеж на задължението – 31.12.2020 г.

Изцяло дължимата сума по кредита е била заплатена от ищеца на ответната страна, относно което обстоятелство не е налице спор между страните.

Горепосочените обстоятелства съдът приема за установени по делото с категоричност от представените писмени доказателства. Предвид установените по делото факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи:

С исковата молба ищецът е посочил две основания за нищожност на договора – противоречие със закона /конкретно противоречие с изрично посочени разпоредби от ЗПК/ и заобикаляне на закона. Доколкото договорните клаузи не може да са нищожни едновременно 4 на няколко основания, то съдът следва да разгледа посочените основания в условията на евентуалност, започвайки със сочения по-тежък порок, в случая противоречие със закона.

Сключеният договор за кредит е потребителски, тъй като попада в определението на чл.9 от Закона за потребителския кредит и относно него са приложими разпоредбите на ЗПК.