Решение № 5609 от 26.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5609 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20251100102756 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 4, §3 ДЕС, вр. с чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД

Ищецът В. Х. А. поддържа твърдение, че претърпял значителни вреди, в резултат от дейността на Арбитражния съд, действащ при ответното Сдружение „Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес“.

Вредите настъпили като пряк резултат от последиците на постановено арбитражно решение от Арбитражния съд при ответното Сдружение (АС при БСК), но Сдружение „Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес“, било надлежно материално легитимирано да понесе деликтната отговорност, тъй като АС при БСК не е самостоятелно юридическо лице, а структурно звено на ответника БСК (БСК).

В този контекст ищецът поддържа фактически твърдения, че през 2021 г. било образувано арбитражно дело № 21/2021 г. пред АС при БСК по предявен от него иск за осъждането на ответната по арбитражното дело страна, да заплати сумата от 124 500 лева, въз основа на Договор за цесия от 30.01.2019 г., по силата на който последната прехвърлила на ищеца вземането си за адвокатско възнаграждение срещу трето лице в размер на 62 550 евро – главница и 1789.62 евро – лихва.

С Решение от 13.07.2022 г. АС при БСК уважил предявения иск в размер на 62 250 лева, като отхвърлил иска за остатъка до пълния му предявен размер. Решението влязло в сила, без възможност да бъде обжалвано по същество, а само на формални основания, съгласно чл. 47 ЗМТА. Въз основа на постановеното арбитражно решение, в полза на ищеца бил издаден изпълнителен лист № 32/05.08.2022 г. по ч.гр.д. № 467/2022 г. на Окръжен съд 1

- Хасково.

В качеството си на разрешаващ арбитражния спор орган, Арбитражният съд при БСК бил нарушил правилото да не се вреди другиму, доколкото допуснал съществено нарушение на правото на ЕС, постановявайки решение, с което само частично уважил идцяло основателния иск, мотивирайки изводите си с тезата, че ищецът и ответната по арбитражното дело страна извършили юридически действия по представителство и защита интересите на трето лице пред ЕСПЧ в Страсбург, поради което и цедираното вземане за адвокатско възнаграждение било следвало да се подели поравно помежду им.

С огхвърлената част от претенцията, решаващият орган Арбитражен съд при БСК на практика увредил интересите на ищеца в настоящия процес, тъй като не взел предвид, че сключения договор за цесия безусловно прехвърля цялото вземане за адвокатско възнаграждение и има силата на закон между страните.

Неприлагането на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД при решаването на спора обективирало увреждащото поведение на решаващия орган и способствало за допускане на съществено нарушение на правото на ЕС. По този начин АС при БСК се проявил като несправедлив, зависим и небезпристрастен в разрешаването на спора.

Ищецът твърди, че независимо от изложеното, АС при БСК бил допуснал и друго съществено нарушение на правото на ЕС, респективно чл.

45 ЗЗД, която се проявило в проявено в неизлагането на мотиви относно приложението на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, независимо че ищецът се позовал на тази разпоредба както в писмената си защита, така и в пледоарията си по същество.

Цитира практика на ЕСПЧ по чл. 6, § 1 ЕКПЧ (Бонев срещу България; К.Г. срещу България), съгласно която липсата на мотиви по изложени от страната съществени аргументи представлява нарушение на правото на справедлив съдебен процес. Счита, че АС при БСК е нарушил разпоредбата на чл. 6, § 1 ЕКПЧ и на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) относно изискването за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. Твърдението за наличие на пряка причинно- следствена връзка между настъпването на вредите и поведението на ответника, е подпобно аргументирано от ищеца с тезата, че било налице възлагане на работа от ответното сдружение към постановилия арбитражното решение АС при БСК. Дори да не било пряко - възлагането на арбитражната дейност следвало от организационната и финансова зависимост на създавения „при БСК“ арбитражен съд, спрямо ответното сдружение. Илюстрация на финансовата свързаност бил фактът, че една част от събраните в арбитражното производство такси отивали в приход на ответното сдружение.

Доколкото твърди, че неправилното съдебно решение на Арбитражния съд при БСК в отхвърлителната му част обективирало същинския източник на вредите, при изложоените по- горе твърдения и доводи, ищецът претендира за осъждане на ответното сдружение да му заплати сумата от 62 250 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба на дължимата, но неприсъдена парична сума, както и за присъждане на законната лихва, начислена върху същата сума, за период три години преди датата на предявяването на иска- 10.11.2021 г. до деня на окончателното 2 изплащане, да заплати сумата от 2020 лева , представляваща обезщетение за имуществените вреди, възникнали поради неприсъдена в арбитражното дело арбитражна такса, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2021г. и до деня на окончателното заплащане, както и сумата от 1920 лева, представляваща имуществените вреди, възникнали поради неприсъдена в арбитражното дело арбитражна такса, както, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2021г. и до окончателното заплащане.

С оглед очаквания от него благоприятен изход на настоящия съдебен процес, ищецът моли за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.

