Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 17.03.2009, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
77/2009
Подписан
17.03.2009

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

15

Година

05.04.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.26

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Светла Радева

Веселина Кашикова

Йорданка Янкова

Прокурор:

Светозар Лазаров като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20055100600362 по описа за

2005 година

8

С присъда № 510/ 27.09.2005 година, постановена по НОХД № 256/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал Т. Б. Т. от гр. Кърджали за виновен в това, че през периода от началото на м. май 2004 година до 24.06.2004 година в гр. Кърджали, при условията на продължаваното престъпление, чрез използване на МПС- л.а. “Фолксваген” с ДК№ К 39 97 АК, отнел чужди движими вещи- 5000 броя дамски потници “Олд нейви”, модел 180144 на обща стойност 22 500 лева, от владението на “Йешим България” ЕООД, без съгласието на съответното длъжностно лице и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал.2 във вр. с ал.1 т.4 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на “Йешим България” ЕООД гр. Кърджали сумата в размер на 22 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.04.2000 година до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 300 лева. Присъдени са държавна такса върху уважения граждански иск и деловодни разноски в полза на Кърджалийския районен съд.

Въззивното производство е образувано по жалба на Т. Б. Т. от гр. Кърджали, подадена чрез защитника му, с която присъдата се обжалва като незаконосъобразна в наказателната и гражданска част, необоснована в гражданската част, а наложеното наказание като явно несправедливо. Неправилно съдът приел, че се касае за кражба в големи размери. От допълнителното заключение на вещото лице и писмо изх. № 28/15.09.2004 год. на "Йешим България" ЕООД било видно, че кражбата е в размер на 4 858,62 лева. Правилната квалификация на извършеното деяние било по чл. 195, ал. 1 , т. 4 от НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Приемайки, че кражбата е в големи размери, съдът се бил позовал на заключението на вещото лице, изготвено на досъдебното производство. В това заключение вещото лице не било съобразило обстоятелството, че върху дамските потници, преди същите да бъдат предлагани за продажба, допълнително били поставени надписи от св. Т. К. Т. Допълнително поставените надписи неминуемо се отразили върху пазарната цена на дамските потници, обстоятелство, което не било съобразено в първоначалната експертиза на вещото лице. Наложеното наказание лишаване от свобода при първоначален “общ” режим на изтърпяване било явно несправедливо. Необоснован бил изводът на съда, че на "Йешим България" ЕООД гр. Кърджали била нанесена имуществена вреда в размер на 22 500 лева. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да измени постановената от първоинстанционния съд присъда, като преквалифицира деянието от такова по чл. 195, ал. 2 , във вр. с ал.1, т. 4 и чл. 194, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК в такова по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с 194, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК и да намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода и да освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието, като приложи разпоредбата на чл. 66 от НК и отхвърли предявеният граждански иск. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържа жалбата си. В съдебните прения защитникът развива подробни съображения относно неоснователността на гражданския иск, като моли същия да бъде отхвърлен изцяло.

Повереникът на гражданския ищец оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Про

Прокурорът при Окръжна прокуратура Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.313 ал.1 от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното:

Направените от районния съд фактически и правни изводи при постановяване на присъдата, и доводите на страните във връзка с правилността й следва да се преценяват в обема на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд и тези, събрани в проведеното съдебно следствие от въззивния съд чрез повторен разпит на вещото лице, изготвило съдебно-оценителна експертиза на досъдебното производство, както и от заключението по поставената му допълнителна съдебна стоково-оценителна експертиза.

