Решение № 112 от 02.10.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Сливница, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. П. като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20241890200625 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., бул. „Е.“ № 62, подадена чрез процесуалния й представител – адв. В. Н. от САК, срещу Наказателно постановление № 24-0344-000228/27.09.2024 г. издадено от А.Т.А. – на длъжност началник група в ОДМВР София, РУ – Сливница, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000,00 лв. и „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за това, че на 05.09.2024 г., в 01.15 часа, в гр. Д., ул. „Ж.“, като водач на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ц 3 1.4 ХДИ“, с рег. № ***, с посока от ул. „Цар Симеон Велики“ към ул. „Христо Ботев“, управлява горепосочения лек автомобил Ситроен Ц 3 1.4 ХДИ, с рег. № ***, собственост на Ф.К. ООД, ЕИК ***, като при извършена проверка от АП-74 отказва да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARNA-0160, издаден талон за изследване № 260781 и холограмен стикер № 099546 за ФСМП – Сливница, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети и 15 контролни точки.

В жалбата са изложени твърдения за нарушено право на защита предвид обстоятелството, че е налице разминаване между фактическата обстановка в обстоятелствената част на АУАН от установеното виновно поведение, доколкото се твърди, че жалбоподателката е отказала да бъде изпробвана за употреба на алкохол, а се приема нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, изразяващо се в отказ да бъде тествана за наркотични вещества или техни аналози. Сочи се, че това е била и причината М. да откаже да подпише акта, като счита, че това нарушение е от категорията на абсолютните и е неотстранимо, което пък било достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП. Поддържа се, че изясняването едва в съдебно заседание на съставомерното обстоятелство не може да санира пропуска същото да бъде отразено в АУАН, което било самостоятелно основание за отмяна на НП. Поддържа се още, че при постановяване на НП административнонаказващият орган е 1 обсъдил, че АУАН е издаден на основание докладна записка на АП-74, със съдържанието на която жалбоподателката не била запозната. Сочи се, че чл. 57 ЗАНН предвижда задължение за АНО да я уведоми за правата й по чл. 79б ЗАНН, а именно да заплати глобата в размер на 80 на сто, което било грубо нарушение, лишаващо я от правото да се възползва от законовите облекчения, които са заложени в чл. 79б ЗАНН. С оглед на горното, адв. Н. моли атакуваното НП да бъде отменено изцяло, като в полза на доверителката му бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата и моли атакуваното НП да бъде отменено.

В съдебно заседание пред въззивния съд, административнонаказващият орган – началник група в ОДМВР София, РУ – Сливница, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- надлежно упълномощения процесуален представител на санкционираното лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателката на 08.10.2024 г., а жалбата е подадена по пощата на 21.10.2024 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е изцяло неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателката Р. П. М., с ЕГН ********** била правоспособен водач на моторно превозно средство, като притежавала СУМПС № 282820574.

На 05.09.2024 г., около 01.15 часа, жалбоподателката М. управлявала лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ц 3 1.4 ХДИ“, с рег. № ***, като се движела в гр. Д. по ул. „Ж.“, с посока на движение от ул. „Цар Симеон Велики“ към ул. „Христо Ботев“.

По същото време служебните си задължения изпълнявали свидетелите полицейски служители от АП-74 – Я. Л. Б. и Д. Р. Н., които възприели, че управляваният от жалбоподателката автомобил криволичи, което ги мотивирало да спрат същия за проверка.

При спирането на автомобила свидетелите установили, че жалбоподателката е сама в автомобила, след което й поискали документи за проверка. М. отказала да предостави на полицейските служители документи за проверка, като казала, че ще им каже имената си и ЕГН, които данни служителите въвели в таблета и при съпоставяне на снимката установили, че това е именно жалбоподателката Р. П. М., ЕГН **********. Тъй като според свидетелите Б. и Н. М. била във видимо нетрезво състояние – лъхала на алкохол и не давала точни отговори на поставените й въпроси, същите потърсили съдействие от КАТ, за да бъде изпробвана за употреба на алкохол.

На място дошли свидетелите Е. В. Г. и Б.Д.Т. – АП-600, които също поискали документите за проверка на М., но последната отказала да представи такива. Свидетелите предложили на жалбоподателката да бъде тествана за алкохол с техническо средство – Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARNA-0160, но тъй като тя отказала като й бил издаден и талон за медицински изследване № 260781, който жалбоподателката отказала да подпише, което обстоятелство било удостоверено с подписа на св. Толев.

