Решение № 583 от 30.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Варна, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100500511 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „МиБМ Експрес“ ООД, с ЕИК 131394882, със седалище гр. София, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 4105/18.11.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110113537 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което са уважени предявени от Р. С. С. от гр. Варна срещу дружеството-въззивник обективно кумулативно съединени искове по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 226, ал. 2 КТ и „МиБМ Експрес“ ООД, с ЕИК 131394882, със седалище гр. София е осъдено да заплати на Р. С. С. следните суми: сумата от 2526, 18 лева, представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2023 год. до окончателното й изплащане; сумата 178, 32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2526, 18 лева за периода 28.03.2023г. – 18.10.2023г., на основание чл. 86 ЗЗД; сумата от 1263, 09 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 24.02.2023 г. до 24.05.2023 г., на основание чл.

226, ал. 2 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху 1 горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.10.2023г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано.

Относно иска по чл. 222, ал. 3 КТ неправилно е прието, че основанието за прекратяването на трудовия договор на ищцата е ирелевантно, като не е съобразено, че ищцата не е представила пред работодателя си (дружествотовъззивник) доказателства, че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което и работодателят е бил в невъзможност да прецени и да приеме този факт за осъществен и съответно и да заплати на ищцата предвиденото в нормата на чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение. Поради това счита, че решението в частта му, с което искът по чл. 222, ал. 3 КТ е приет за основателен и е уважен е неправилно. С оглед на горното неправилно е уважен и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

По отношение на иска по чл. 226, ал. 2 КТ неправилно е прието, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.

327, ал. 1, т. 12 КТ, а не поради наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „Уволнение", както и че работодателят е задържал трудовата книжка след получаването й на 24.02.2023г. до 25.05.2023 год. – датата, на която ищцата е подала заявление за отпускане на пенсия. Оспорени са и изводите на съда, че на дата 24.02.2023 год. работодателят бил получил и трудовата книжка на ищцата за да бъде оформена, заедно с молбата й за прекратяване на трудовия й договор. Този извод е направен въз основа на показанията на доведената от ищцата свидетелка Г. И., без да бъде отчетено, че е заинтересован и пристрастен свидетел – същата води дело с въззивника; по жалба на въззивното дружество срещу свидетелката има висящо наказателно производство, а свидетелката живее на съпружески начала със сина на ищцата.

Неправилно и в нарушение на поцесуалните правила не са ценени показанията на свидетеля Д.П., които са изцяло в опровержение на твърдяното от ищцата и от които се установява, че незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата няма.

Твърди се още, че неправилно е счетена за неоснователна и заявената от ответника (настоящ въззивник) под формата на възражение за съдебно прихващане претенция по чл. 221, ал. 2 КТ със сумата от 325 лева.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, ищцата, настоящ въззиваем, Р. С., оспорва 2 жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът (ответник по исковете) не изпраща представител; въззиваемата – ищец, през процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 222 ал. 3 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ.

В исковата си молба ищцата Р. С. С. от гр. Варна е навела следните твърдения:

