Определение № 43511 от 25.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43511 гр. София, 25.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110130601 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искови молби с вх. №№ 156839/05.06.2023 г.;

156840/05.06.2023 г.;

156841/05.06.2023 г.;

156842/05.06.2023 г.;

156843/05.06.2023 г.;

156844/05.06.2023 г.;

156845/05.06.2023 г.;

156846/05.06.2023 г.;

156847/05.06.2023 г.;

156848/05.06.2023 г.;

156849/05.06.2023 г., и 156850/05.06.2023 г. на ищцата Б.Г.Б. срещу ответника „И.А.М“ АД, с която са предявени претенции за признаване за осъждане на ответника да плати на ищцата недължимо платени от нея суми поради плащане въз основа на следните договори за паричен заем, които се твърди, че са нищожни:

– договор с № ********** г. – 10 лева, частично от 717 лева;

– договор с № *********** г. – 4 лева, частично от 27 лева;

– договор с № ************* г. – 0,34 лева, частично от 10 лева;

– договор с № ************* г. – 10 лева, частично от 100 лева;

– договор с № ************ г. – 1 лев, частично от 30 лева;

– договор с № ************** г. – 1 лев, частично от 30 лева;

– договор с № ************* г. – 1 лев, частично от 46 лева;

– договор с № ************ г. – 1 лев, частично от 32 лева;

– договор с № ************* г. – 1 лев, частично от 27 лева;

– договор с № *************** г. – 10 лева, частично от 70 лева;

– договор с № ************** г. – 1 лев, частично от 49 лева, и – договор с № ************** г. – 0,50 лева, частично от 25 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковите молби – 02.06.2023 г., до окончателното плащане.

Ищцата поддържа, че сключила с ответника описаните в горния абзац 1 дванадесет договора за кредит, като по тях била получила съответно 1500 лева; 300 лева; 200 лева; 300 лева; 200 лева; 200 лева; 500 лева; 300 лева; 300 лева; 700 лева; 500 лева, и 200 лева, и била погасила всички задължения по кредитите, които в чл. 4 от договора предвиждали задължение след сключване на договора по същия да се учреди обезпечение чрез осигуряване от страна на ищцата на двама поръчители, които да отговарят на редица изисквания за доходи и липса на задължения, като неизпълнението на това задължение пораждало следните правни последици:

– трите договора с №№ ************* г.; ************ г., и *************** г. предвиждали в чл. 4, ал. 2, че ако в 3-дневен срок от отпускане на заема не бъде осигурено поръчителство, ищцата дължала неустойка;

– останалите девет договора с №№ ********** г.; *********** г.;

************* г.; ************ г.; ************** г.; ************* г.;

************* г.; ************** г., и ************** г. предвиждали, че ако ищцата не намери поръчители, то самият ответник можел да посочи такъв на ищцата, като това било дружеството „Ф.Б“ ЕООД, чиято услуга за предоставяне на поръчителство обаче била платена и за да получи средствата по договорите за кредит ищцата се наложило да поеме задължение към последното дружество да му заплаща възнаграждение, което обаче се изплащало разсрочено на ответника с вноските по договора за кредит.

Ищцата поддържа, че поради това, че при изчисляване на описания в договорите за кредит годишен процент на разходите (ГПР) не били взети предвид неустойките и възнагражденията за поръчител, които всъщност се явяват условие за отпускане на кредита и следва да се вземат предвид при определяне на общите разходи, от които се изчислява ГПР.Липсата на правилно посочен размер на ГПр пък правела договора нищожен. Свързаните договори за поръчителство също били нищожни, тъй като бил сключен без основание – поръчителят се явявал свързано с кредитодателя лице – дъщерно дружество, и обезпечавал вземането пряко със средства на самия главен кредитор. Поради това договорите за кредит били нищожни и следвало да се върнат всички платени от ищцата суми повече от главницата, определени според стойностите в първия абзац. Претендират се и разноски.

В законоустановения срок са подадени три отговора от ответника – „И.А.М“ АД, с които:

1. С отговор с вх. № 222843/07.08.2023 г. исковите претенции по искова молба с вх. № 156842/05.06.2023 г. се оспорват по основателност. Поддържа се, че ищцата била запозната подробно с условията на сключените от нея договори, чието сключване се признава изрично, преди да ги подпише, поради което се бил съгласила с всичките им правни последици, за които била уведомена преди сключване на договора. Договорът за поръчителство бил самостоятелен и неговата действителност нямало как да се отрази на договора за кредит, а разходите по същия като доброволно допълнително поети нямало как да се включат при изчисляване на ГПР. същият бил изчислен при предвидените в ЗПКр допускания, че ще се изпълнят всички допълнителни 2 задължения по договорите. Договорът за кредит имал всички реквизити, плащанията били ясно и отнапред определени и бил действителен, съответно – платеното по него е дължимо. Иска се отхвърляне на исковете.

2. С отговор с вх. № 222843/07.08.2023 г. исковите претенции по искова молба с вх. № 156845/05.06.2023 г. се оспорват като неоснователни по идентични основания с предходния отговор.