В установения от закона срок Сдружение „Българска стопанска камара съюз на българския бизнес“ оспорва исковете – преди всичко като недопустими, а при условията на евентуалност и като неоснователни. По допустимостта на производството поддържа, че не е пасивно процесуално легитимиран да носи деликтна отговорност за вреди, произтичащи от акт на Арбитражния съд. Поддържа тезата, че липсва свързаност между него и АС при БСК, доколкото отговорност можела да бъде ангажирана от конкретния арбитражен състав, постановил решението. По същество оспорва основателността на иска, като поддържа тезата за липса на предпоставки за антажиране приложното поле на правото на ЕС и по-конкретно чл. 47 ХОПЕС и чл. 51, § 1 ХОПЕС, в частно арбитражно производство. Разпоредбите на Хартата били относими за държавите членки, когато те прилагат правото на ЕС (решение на СЕС от 23 март 2023 г., Dual Prod, C-412/21, EU:C:2023:234, т.

22 и цитираната съдебна практика). Освен това, в исковата молба не били изложени аргументи относно приложимостта на изискванията към държавните съдилища към арбитражните и техните актове. Липсвали предпоставките за възникване на имуществената отговорност за чуждо поведение в условията на производство за гражданска отговорност за деликт по чл. 45 ЗЗД, тъй като правораздавателната компетентност на арбитражния състав произхождала от частноправни отношения между конкретни арбитри и страните по правния спор. Не били налице всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно липсва увреждащо и противоправно деяние, тъй като постановяването на арбитражно решение с определени мотиви не представлявало такова. Ответното сдружение не разполагало с правомощия да възлага и при това не контролирало по никакъв начин решаването на арбитражния спор от избрания арбитражен състав, а в този контекст не било налице противоправно действие на БСК, което да е увреждащо. При условията на евентуалност, ответникът поддържа тезата, че АС при БСК не е страна по арбитражните производства, а единствено подпомага организационно конституирането на решаващи състави по конкретните дела от вписваните в листата на АС арбитри и осъществяването на арбитражните производства. Поддържа тезцата, че съществуващите между институционалния арбитраж и БСК организационни и координационни отношения не придавали на БСК характер на правораздавателна институция, която да учредява правораздавателна компетентност в полза на АС на БСК и конкретни арбитражни състави. Единственото нормативно предвидено

3 правно средство за осъществяване на държавен контрол върху законосъобразността на арбитражно решение било провеждането на иск за отмяната на такова решение по реда на чл. 47 ЗМТА. В настоящия случай този ред на защита бил изчерпан и гражданска отговорност за съдържанието и правните последици на постановеното арбитражно решение не възниквала, нито за арбитражния състав, нито за АС при БСК, нито за БСК. По всички изложени съображения ответникът моли за отхвърляне на предявения срещу него иск и при очаквания благоприятен изход на процеса - претендира осъждане на ищеца, да му заплати сторените в съдебното производство разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят по отношение на фактическите твърдения на ищеца, че по инициатива на последния е било образувано арбитражно производство пред Арбитражния съд при БСК, чрез подадена на 10.11.2021 г. искова молба, от която заверено копие е приложено към писмените доказателства по делото.

Установява се, че в арбитражното производство ищецът е поддържал тезата, че двете спорещи страни са адвокати, а ищецът, действайки от името на ответницата бил осъществил действия по изготвяне на защитата на трето лице пред ЕСПЧ, вследствие на което, ответницата му цедирала вземането си за адвокатско възнаграждение срещу третото лице - в общ размер на 124 500 лева, а именно за това вземане е предявен искът пред АС при БСК. Към писмените доказателства по делото е представен и договор за цесия, който от формална външна страна носи белези да е бил подписан от ответната по арбитражното производство страна, в качеството на цедент и от ищеца, в качеството на цесионер. Представени са две платежни нареждания, от които се установява, че ищецът е заплатил арбитражна такса в размер на 2020 лева и 1920 лева.

От приложеното по делото Решение на АС при БСК от 13 юли 2022 г. се установява, че Арбитражният съд се е произнесъл по спора, като е уважил иска частично до сумата в размер на 62 250 лв., излагайки подробни мотиви по доводите на страните, приел е договора за цесия за валиден и инкорпориращ уговорка за поръчка, който бил сключен между ищеца и ответницата. Решаващият състав на арбитрите е приел, че след като не могло да се установи от събраните доказателства, че някоя от спорещите страни има изключителен принос в осъществяване на защитата на третото лице пред ЕСПЧ, - адвокатското възнаграждение следва да се подели между тях.

По делото е приложено Решение № 3 от 20.03.2023 г. на ВКС, видно от което постановеното арбитражно решение е било предмет на производство за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. второ ЗМТА, образувано по иск на ответницата по арбитражното производство, който иск бил отхвърлен с подробни мотиви, че арбитражният съд се е произнесъл по действително заявения предмет на спора и е изложил мотиви по всички въведени от ответната страна доводи и възражения.

Събрани са писмени и гласни доказателства относими към изясняването 4 на правния статут на АС към БСК.

Съдържанието на приетото като доказателство удостоверение за актуално състояние на Сдружение Българска стопанска камара, издадено от СГС на 27.01.2025г., установява, че част от предмета на дейност на БСК е да „посредничи за преодоляване на спорове между търговските субекти и разрешаването им, включително чрез търговско арбитриране“.

Съдържанието на приетот като доказателство препис - извлечение от протокол № 60/30.09.1998 г. на заседание на Изпълнителното бюро на БСК, установява дадено съгласие да се създаде арбитражен съд към БСК.

Съдържанието на приетото като доказателство препис - извлечение от протокол № 61/13.10.1998 г. на заседание на Изпълнителното бюро на БСК, удостоверява приемането на правилник и устав за работата на АС при БСК.