Работила е по трудово правоотношение с ответника „МиБМ Експрес“ ООД, с ЕИК 131394882, със седалище гр. София, въз основа на трудов договор от 17.10.2005 год. на длъжността „куриер“ на 4 часов работен ден, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 325 лева. През месец февруари 2023 год. изпратила до ответника молба за прекратяване трудовото й правоотношение на основание 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – получена от ответното дружество на дата 24.02.2023г., при което и с получаването на молбата й за прекратяване на трудовото й правоотношение същото е прекратено, считано от 25.02.2023 год. Твърди, че е работила в ответното дружество повече от 10 години през последните двадесет години и с прекратяване на трудовото й правоотношение за нея е възникнало правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3, изр. първо, предложение второ от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от шест месеца, което не й е заплатено. С покана, получена от ответника на 28.03.2023 год., ищцата поискала да й бъде заплатено и обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, но плащане не последвало. Навежда, че въпреки подадената от нея молба за прекратяване на трудовото й правоотношение, на 31.03.2023 г. й била връчена Заповед № 23-128/21.02.2023 г., изд. от управителя на ответното дружество, за дисциплинарното й уволнение. Счита, че цитираната заповед не е породила правни последици, тъй като трудовото й правоотношение вече е било прекратено, предвид подадената от нея молба до работодателя на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, получена от последния на 24.02.2023 г. Твърди също, че едновременно с молбата си за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, ищцата изпратила на работодателя и трудовата си книжка, с оглед оформянето й и предаването й обратно на ищцата. Предадената и получена от ответника на 24.02.2023 г. трудова книжка била върната обратно след оформянето й три месеца по-късно – на 24.05.2023 г. Твърди, че през този период е била в невъзможност да докаже трудовия си стаж и да започне работа при друг работодател, както и да подаде документи за пенсиониране. Първата възможност да подаде заявление за пенсиониране била на 25.05.2023 г., от която дата занапред ще й бъде изплащана пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. За периода от 25.02.2023 г. /датата на прекратяване на трудовия й договор/ до 25.05.2023 г., ищцата е била лишена от пенсия по вина на ответника.

3

Въз основа на наведените твърдения са и отправените искания: За осъждането на ответника да й заплати следните суми – сумата от 2526, 18 лева, представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2023 год. до окончателното й изплащане; сумата от 178, 32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2526, 18 лева за периода 28.03.2023г. – 18.10.2023г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата от 1263, 09 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 24.02.2023 г. до 24.05.2023 г., на основание чл. 226, ал. 2 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.10.2023г. до окончателното й изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „МиБМ Експрес“ ООД, с ЕИК 131394882, със седалище гр. София, оспорва исковете.

Не оспорва, че на 17.10.2005г. между страните е бил сключен трудов договор, по силата на който ищцата е назначена на длъжност „Куриер" с продължителност на работното време 8 часа. С Допълнително споразумение към трудовия договор от 01.03.2022г., работното време на ищцата е намалено на 4 часа, намалено е и месечното й трудово възнаграждение, което от посочената дата е определено на 325 лева. Твърди, че с влязла в сила Заповед №23-128/21.02.2023г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение". Навежда, че към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение (ответникът счита за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата 14.03.2023 год. – датата на връчване на заповедта за дисциплинарното й уволнение) ищцата не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обосновава и недължимост на претендираното от нея обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Оспорва да е получавал през месец февруари 2023г. молба за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ. Оспорва ищцата да е предавала трудовата си книжка/книжки при започването й на работа през 2005г., като твърди, че такива не са съхранявани в трудовото й досие. След издаването на заповедта за дисциплинарното уволнение на ищцата били направени опити за контакт с нея, за да й бъде връчена заповедта, както и да предостави трудовата си книжка за оформянето й.

Твърди, че ищцата е представила нова трудова книжка през месец април 2023 год., която била своевременно оформена, но тъй като ищцата отказала да й бъде изпратена чрез куриер, получила същата едва на 24.05.2023г., поради което и ответникът счита, че не е налице незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата и право на обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ тя няма.

По тези съображения ответникът счита, че исковете са неоснователни и настоява за отхвърлянето им.

Твърди се още, че тъй като трудовото правоотношение на ищцата е 4 прекратено поради наложеното й дисциплинарно наказание „Уволнение“, тя дължи на ответника обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, който в случая е 30 дни, а размера на обезщетението е 325 лева - брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец преди уволнението й.

В условията на евентуалност – в случай, че предявените от ищцата искове бъдат счетени изцяло или частично за основателни, от ответника е отправено възражение за прихващане на претендираните от ищцата суми със сумата от 325 лева – дължимо от ищцата към ответника обезщетение по чл.

221, ал. 2 КТ.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител поддържа предявените искове, а ответникът чрез процесуален представител оспорва исковете, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Приети са за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, съобразно чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, следните факти: че повече от десет години страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „куриер“ при ответника, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 325 лева; че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено.