Решение № 9 от 06.03.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Кубрат, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно наказателно дело № 20253320200243 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ЕЛИНОР-ЕЛ“ ЕООД с ЕИК 116584839 със седалище и адрес на управление *** представлявано от Е. К. Й. – управител против Наказателно постановление № 17-2500184/17.12.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Разград, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, противоречащо на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се доводи, че НП е необосновано и неправилно, тъй като АНО не е установил по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му с акта и наказателното постановление административно нарушение. Сочи се, че отношенията на дружеството с лицето Б. Б. са били уредени с граждански договор. Алтернативно, моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

В с. з. жалбоподателят чрез законния си представител и чрез процесуален представител – адв. Г. заявява, че поддържа жалбата на 1 посочените в нея основания, като излага подробни съображения в тази връзка.

Претендира и заплащането на сторените разноски.

Въззиваемата страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Разград чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно, издадено при спазване на формалните изисквания на ЗАНН от компетентни органи. Заявява, че нарушението е установено по несъмнен начин, а наложеното наказание е справедливо и съответно, поради което моли НП да бъде потвърдено изцяло и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител в с. з. и не заявява становище по жалбата и НП.

Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2025 г. св. М. И. (актосъставител) – старши инспектор в ДИТ Разград заедно с колегата й А. М. – главен инспектор в ДИТ Разград, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект кафеаперитив „Бар Роси“ в ***. По време на проверката при влизане в обекта установили лицето Б. Б., която обслужвала клиенти, като на определени маси сервирала храна, на други маси взимала сметката и връщала ресто на лицата, които били по масите. Лицето било с типично работно облекло – черна тениска с името на заведението. Когато служителите се представили, че са инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ и извършват проверка в обекта, попитали лицето работи ли тук, тя отговорила положително, след което поискали да попълни декларация – трудова справка, която се попълва от лицата при всяка проверка, в която декларират самоличността си с трите си имена, ЕГН, адрес по лична карта и описват фирмата, за която предоставят работната си сила. В тази декларация лицето Б. собственоръчно декларирала, че в деня на проверката сервира на клиенти и помага, определя длъжността си „сервитьор“, като декларира уговорено трудово възнаграждение дневно по 40 лева. Декларирала е, че няма сключен трудов договор с работодателя, както и граждански такъв. Същата декларирала, че е била извикана да помогне, че се е случвало и преди това, около три пъти, управителя на фирмата да я ангажира като сервитьор.

2

Впоследствие проверката продължила и в кухнята на заведението.

След като лицето Б. Б. попълнило декларацията и след извършена справка било установено, че действително няма сключен трудов договор, въз основа на извършените констатации св. И. съставила акт в присъствието на упълномощен представител на дружеството, за констатираното нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Срещу АУАН управителят на дружеството е подал възражения.

На 17.12.2025 г. било издадено обжалваното НП, в което са отразени обстоятелствата посочени в акта, поради което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушението на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

НП било връчено на пълномощника на дружеството на 22.12.2025 г.

В съдебно заседание жалбоподателят представя трудов договор на Б. Б. удостоверяващ, че до 11.11.2025 г. същата е работила по трудово правоотношение в Община Кубрат.

По инициатива на жалбоподателя са разпитани в качеството на свидетели Л. П. и Б. Б., и двете служители в дружеството-жалбоподател. И двете посочват, че в началото на проверката управителят е отсъствал и е пристигнал впоследствие, но преди приключването й.

Св. Б. посочва, че на посочената в НП дата е била в заведението, за да пие кафе, когато св. П., която била сервитьор там, я помолила да я замести, докато отиде до дома си, за да се преоблече. Тъй като и преди се е случвало да „помага“, Б. се съгласила, след което облякла тениска с логото на заведението.

Управителката разбрала за смяната й с П., когато се върнала от София и заварила проверяващите в обекта. Отрича да е приемала поръчки, да е връщала ресто или да е сервирала на клиенти. Впоследствие твърди, че след като управителката разбрала за проблема, нормално е да й възложи да изпълнява тази дейност.