Така, от фактическа страна по делото се приема за установено следното: подсъдимият Т. Б. Т. от гр. Кърджали работел като шофьор в “Хид-Тек” ООД гр. Кърджали от м.февруари 2003 година. Същият бил и търговски представител на фирмата, и разполагал със служебен лек автомобил “Фолксваген Пасат” с ДК № К 39 97 АК и след работно време. Фирмата ползвала помещение под наем на ул. “Родопи” № 60 в гр. Кърджали- бившата консервна фабрика. В същия район се намирала и фирма “Йешим България” ЕООД с управител св. С. Ч. /преименувана впоследствие на “Серин текстил”/, клон на турска фирма, чийто основен предмет на дейност бил производство и търговия със спортни облекла и конфекция, внос и износ. Фирмата работела с материали, които закупувала от Турция. Тъй като не разполагала със собствена база, ползвала такава в Хасковския и Кърджалийския район, като възлагала поръчки на ишлеме. Готовата продукция била предназначена за американския и европейския пазар. Това, което оставало като остатъчна готова продукция се връщало във фирмата в Турция. Тъй като св.Ч. се познавал със св.Емил Мартинов- управител на “Хид-Тек” ООД, двамата се уговорили „Йешим България” ЕООД да складира остатъчната си продукция, предназначена за връщане в Турция в помещението на „Хид Тек” ООД, което представлявало голямо хале, разделено на две чрез врата с перде. За да се влезе в частта от помещението, което „Йешим България” ЕООД ползвало като склад, се преминавало през офиса на „Хид Тек” ООД, в който имало непрекъснато човек. Извозването към Турция, “Йешим България” ООД предприемало след като се съберяло по-голямо количество стока- за един ТИР. Стоката била подредена в кашони, предварително преброени, а потниците - подредени по цвят и ръст, от които около 10-15% били с леки дефекти. Складовото помещение, с която се подреждали кашоните имало още една врата, която била заключена с катинар от вътрешната страна, а с ключ разполагал св.Ч. Имало и трета врата към помещението- пералня, неизползваемо, в предната част на сградата. Тази врата се държала с пирони на тавана и пода, но не била заключена, а самото перално помещение било без врати и стъкла на прозорците. Възползвайки се от обстоятелството, че работи в този район и пазачите го познават, подсъдимият решил да извърши кражба на складирани потници, които да продаде и да вземе парите от продажбата им. За целта започнал да изнася потници от склада към пералното помещение, там ги прехвърлял от кашоните в найлонови чували, които след това прехвърлял през прозореца и товарил в служебния лек автомобил, който ползвал. По този начин извършил кражба в началото на м.май 2004г., като отнел 1250 бр.потници, марка „Олд нейви”, модел 180144, наредени в кашони. Тази стока, заедно с приятелката си –св.Наталия Антонова, превозвал до пазара в гр.Димитровград, където се запознал със св. Т. Т., занимаващ се с търговия с трикотажни изделия. Предложил да му продаде потниците, като му обяснил, че с брат си имали шивашки цех в Харманли и това били остатъчни бройки,а също и че по-късно ще му издаде фактура. Св.Т. Т. се съгласил и заплатил на подсъдимия по 1 лев на бройка. След известно време, в края на м.май 2004г. подсъдимият отново взел от склада 1250 бр. потници, марка „Олд нейви”,модел 180144 и ги превозил със служебния си автомобил до гр.Димитровград, където отново ги продал на св.Т. Т. за по 1 лв. бройката. През м.юни 2004г.-на два пъти, в началото и във втората половина на месеца, подсъдимият по същия механизъм отнел потници - общо 2500 бр., които продал на св.Тодоров за 1 лв. на брой. На 24.06.2004г. св.Хазим Реджеб – работник в „Йешим България” ЕООД, който разтоварвал и подреждал кашоните с потници в склада,забелязал,че кашоните са разхвърлени и се усъмнил, че някой е влизал,поради което уведомил прекия си началник св.Феридун Чауш, който от своя страна сигнализирал св.С. Ч. След извършената инвентаризация на склада се установило, че липсват 8829 бр. потници от 143 кашона. С протокол за доброволно предаване от 07.08.2004г. св. Т. Т. предал в полицията 55бр. потници, марка „Олд нейви”,модел 180144. С протокол за доброволно предаване от 14.12.2004г. св.Наталия Антонова предала на разследващия 1бр. потник, марка „Олд нейви”, модел 180144,като отбелязала в протокола,че същият й бил подарен от подс.Т. Т.

