Решение № 1264 от 02.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1264 гр. София, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000502087 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 130 от 22.04.2021г., постановено по гр.дело № 516/2020г. на Пернишкия окръжен съд, ГК, на основание чл. 49 ЗЗД, Община Перник е осъдена да плати на Ю. Ю. Г., чрез неговата майка и законен представител Д. Й. Г., сумата 8 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания и уплах, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 19.06.2020г. в гр. ***, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането–19.06.2020г. до окончателното плащане и сумата 123,08 лева разноски по делото, като искът е отхвърлен за разликата над 8 000 лева до пълния предявен размер 26 000 лева и Д.

Й. Г., като майка и законен представител на малолетния Ю. Ю. Г., е осъдена да плати община Перник разноски по делото в размер 69,23 лева. С решението на ОС-Перник, Община Перник е осъдена да плати на адв. С.А. С. адвокатско възнаграждение в размер 790 лева, а по сметка на Пернишкия окръжен съд да плати сумата 320 лева държавна такса, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното плащане и сумата 5 лева за издаване на изпълнителен лист, ако задължението не бъде изпълнено доброволно.

Въззивна жалба срещу решението в осъдителната част е подадена от Община Перник, чрез кмета С. В.. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че кучето, осъществило нападението над пострадалото дете е безстопанствено, като сочи, че по делото са събрани безспорни доказателства, че кучето е обитавало двор на къща в гр. *** на ул. *** № 13, а обстоятелството, че собственикът не е полагал грижи за него, не го прави безстопанствено куче. Твърди, че по делото е 1 установено, че към момента на настъпване на инцидента кучето е имало собственик, който не е полагал грижи нито за него, нито за собствения си имот, в чийто двор е било животното. Смята, че недобросъвестното поведение на собственика на кучето и на къщата, намираща се на ул. *** в гр. ***, изключва ангажиране отговорността на Община Перник по чл. 49 ЗЗД. Сочи, че съдът не е съобразил приложения по делото констативен протокол от 19.06.2020г. за заловено куче, което се е намирало в двора на къщата на ул. ***. Жалбоподателят смята също, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е силно завишен и не отговаря на търпените болки и страдания, като по този начин съдът е нарушил материалния закон- чл. 52 ЗЗД. Сочи, че при определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил в пълна степен събраните по делото доказателства, от които се установява, че при пострадалия не са констатирани трайни увреждания и неблагоприятни последици за здравето му.

Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ищец Ю. Ю. Г., чрез неговата майка и законен представител Д. Й. Г. не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ю. Ю. Г., чрез неговата майка и законен представител Д. Й. Г., с искова молба, с която против Община Перник са предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 26 000 лева, причинени от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 19.06.2020г. в гр. Б., около 10,20 часа, на улицата зад детската градина, ищецът карал велосипеда си, когато неочаквано бил нападнат от безстопанствено куче, като в резултат на това получил охлузване и кръвонасядане по външен десен глезен. Твърди се, че инцидентът се отразил негативно и на психичното състояние на детето-то започнало да сънува кошмари, изпитвало страх да преминава по улицата, изпитвало страх и от животни, включително и от домашното си куче. Твърди се, че кучето, което ухапало ищеца е безстопанствено, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на Община Перник, която съгласно глава пета от Закона за защита на животните има задължение за овладяване популацията на безстопанствените кучета, както и задължението да предприеме мерки за предотвратяване на агресивното им поведение, включително като ги залавя и ги настанява в приюти.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Община Перник оспорва предявения иск, като недопустим и неоснователен. Твърди, че община Перник е предприела съответните действия по овладяване на популацията на безстопанствените кучета, като с решение № 960/05.10.2018г. на Общински съвет 2

Перник е възложила изпълнението на тези дейности на ОП „Общинско обслужване”, в което е създадено Звено „Дейности по контрол на популацията на безстопанствени кучета”.

Поддържа, че във връзка с това, общината е предоставила за стопанисване и управление на ОП „Общинско обслужване” сградата на общински приют в кв. Кристал-Перник, както и е осигурила средства за храна и консумативи и за извършване на дейности по кастрация, поставяне на ушна марка и регистрация на безстопанствените кучета. Ответникът оспорва и размера на претенцията, като смята, че същият не съответства на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 19.06.2020г. в гр. ***, около 10,20 часа, на улицата зад детската градина ищецът Ю. Ю. Г. е бил ухапан от куче, вследствие на което е получил охлузване и кръвонасядане на външен глезен на долен десен крайник.

Обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът също не са спорни между страните. От събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства-показанията на свидетелите З. К. Р. и С. Н. М. се установява, че на 19.06.2020г. около 10,20 часа Ю.Г. карал колело по улицата зад детската градина и две кучета-едно жълто-оранжево на цвят и едно с черно петно на главата, го гонели. Свидетелката Р. сочи, че след като детето завило по улицата се скрило от погледа й, но чула че то започнало да вика, а после разбрала, че бил ухапан от куче. Свидетелката М., която твърди, че работи в детската градина, сочи, че била в двора на градината и видяла как жълтото куче захапва Ю. за крака в областта около глезена. Твърди, че тръгнала към детето, но то веднага потеглило с колелото и бил уплашено.

В първоинстанционното производство е представена медицинска документация, въз основа на която е изготвено заключение на КСМЕ от вещите лица д-р Р.С.-съдебен лекар и д-р Д.А.-психиатър. Вещите лица са установили, че на 19.06.2020г. Ю.Г. получил охлузване и кръвонасядане по външен глезен на десен долен крайник, в резултат на действието на твърд, тъпоръбест предмет, като това увреждане му е причинило страдание.

В откритото съдебно заседание д-р С. е посочил, че уврежданията са отшумели за около три седмици, без да оставят физически следи. Обяснил е, че нараняването е повърхностно, поради което няма да има трайни отражения върху мускулатурата.

Според заключението на КСМЕ, при извършения личен преглед на детето са установени симптоми на постравматично стресово разстройство, като според наличните данни детето преживява психотравменно житейската ситуация, свързана с ухапването от куче. Експертът психиатър е установил, че ищецът проявява симптоми на тревожност, обща емоционално-волева лабилност, че има нарушения в съня-нощни страхове и стряскане, фобийни изживявания. Посочено е, че въпреки работата с психолог, страховите изживявания персистират.

Психиатърът е обяснил, че за бъдещ период е възможно при пренапрежение от различно естество-физическо или емоционално, да се обостри конкретната фобийна тревожност.

3

В откритото съдебно заседание в първоинстанционното производство, психиатърът д-р А. е посочила, че разстройството, което е получило детето е с преходен характер, но на този етап това състояние не е преодоляно, тъй като психотерапевтичните методи не са довели до справяне със страха, който изпитва детето.

Във въззивното производство е представен и приет: амбулаторен лист за извършен преглед на Ю.Г. на 18.10.2021г., според който към момента на консултацията момчето е психомоторно спокойно, дискретно споделя за психотравмена ситуация и свързани с това оживени спомени от миналото, като е посочено, че се наблюдава протрахирана адаптационна реакция. Препоръчана е интензивна психотерапия.

За установяване на твърденията в исковата молба, че кучето ухапало детето е безстопанствено, в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства.

Свидетелката С. М. твърди, че двете кучета стоят на улицата до детската градина, като не й е известно да имат стопанин. Сочи, че и тя самата заради тях тя не смее да минава по тази улица. Твърди, че родителите, водещи децата си в детската градина, също изпитват страх от тези кучета и избягват да минават по улицата, като й е известно, че родители са подавали сигнали до кметството.

Свидетелката А. М. Б. твърди, че работи като технически секретар в приюта за безстопанствени кучета в кв.Кристал-Перник. Твърди, че по отношение на тези две кучета не са имали други сигнали, но като служители на приюта и по повод сигнали, подадени за други животни, са ги виждали да излизат от двор на къща, намираща се срещу детската градина. Сочи, че устно са уведомили кмета за тях, както и за това че кучетата са агресивни. Твърди, че в деня на инцидента получили сигнал от кмета и установили на място, че двете кучета били в двора, намиращ се срещу детската градина и ги заловили. Спомня си, че дворът и къщата в него били запустели и неподдържани и тъй като служителите нямат право да влизат в частни дворове, кметът извикал собственика на имота, който им разрешил да влязат в двора и да заловят кучетата. Твърди, че собственикът обяснил, че той гледа кучетата, но те вече не го интересували. Поддържа, че хората, които се събрали наоколо посочили кучето, което ухапало детето-жълтото куче, със сляпо око, като си спомня, че то нямало чип.

Свидетелят А. Е. А. твърди, че работи като ветеринарен лекар към приюта.

Свидетелят също твърди, че по повод сигнал от кмета за ухапано от куче дете отишли в гр. Б. и намерили кучетата в двора на къща до детската градина. Спомня си, че собственикът на къщата увъртал на въпросите дали кучетата са негови.

Твърди, че лично той не е обработвал това куче и че то не е имало чип. И този свидетел твърди, че преди инцидента от 19.06.2020г. кметът на населеното място бил уведомен за тези кучета.

Свидетелят Е. В. К. твърди, че живее в гр. Б. на ул. *** № 11 и че съседът му Б. Г., който живеел на ул. *** № 13 починал преди два-три месеца. Сочи, че Г. бил запуснат човек, недохранен и дрипав, че работел в магазина в града и там спял, а посещавал имота си веднъж месечно, но не се е грижел за него. Твърди, че в къщата нямало ток и вода, а оградата на двора била паднала и имотът се превърнал в свърталище на пияници и кучета. Свидетелят си спомня, че преди повече от 5-6 години Г. имал куче вълча порода, което обаче починало от старост.

4

Сочи, че от няколко години в двора на Г. имало кучета-черно, жълто и бяло и му е известно, че едно от този кучета ухапало Ю.. Твърди, че кучетата обикаляли в района на детската градина вероятно, за да търсят храна и че били агресивни, като сочи, че дори негови гости са го молели да ги посрещне, защото от кучетата не можели да минат. Свидетелят твърди, че Б. Г. не се грижел за кучетата, намиращи се в имота му, както и че преди това те не са били отглеждани от него.

Разпечатката съдържа 40 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b4462c0-397e-422a-9246-bce16a531ba2