Св. П. сочи, че тъй като й се наложило по спешност да отиде до дома си, помолила св. Б. да я замести, но само да предоставя меню на клиентите. Б. дошла облечена с тениска с логото на заведението, която тя й била подарила преди това. Заявява, че не е уведомявала управителката за смяната й с Б..

Твърди, че когато Б. попълвала декларацията, вписвала това, което една от 3 инспекторките й диктувала.

Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на свидетелите М. И. и А. М. и прецени, че показанията им са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят и другият свидетел излагат своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на проверката, констатираното нарушение и съставянето на АУАН за него, т. е. показанията на същите се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.

Показанията на свидетелите Б. и П. в частта им, че първата инцидентно е изпълнявала функциите на сервитьор, както и че попълването на декларацията е ставало под диктовката на инспектор от проверяващите, не се кредитират от съда. На първо място показанията на двете свидетелки са взаимно противоречиви (била ли е с тениска с логото на заведението Б., уведомена ли е била предварително и възложено ли е на Б. да изпълнява работа като сервитьор). На второ място и двете свидетелки понастоящем са работници в дружеството, при което се явяват заинтересовани от изхода на делото. На трето място, показанията на тези две свидетелки противоречат на показанията на свидетелите, извършили проверката. За последните няма данни да са във влошени или други отношения с управителя на дружеството, липсва дори индиция, че са недобросъвестни или изопачават, или затаяват обстоятелства, за които свидетелстват.

Тази фактическа обстановка съдът намери за установена по несъмнен начин с оглед на представените писмени доказателства, приложени в преписката, както и от гласните такива разпитаните свидетели И. и М., частично от показанията на П. и Б..

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на 4 изискуемите се за тяхната валидност- форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството.

Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН от формална страна.

Съдебният състав счита, че се установява безспорно и категорично, че при извършената проверка жалбоподателят, в качеството си на работодател не е сключил трудов договор с лицето Б. Ц. Б..

Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

В случая отношенията между дружеството и Б. Б. се явяват трудови правоотношения съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ и следва да бъдат уредени със сключване на трудов договор. По своето естество трудовият договор предпоставя престирането на работна сила при упражняването на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение. Тези признаци, определящи трудовото правоотношение са установени от контролния орган както чрез събраните гласни доказателства, така и от писмените такива, а именно приложената декларация.

При анализа на събраните по делото доказателства настоящият състав на съда намира, че възникналото между страните правоотношение е трудово по своя характер, тъй като с него е уговорена престация на работна сила, а не продукт от нея. С оглед на това намира неоснователно възражението, че се касае за гражданскоправни отношения между жалбоподателя и Б.. Така 5 описаните условия на труд, естеството и организацията на възложената работа недвусмислено показват, че за посочения период лицето не е било ангажирано с предоставянето на характерния за гражданските договори уговорен краен резултат, а е престирало работна сила при съществуване на типичните за трудовото правоотношение елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя режим на работа. Спазването на установено работно време са проявления на трудовата дисциплина и говорят за известна подчиненост и зависимост, с оглед на което следва да се приеме, че са налице всички елементи за определяне на правоотношението като трудово, а не като гражданско.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл. 61, ал. 1 от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа, като чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. С оглед на изложеното следва да се приеме, че липсата на сключен трудов договор между наказаното дружество и наетото лице правилно е квалифицирано като нарушение на чл.

62, ал. 1 от КТ и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Следва да се има предвид, че самото нарушение е формално и е довършено с постъпването на работа от работника, без да има сключен трудов договор в писмена форма. Това, че впоследствие е сключен трудов договор между дружеството и Божилова не променя извода, че възникналите трудови отношения между тях не са били оформени съобразно изискванията на КТ.

Обстоятелството, че към датата на проверката Б. е работела по друг трудов договор не изключва задължението на жалбоподателя да сключи втори трудов договор с наетото лице.