Решение № 3 от 10.01.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Ботевград, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20231810100858 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът- М. И. Т. от с.Л., общ. Ботевград твърди, че между него и Б. ЕАД е сключен договор за кредит от 08.07.2008 г. По подадено заявление по чл. 417 от ГПК от кредитора Б. ЕАД, в Районен съд - Ботевград е образувано ч. гр. дело No 988/2010 г., по което съдът е издал заповед No 519 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 418 от ГПК във вр. с чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 12.07.2010 г. срещу длъжника М. И. Т. за заплащане на сумата главница от 22 691.00 лв., представляваща парично вземане за заплащане на изискуем остатък по договор за кредит от 08.07.2008 г., сумата от 7676.85 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.04.2009 г. до 01.07.2010 г., и законна лихва върху главницата, считано от 02.07.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1361.02 лв. разноски по делото. По молба на кредиторът Б. ЕАД от 22.06.2011 г. ЧСИ - Г.Д., с рег. *81 на КЧСИ, с район на действие - СГС е образувал изпълнително дело срещу длъжника, по което му е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. No 11006/04.07.2011 г. с обратна разписка от 11.07.2011 г. По делото са предприети действия по изпълнение от страна на ЧСИ, като е извършено проучване на длъжника, налагани са запори. След сключен договор за цесия между Б. ЕАД и „О.” ЕАД, като взискател по изпълнителното дело е конституирано „О.” ЕАД.

Излага, че част от вземанията по изпълнителния лист в размер на 1735.00 лв. са погасени от длъжника, като последната заплатена сума е на 22.01.2016 г. От страна на ЧСИ са предприемани и действия по принудително изпълнение, като по молба на взискателя „О.” ЕАД е наложил запор със запорно съобщение от 25.01.2018 г. до „С.” АД, което е последното действие по изпълнителното дело. Сочи, че с договор за цесия от 19.03.2020 г. „О.” ЕАД /цедент/ е прехвърлило вземането по процесния договор за кредит от 08.07.2008 г. на ответника „Е.” ЕООД, което на 01.06.2020 г. е подало молба 1 до ЧСИ по изп. дело No 850/2011 г. по описа на ЧСИ - Г.Д. за конституирането му като взискател по изпълнителното дело. Ищецът твърди, че към датата на подаване на молбата е настъпила перемция по чл. 433, ал. , т. 8 от ГПК, тъй като последното действие на ЧСИ е от 25.01.2018 г. и към датата на подаване на молбата за конституиране изпълнителното дело е било прекратено предвид непоискване от взискателя извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Поддържа, че до настоящия момент са изтекли повече от пет години. Излага, че за вземането на ответника е изтекъл давностен срок, като материалното право е погасено.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи следните суми: главница от 22 691.00 лв., представляваща парично вземане за заплащане на изискуем остатък по договор за кредит от 08.07.2008 г., както и сумата от 7676.85 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.04.2009г. до 01.07.2010 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 02.07.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1361.02 лв., разноски по делото, за които суми са издадени заповед за изпълнение No 519 по ч. гр. дело No 988/2010 г. на PC - Ботевград и изпълнителен лист от 12.07.2010 г., и които суми са предмет на изпълнително дело No 850/2011 г. по описа на ЧСИ Г.Д. с рег. 781, с район на действие - СГС, поради погасяването им по давност. Претендира разноски по делото.

Ответникът- “Е.” ЕООД, гр. София в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си признава изцяло исковата претенция, поради което моли да не бъдат присъждани разноски в тежест на ответника, като заявява, че не е дал повод за завеждане на иска съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК. Сочи, че след датата на цесията не са предприемани никакви действия по принудително изпълнение спрямо ищеца. Излага, че като кредитор по процесното вземане, макар и същото да е погасено по давност, дружеството е задължено да подава информация към БНБ за всички изкупени кредити на своите клиенти, но това не представлява повод за завеждане на иска и за дължимост на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от заверени копия на Заповед No 519 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 06.07.2010 г. по ч. гр. д. No 988/2010 г. по описа на Районен съд Ботевград и Изпълнителен лист от 12.07.2010 г., на посочената дата въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнител лист на “Б.” ЕАД, гр. София, по който длъжника М. И. Т. е осъден да му заплати суматаглавница от 22 691.00 лв., представляваща парично вземане за заплащане на изискуем остатък по договор за кредит от 08.07.2008 г. , сумата от 7676.85 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.04.2009 г. до 01.07.2010 г., и законна лихва върху главницата, считано от 02.07.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1361.02 лв. разноски по делото.

