Решение № 6570 от 20.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6570 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Въззивно гражданско дело № 20231100502494 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

С Решение № 734/02.02.2022г., постановено по гр. дело № 61958/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 92-ри състав, е осъдил, на основание чл. 144 СК, А. П. Я. да заплаща на пълнолетното си дете К. А. Я. месечна издръжка за пълнолетен учащ във висше училище в размер на 250 лв., считано от 01.10.2021 г. (датата на подаване на исковата молба в съда), ведно със законната лихва. Отхвърлил е иска по чл. 144 СК за разликата над уважения размер от 250.00 лева до пълния предявен размер от 600.00лева месечно. Ответникът е осъден, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса в размер на 360 лв. Със същото решение ищцата е осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати съдебноделоводни разноски в размер на 204 лева.

Ищцата К. А. Я. (въззивница и въззиваема страна в настоящото производство) е останала недоволна от така постановеното Решение в отхвърлителната му част и го е обжалвала с въззивна жалба. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че е налице непълнота на доказателствения материал по делото относно доходите на ответника. Счита, че по делото липсвали доказателства, които да установяват, че ответникът среща трудности, за да задоволява елементарните си нужди. Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска изцяло. Поддържа лично жалбата в съдебно заседание във въззивната инстанция.

Ответникът А. П. Я.(въззивник и въззиваема страна в настоящото производство), чрез пълномощник, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е предоставил становище по депозираната от ищцата въззивна жалба, с което е оспорила същата изцяло като 1 неоснователна, като отговорът представлява едновременно и насрещна въззивна жалба, срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 144 СК е уважен.

В жалбата се твърди, че неправилно от първата инстанция е прието, че ответникът има възможност да заплаща издръжка. Поддържа, че същата може да се грижи сама за издръжката си, а отделно от това по иска на непълнолетната й сестра ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка на другото му дете в размер на 400.00 лева.

Плащането на двете издръжки съставлявало особено затруднение по смисъла на закона и искът подлежал на отхвърляне. Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени съдебния акт в обжалваните части и вместо него да постанови друг, с който да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими. Подадени са в срок, от страни в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, като са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване в атакуваните части валиден и допустим съдебен акт.

Във въззивната инстанция са представени нови доказателства.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, намира следното:

При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел за установено, че ищцата К. А. Я. е дъщеря на ответника А. П. Я., което обстоятелство не е било спорно между страните. Видно от прието по делото като доказателство Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0264 от 18.04.2002г., Столична община, ищцата е родена на 11.04.2002г., предвид което към релевантния исков период същата е навършила пълнолетие - на 11.04.2020 г.

Удостоверено е документално пред първата инстанция, че К. Я. през учебната 2021 г. – 2022 г. е записана в редовна форма на обучение в "Нов български университет"– (Уверение, № 67912/14.10.2021 г.) , а за учебната 2022г. – 2023г., същата е сменила висшето си учебно заведение е записана в редовна форма на обучение в "Медицински университет Плевен"– (Уверение, № 144/09.05.2023 г.) . Между страните, освен посочените факти, не е спорно и обстоятелството, че майката на ищцата и ответникът са разведени, както и че ищцата живее с баба й по майчина линия от 2022г. От представените удостоверение за граждански брак и удостоверение за раждане, се установява, че от сключения на 06.07.1996 г. граждански брак между ответника и майката на ищцата, на 24.02.2012 г. се ражда малолетната им дъщеря Н. Я., за която заплаща издръжка в размер на 400 лева.

В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства както пред първата инстанция, така и във въззивното производтво за процесния период (удостоверение за декларирани данни, справки актуално състояние на действащите трудови договори на ТД на НАП, справка от Агенцията по заетостта), се установява, че ответникът, е регистриран в дирекция "Бюро по труда"/ДБТ/. От доказателствата по делото не се установява, че ищцата притежава имущество и доходи, от които да се издържа, тъй като притежаваните от нея недвижими имоти са в съсобственост с нейния по-голям брат, освен това имуществото е и с учредено право на ползване от нейната баба по бащина линия. Нуждата от средства при учащите за храна, транспорт, учебни материали, такси, се предполага, като в настоящия случай ищцата е представила и съответните писмени доказателства за това.

