Решение № 997 от 19.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. Пловдив, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330200796 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. И. Т. от гр. П., ул. И. М. №** против Наказателно постановление № 23-1030-006888/07.12.2023 г. , издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, в частта в която на жалбоподателя за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец .

В останалата част поради липса на подадена жалба наказателното постановление е влязло в законна сила.

С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част да бъде отменено като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Вместо него се явява проц. му представител адв. Б. от АК Пловдив, който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

1

На 01.11.2023 г. в 17:13 ч. в гр. П., на кръстовището на бул. И. и бул. С.

П. посока юг служителите Н. И. Ф. и А. Е. Г., които осъществявали контрол на пътя, установили жалбоподателя да управлява МПС л.а. **** рег.№ ****.

След подаден сигнал със стоп палка водачът не спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение.

С оглед изложеното на водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение№ 964089/01.11.2023 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Н. И. Ф., показания на свидетеля А. Е. Г..

И двамата свидетели са категорични, че водачът не спрял след подаден сигнал за спиране на указаното му място , продължил по пътя , което наложило двамата служители да последват автомобила, да подадат звуков и светлинен сигнал за спиране. Показанията на двамата свидетели са последователни, вътрешнонепротиворечиви, кореспондиращи помежду си, поради което съдът дава вяра на същите. Обясненията на жалбоподателя представляват единствено защитно средство, те не кореспондират със събраните доказателства. От страна на жалбоподателя доказателства, опровергаващи направените констатации на проверяващите не се представиха в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Приема се, че презюмираната по чл. 189, ал.

2 от ЗДвП доказателствена сила на редовно съставения АУАН, който отговаря на изискванията на ЗАНН за съставянето му, не е оборена. Що се касае до това имал ли е право жалбоподателят да спре на място, това се преценя от водача само ако няма задължение от полицейски орган да спре. В противен случай водачът е длъжен да спре на указаното от полицейския служител място.

Отделно от това стана ясно от показанията на свидетелите, че водачът доста след указаното място със стоп палка е спрял, както и че е спрял не след подадения сигнал със стоп палка, а едва след подаден звуков и светлинен сигнал.

Материалният е закон е приложен правилно. Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Съгласно чл.175, ал.1 т.4 от Закона за движение по пътищата наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. На жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, което е към минимума, предвиден в закона, както и административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., което е над законоустановения минимум. Подобно разрешение при определяне на размера на наказанието е в противоречие с правилата, предвидени в чл.27 от ЗАНН. Действително и двете кумулативно предвидени наказания за този вид нарушение имат законов минимум и максимум. При определяне на наказанията за нарушението над законовия 2 максимум следва наказващият орган да мотивира това. По отношение на наказанието „глоба“ същото е определено в размер на 100 лв., т.е. над законоустановения минимум като липсват аргументи за определяне на наказанието над този размер. Определянето на наказанието е правомощие на административнонаказващия орган, а задължение на съда е да провери неговата законосъобразност и правилност. По тези съображения и при липса на аргументи защо наказанието „глоба“ е определено над законоустановения минимум, то се явява необосновано, поради което и единствената възможност е да се измени наказателното постановление като се намали размера на наказанието глоба от 100 лв. на 50 лв.

При проверка относно спазване на процесуалните изис квания за съставяне на двата акта съдът прие, че не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. И двата акта са съставени от компетентни лица, като доказателство за това служи приложеното копие на Заповед№ 8121з-1632/02.12.2021 г. АУАН е връчен на нарушителя лично и срещу подпис, подписан е без възражения. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност нарушителят да разбере в какво се състои и да организира защитата си. Описани са всички съставомерни признаци на нарушението, както и начинът, по който е сигнализиран водачът да спре. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН.

Нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с пониска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид, обществената опасност се оценя като типична за този вид нарушения. Не е налице и ниска степен на обществена опасност на санкционираното лице, тъй като видно от справката за нарушител за същия има данни и за други нарушения по ЗДвП.

С оглед изложеното следва наказателното постановление в обжалваната част по отношение на наказанието глоба да се измени, по отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС да се потвърди, а в останалата част поради липса на подадена жалба същото е влязло в законна сила.

С оглед изхода на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в негова полза да се присъдят и сторените по делото разноски по съразмерност. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение 400 лв. ,платени в брой по банков път. С оглед постановеното решение на СЕС, ІІ с., от 25.01.24 по дело C438/22, съгласно което Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е нищожна като нарушаваща забраната по чл.101 §1 ДФЕС, „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение“, включително и в случаите, когато „предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Поради това и с оглед насоките, дадени в цитираното решение, подходът следва да е конкретен, съдът трябва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства. Съдът прие, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и според съда присъждане на адвокатско 3 възнаграждение в размер от 100 лв. по съразмерност отговаря на обема на извършената работа и оказаната правна помощ.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1030-006888/07.12.2023 г. , издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив в частта, в която на С. И. Т. от гр. П., ул. И. М. №*** ЕГН ********** за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата на основание чл.175, ал.1 т.4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. като НАМАЛЯВА размера на глобата от 100 лв. на 50 лв.

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

23-1030006888/07.12.2023 г. , издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив в частта, в която на С. И. Т. от гр. П., ул. И. М.

№*** ЕГН ********** за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата на основание чл.175, ал.1 т.4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец .

В останалата част наказателното постановление е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на С. И. Т. от гр. П., ул. И. М.

№112 ЕГН ********** сумата от 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4