Видно от заверено копие на Молба от 22.06.2011 г. от “Б.” ЕАД до Частен съдебен изпълнител рег. *81 Г.Д. и Покана за доброволно изпълнение, по молба на “Б.” ЕАД и въз основа на така издадения по заповед No 519/2010 г. по описа на Районен съд Ботевград изпълнителен лист от 12.07.2010 г. е образувано изпълнително дело No 20117810400850/2011 на ЧСИ рег. *81 Г.Д.. На длъжника в изпълнителното производство е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. No 11006/04.07.2011 г., в която е посочено, че е наложен запор на вземанията му в “Ю.” АД и “ОББ” АД, 2 като е частният съдебен изпълнител е насрочил и опис на движимите вещи в дома на длъжника на 05.08.2011 г.

Видно от заверено копие на запорно съобщение с изх. No 1159 от 25.01.2018 г., на посочената дата по изп. дело No 20117810400850 на ЧСИ рег. No 781 Г. Д., е наложен запор на вземанията на ответника М. И. Т. към “С.” АД по молба на “О.” ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост от ищеца на ответника на сумата от сумата главница от 22 691.00 лв., представляваща парично вземане за заплащане на изискуем остатък по договор за кредит от 08.07.2008 г., сумата от 7676.85 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.04.2009 г. до 01.07.2010 г., и законна лихва върху главницата, считано от 02.07.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1361.02 лв. разноски по делото, предмет на изпълнително дело No 850/2011 г. при ЧСИ Г.Д., образувано по изпълнителен лист от 12.07.2010 г. въз основа на заповед за изпълнение No 519 по ч. гр. д. No 988/2010 г. на Районен съд Ботевград. Искът е допустим, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като чрез същия ищецът, като длъжник в изпълнително производство, оспорва изпълнението на посочените задължения, позовавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание съгласно изискването на чл. 439, ал. 2 от ГПК, а именно погасяване на вземанията по давност. Ответникът в настоящото производство признава иска. Заявява, че към момента на предявяване на иска задължението е погасено по давност, тъй като не са искани и предприемани съдебни действия за събиране на дълга.

Съдът намира така предявения иск за основателен.

По делото е няма спор, че вземанията на ответника към ищеца по настоящото дело са присъдени със Заповед No 519 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 06.07.2010 г. по ч. гр. д. No 988/2010 г. по описа на Районен съд Ботевград, и издаден въз основа на същата изпълнителният лист от 12.07.2010 г.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение, срокът за новата давност е винаги пет години. По силата на чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение No 2/2015 г. по т. д. No 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Същевременно в мотивите към т. 10 от цитираното ТР е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отбелязано е, че давността се прекъсва с предприемането на 3 кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В случая, с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че течението на погасителната давност за процесните вземания на ответника по настоящото дело е била прекъсната с наложения със запорно съобщение от 25.01.2018 г. запор на вземания на ответника по образуваното изпълнително дело No 850/2011 г. при ЧСИ Г.Д.. От този момент е започнала да тече петгодишна погасителна давност, която няма данни да е прекъсвана или спирана, като същата е изтекла на 25.01.2023 г. Поради това ищецът не дължи заплащане на сумите по изпълнителния лист, тъй като вземанията са погасени по давност, като предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Въпреки изхода на спора, на ищеца не следва да се присъждат направените от същия разноски, като искането на ответника да не му бъдат възлагани разноските по делото съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е основателно. По силата на цитираната разпоредба, ако ответникът е признал иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, разноските се възлагат на ищеца. В случая са налице посочените предпоставки, доколкото ответникът в настоящото производство признава иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, тъй като след наложения запор по молба на “О.” ЕАД, ответникът не е предприел действия по принудително изпълнение на вземанията.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Л., общ. Ботевград, ул. “Н..” No 7, срещу “Е.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, иск с правна квалификация чл. 439 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че М. И. Т. не дължи на “Е.” ЕООД сумата-главница от 22 691.00 лв., представляваща парично вземане за заплащане на изискуем остатък по договор за кредит от 08.07.2008 г., както и сумата от 7676.85 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.04.2009г. до 01.07.2010 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 02.07.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1361.02 лв., разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 12.07.2010 г. по ч. гр. д. No 988/2010 г. по описа на Районен съд- Ботевград, и които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело No 850/2011 г. по описа на ЧСИ рег.