Горната фактическа обстановка, възприета за осъществена от двете съдебни инстанция по същество, се установява от показанията на свидетелите С. Ч., Т. Т., Емил Мартинов, Хазим Реджеб и Феридун Чауш,Ирина Узунова, които показания се възприемат изцяло като последователни, взаимно допълващи се и непротиворечиви помежду си. Показанията съдържат последователни факти относно отношенията между гражданския ищец и фирмата на св. Мартинов с оглед ползването на негово помещение като склад; за начина на складиране, съхраняване и транспорт на готова продукция; за стойността на продукцията и за начина на установяване на кражбата. От показанията на св. Т. Т. се установява точният брой на откраднатите потници, които подсъдимият му е продавал през инкриминирания период от време, като от показанията на свидетеля се приема за доказано, че броят на откраднатите потници е 5000. Като е дал вяра на тези показания, съдът не е допуснал необоснованост на присъдата си, тъй като свидетелят установява по категоричен начин закупените от подсъдимия 5000 бройки, за които в тетрадката, която водил за тази цел, бил отбелязал, че е заплатил 5000 лева за този брой потници. Показанията на свидетеля се подкрепят от резултатите от инвентаризацията на склада след установяване на кражбата, която е установила липсата на 8 829 потника. Относно авторството на деянието, освен това са налице и частични самопризнания на подсъдимия, който сам в съдебно заседание обяснява механизма на извършване на кражбите. Оспорването на броя на откраднатите потници, като твърди, че са били 4000 бр., не се възприема от съда, тъй като това обстоятелство се опровергава от обсъдените по-горе показания на св. Тодоров, и не се подкрепя от други доказателства по делото.

Въз основа на горната фактическа обстановка, се налага изводът, направен и от първоинстанционния съд, че подс. Т. от обективна и субективна страна е осъществил престъплението по чл. 195 ал.2 във вр. с ал.1 т.4 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

Основен спор, развил се и във въззивното съдебно следствие е този относно стойността на отнетите чужди движими вещи- 5 000 бр. потници, марка “Олд нейви”, модел 180 144, чието определяне е от значение за правилната квалификация на кражбата като такава в големи размери или отпадането на този квалифициращ признак, както е и от значение при обезщетяване на имуществените вреди от престъплението. Така, за да възприеме стойността на 5000 бр. дамски потници “Олд нейви”, модел 180 144 от 22 500 лева така, както е предявено с обвинението, първоинстанционният съд е възприел заключението по назначената на досъдебното производство стоково-оценителна експертиза /л.59 от дознанието/, която сочи, че пазарната стойност на подобни облекла в търговската мрежа в гр. Кърджали в сравнение с цените в други части на страната, към момента на извършване на деянието е 4.50 лева. При разпита си в съдебно заседание вещото лице е уточнил, че това е цената на един брой потник с поставена щампа върху него. В тази връзка, неправилно от районния съд е било възприето коментираното заключение на вещото лице, тъй като установено от фактическа страна по делото е, че потниците са били продавани от подсъдимия на св. Тодоров без поставена щампа, като последната е била поставяна от него и потниците са били продавани в този им вид от свидетеля с единична цена от 4.50 лева. Ето защо по отношение на стойността на инкриминирания брой потници, предмет на кражба, съдът възприема т.1 от заключението на допълнителната стоково-оценителна експертиза, назначена от въззивната инстанция относно пазарната цена на потниците, без стойността на поставената върху тях щампа, а именно 18 250 лева. Пазарната стойност на един дамски потник без стойността на поставена щампа от 3.65 лева, вещото лице е сформирало след проучване на местния пазар на подобни потници, което му е дало основание да приеме средна пазарна цена от 3.50 лева. Крайната цена,след внасяне на необходимата корекция, предвид критериите за справедлива пазарна стойност на потника за местно ниво и справедлива пазарна стойност на потника при формирането й, вещото лице е изчислило на 3.65 лева. Съдът възприема заключението на вещото лице в тази му част, тъй като същото е изготвено след проучване на пазара на местно ниво и при спазването на принципите на счетоводството за методологическа обоснованост, достоверност, обективност и справедливост. Заключението по т.2 от същата експертиза съдът не възприема, тъй като базата, на която е формирана пазарната цена на един броя потник от 0.60$, е цената на производителя на едро на външния пазар и която цена, при продажбата на един брой потник на дребно на местния пазар, се променя.