Горната фактическа установеност следва да бъде допълнена с установените 2 факти във въззивното производство, посредством допуснатите, на основание чл. 266, ал. 2 ГПК, писмени доказателства: заповед № 001 от 27.01.2017 г. от М.С.Е. ЕООД София, за прекратено трудово правоотношение, заверено копие от трудова книжка на А. П. Я. и регистрационна карта на последния от Дирекция "Бюро по труда" "Възраждане" при Агенция по заетостта. От същите е видно, че трудовото правоотношение на бащата на въззивницата е възникнало през 2017г. и е прекратено, считано от 01.03.2022г.,/ две седмици след подаване на исковата молба от ищцата/, на основание чл. 71. (1) КТ, а именно до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие, както и че същият е бил регистриран на 04.03.2022 г. като лице, търсещо работа, като не е отбелязана друга дата на среща.

В двете инстанции не са ангажирани други допустими и относими доказателства, на които въззивният съд да гради изводите си.

Настоящият състав на съда споделя установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд и направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира основания за изграждане на различни изводи въз основа на така приетата доказателствена съвкупност. Освен това първоинстанционният съд е събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт. С оглед оплакванията във въззивната жалба и нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд излага и свои мотиви.

Уважаването на иск за издръжка на пълнолетно учащо дете от неговия родител, предполага ищцата, която е въззивница в настоящото производство и чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/. че въззиваемият - ответник е нейн родител, 2/. нуждите й от издръжка за релевантния период и в претендирания размер, 3/, че не е навършила 25 години и учи редовно висшето си образование в съответното учебно заведение, 4/. Ищцата е следвало да наведе и твърдения, че не разполага със собствено имущество и доходи, или че имуществото й не е достатъчно, за да се издържа от него.

На доказване подлежи и възможността дължащият издръжката родител да я престира без това да съставлява особено затруднение за него, доколкото въззиваемият ответник твърди отрицателния факт, че не е в състояние да дава търсената издръжка.

Спорният въпрос по делото е свързан с това дали възможностите на ответника му позволяват да дава на ищцата претендираната месечна издръжка. Задължението за издръжка към навършилото пълнолетие дете, продължаващо обучението си във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение не е безусловно (за разлика от издръжката на непълнолетно дете). Ищцата следва да установи и обстоятелството, че даването на издръжка в претендирания размер не съставлява особено затруднение за ответника.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото е установено въззиваемия да реализира доходи, които да задоволяват неговите нужди и едновременно с това, че има възможност да заплаща част от търсената от ищцата издръжка в размера, постановен от първоинстанционния съд.

Възможността за заплащане на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя. Родителят следва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете, като средствата трябва да 3 касаят релевантния период. Действително, пред въззивната инстанция са представени доказателства от бащата на въззивницата за прекратяване на трудовия му договор, трудова книжка и регистрационна карта от "Бюро по труда" , но следва да бъде съобразено обстоятелството, че при прекратяване на трудовото му правоотношение ответникът е получил съответното обезщетение по КСО, а данните от регистрационната му карта са само за една регистрация към дата 04.03.2022 г. ( преди близо година и половина ). От друга страна ответникът разполага с друго имущество, от което може да извлича граждански плодове, както правилно е взел предвид първоинстанционния съд. При това положение няма пречка бащата на въззивницата да я подпомага в издръжката. Същият разполага с достатъчно недвижими имоти, от които апартаменти и магазин в гр.София освен този, с който задоволява собствените си жилищни нужди. Я. е собственик и на недвижими имоти в провинцията, а по делото е представен и арендаторски договор, сключен от него за срок от 10 години. Със същият договор ответникът е предоставил под аренда земеделска земя от 48 774 кв.м. в Ловешка област.

С оглед изложеното, съдът намира, че имущественото състояние на въззивника и способността му да полага труд определят и материалните му възможности да заплаща присъдената от районния съд месечна издръжка. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна, исковата претенция за издръжка за разликата над 250.00 лева до пълния предявен размер от 600.00 лева.

При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на оспореното решение.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора, разноските следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили.

Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 734/02.02.2022г., постановено по гр. дело № 61958/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 92-ри състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5