Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 957 от 13.07.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 1122/2026
Вид
Решение № 957
Подписан
13.07.2026
В сила
11.08.2026
Състав
АННА ДИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Велико Търново, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА ИВ. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20264110101122 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Г. Б., чрез адв. Л.

Б. - САК, срещу „Неткредит“ ООД - град София. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** година, по силата на който ответното дружество е предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 1 200.00 лева, при фиксиран ГЛП от 40.06 % и ГПР от 48.29 %. Посочва, че съгласно погасителния план към договора ищецът е следвало да внесе 12 месечни вноски в общ размер на 2 676.00 лева, в която сума била включена главница, лихва и неустойка за неосигуряване на гаранция, съгласно чл. 6 от договора.

Твърди, че във връзка с договора ищецът е извършил плащания към ответника в общ размер на 1 773.00 лева, от които 1 200.00 лева - главница. Навежда доводи, че с решение, постановено по гр. д. № ***/*** по описа ВТРС договорът за потребителски кредит е обявен за нищожен, като съдът е приел, че същият противоречи на закона и не поражда валидно облигационно правоотношение между страните. Посочва, че с оглед на установената нищожност на договора, отпада основанието, на което ответникът е получил сумата в размер на 573.00 лева, която представлява надвнесеното над главницата от ищеца. Направено е искане да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 573.00 лева, представляваща изплатена от него на ответника по нищожен 1 договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, който в срока по чл.

131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Процесуалният представител на дружеството развива съображения за допустимост и основателност на предявения иск.

С молба, вх. № 15913 от 08.07.2026 година на ВТРС, ответникът, чрез процесуалния си представител по делото съдебно заседание, поддържа направеното с отговора на исковата молба признание на иска.

С молба, вх. № 15877 от 07.07.2026 година на ВТРС, ищецът, чрез процесуалния си представител по делото е поискал, на основание чл. 237 ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при признание на иска.

Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки, визирани в чл. 237 ГПК, за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника.

Налице е ясно и недвусмислено признание на иска, направено от ответника с отговора на исковата молба, като направеното от него признание е неоттегляемо, съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 4 ГПК. Предявеният иск, с оглед на представените доказателства, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника следва да се постанови решение при признание на иска. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество по аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „НЕТКРЕДИТ“ ООД - град София следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, а именно сумата в размер на 25.56 евро – внесена държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. Л. Б. – САК адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца, което съдът определя в размер на 100.00 евро.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, със седалище и адрес на управление град ***, с ЕИК 201253421 ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Б. от град ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 292.97 евро /двеста деветдесет и две евро и деветдесет и седем евроцента/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № *** от *** година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.04.2026 година до окончателното изплащане на задължението.

2

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, със седалище и адрес на управление град ***, с ЕИК 201253421 ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Б. от град ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 25.56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/, представляваща направените от него разноски по делото за заплатени държавна такса.

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, със седалище и адрес на управление град ***, с ЕИК 201253421 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. К. Б. – САК, с адрес град *** сумата в размер на 100.00 евро /сто евро/, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3