3. С отговор с вх. № 223398/08.07.2024 г., който следва да се смята относим към всички 12 договора, цитирани с номерата си в него, ответникът оспорва исковете като нередовни и неоснователни. Поддържа се, че не е обосновано защо при недействителност на клауза за неустойка се прави искане за връщане на всичко платено по договори за кредит с №№ ************* г.; ************ г., и *************** г., а по отношение на останалите осем договора се поддържа, че плащанията за осигуряване на поръчителство от „Ф.Б“ ЕООД били направени за последното лице, което дължало връщането им. Поддържа се, че не е посочена и банкова сметка в исковата молба. По същество се оспорва, че към договор за паричен заем № ************* г. е бил сключван договор за обезпечение. Поддържа се липса на доказателства за сключените договори, които не са представени по делата, като се твърди, че без представянето им от ищеца, исковете не могат да се разгледат по същество. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията по договори №№ ************* г. и ************ г., като се поддържа, че при нищожен договор давността започва да тече от датата на сключването му. По отношение на изчисляването на годишния процент на разходите и неустойките отново се поддържа, че ищцата е знаела за наличието на такива задължения, разходите по тях не са част от предмета на договора, а са резултат от неизпълнение на допълнителни задължения и не следва да се вземат предвид при определяне на ГПР. Що се отнася до това, че така се увеличавали разходите по договора, се поддържа, че това не е така, тъй като така се обезпечавала кредитоспособността на потребителя, разходите не били над максимално допустимите по закон, а по отношение на правния ефект от нарушение на подобни правила се поддържа, че наличието на отделни недействителни клаузи не следва да води до нищожност на договорите в цялост. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Съдът намира, че по исковите молби са предявени искове с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 22 ЗПКр, а ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.

110 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

Съдът намира, че не следва да уважи искането на ищеца за конституиране на „Ф.Б“ ЕООД като трето лице – помагач на негова страна по делото. Подпомагащата страна се констутира тогава, когато има интерес да помогне за решаване на делото по начин, който ще удовлетвори страната, която се подпомага. В случая интересът на ищцата е да установи нищожност 3 на договора си с „Ф.Б“ ЕООД, а последното би поддържало съществуване на такъв договор, т.е. интересите не са от еднакъв изход на делото, а противоположни, което предполага конституиране като насрещна, а не като подпомагаща страна. Няма основание лица с противоречиви интереси да се конституират като подпомагащи се страни, а между тях има основание за водене на искове, каквито не се предявяват.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че между ищеца и ответника са сключени дванадесет договора за потребителски кредит с №№ ********** г.; *********** г.;

************* г.; ************* г.; ************ г.; 450811/05.04.2022 г.;

************* г.; ************ г.; ************* г., *************** г., и ************** г., и ************** г.; че по договори с №№ ********** г.;

*********** г.; ************ г.; ************** г.; ************* г.;

************* г.; ************** г., и ************** г. (осем договора) е сключен договор, с който „Ф.Б“ ЕООД е поело задължение да поръчителства срещу заплащане от ищцата; че „Ф.Б“ ЕООД е дъщерно дружество на ответника.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: задължаване на ответника и „Ф.Б“ да представят по делото 12-те договора за кредит (тъй като в отговорите на исковите молби признава, че съществуват), както и безспорните 8 договора за поръчителство; счетоводната експертиза, поискана от ищеца, като съдът следва да преформулира въпросите по начин, по който не съдържат отговор в себе си; задължаване на БНБ да представи информация от ЦКР, тъй като по искане не се предоставят справки за минал период.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: задължаване на третото лице да представи договор за учредяване на поръчителство към договор за заем № ************* г., тъй като ищецът не представя доказателства (индиции), че такъв документ въобще е съставян.

Исканията относно нередовността на исковата молба, тъй като е подадена от лишен от права адвокат, е неоснователно, тъй като ищцата е ангажирала в последствие друг такъв, на който не са наложени дисциплинарни санкции. На ищцата следва да се укаже да заяви изрично по коя банкова сметка иска да получи плащане с оглед на промяната на представителите, за да не става объркване, а възражението, че ищцата не била посочила „банкова“ сметка, а такава на друга финансова институция, е неоснователно, тъй като законът изисква посочване на начин на плащане, който може да е и сметка във всяка небанкова финансова институция, по която може да се извърши паричен превод.

По отношение на твърдението за недопустимост на исковете, ако не били представени документи, същото е неоснователно. Цитираната от ответника практика на Съда на Европейския съюз въобще не се отнася до задълженията на страните да представят документи в исковия процес или до 4 допустимостта на искове в този процес. т. 54 от Решение от 19 декември 2019 г. по съединени дела C-453/18 и C-494/18 Bondora се отнася до служебните задължения и правомощията на служител на заповеден съд да изисква в едностранно заповедно производство документи от кредитори, а т. 68 от Решение от 7 ноември 2019 г. по съединени дела C-419/18 и C-483/18 Profi Credit Polska се отнася до установяване на задължение по договор за кредит, което е обезпечено с менителничен ефект като абстрактно основание за възникване на задължение, и няма отношение към допустимостта на процеса, а към въпроси на доказването. Исковете са допустими.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.

НАСРОЧВА гражданско дело 52955 по описа за 2023 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 9 декември 2024 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.