За отказа на М. да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол св.

Е. В. Г. – на длъжност мл. автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ на РУ – Сливница при ОДМВР – София (видно от Заповед рег. № 517з-3116/02.06.2022 г. и акт за встъпване в длъжност от 03.06.2022 г.), в присъствието на свидетелите Я. Л. Б. и Д. Р. Н.

2

(присъствали при установяване на нарушението), й съставил АУАН Серия GA акт № 1132291 от 05.09.2024 г. за това, че на 05.09.2024 г., в 01.15 часа, в гр. Д., ул. „Ж.“, като водач на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ц 3 1.4 ХДИ“, с рег. № ***, по ул. „Ж.“, с посока от ул. „Цар Симеон Велики“ към ул. „Христо Ботев“, управлява л. а. Ситроен 6, с рег. № ***, собственост на Ф.К. ООД, ЕИК ***, като при извършена проверка от АП-74 отказва да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARNA-0160, издаден талон за изследване № 260781 и холограмен стикер № А 099546 за ФСМП – Сливница, АУАН издаден по ДЗ от АП-74, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП (предложението е коригирано на „1“ с химикална паста) – отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. Корекцията в АУАН била направена от св. Е. Г., като не се установява това да е сторено в присъствието на нарушителя. Актът бил подписан от двамата свидетели и предявен за запознаване на М., която обаче, в присъствието на свидетелите по акта и на св.

Б., отказала да подпише и него, което обстоятелство било удостоверено с подписа на последния свидетел.

На М. били съставени и други два акта съответно Серия GA № 1132292 за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и Серия GA № 1132293 за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Във връзка с отказа да бъде изпробвана за употреба на алкохол св. Г. издал на М. и ЗППАМ № 24-0344-000162 по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, като й била наложена ПАМ по чл.

171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. М. отказала да подпише и тази заповед, като отказът й бил удостоверен отново от св. Б., който се подписал на гърба на заповедта.

За установеното нарушение св. Д. Н. съставил докладна записка УРИ 344р8622/05.09.2024 г., а св. Е. Г. – докладна записка УРИ 344р-8615/05.09.2024 г., в която отразил и допуснатата от него грешка при посочване на нарушената правна норма.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентичност на фактическата обстановка А.Т.А. – на длъжност началник група в ОДМВР София, РУ – Сливница, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (видно от Заповед № 8121К-8153/25.07.2018 г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на А.Т.А., акт за встъпване в длъжност на А.Т.А.), издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 24-0344-000228/27.09.2024 г., с което за нарушението по чл.

174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и на основание същата разпоредба на жалбоподателката били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000,00 лв. и „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя били отнети и 15 контролни точки. С НП на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН административнонаказващият орган приел, че при описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, водачът е извършил: отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химиколабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства – АУАН Серия GA акт № 1132291 от 05.09.2024 г. (в препис и в оригинал), докладна записка УРИ 344р-8622/05.09.2024 г. (в препис и в оригинал), докладна записка УРИ 344р-8615/05.09.2024 г. (в препис и в оригинал), талон за изследване № 260781 от 05.09.2024 г. с поставен на него холограмен стикер № А099546 (в препис и в оригинал), преписи от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед 3

№ 8121К-8153/25.07.2018 г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на А.Т.А., акт за встъпване в длъжност на А.Т.А., Заповед рег. № 517з-3116/02.06.2022 г. на ВПД директор на ОДМВР – София за преназначаване на Е. В. Г., акт за встъпване в длъжност от 03.06.2022 г. на Е. В. Г. и ЗППАМ № 24-0344-000162 по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, а също и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Я. Л. Б., Д. Р. Н., Е. В. Г. и Б.Д.Т..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

По делото са разпитани четирима свидетели, вкл. актосъставителят Е. В. Г., като показанията на всички свидетели са напълно еднопосочни и непротиворечиви относно релевантния факт, а именно отказът на жалбоподателката в качеството си на водач на лек автомобил да бъде изпробвана за употреба на алкохол. Следва се има предвид, че разпоредбата на чл. 118 НПК е неприложима спрямо актосъставителя в съдебната фаза на административно-наказателния процес. Подобна разпоредба е съществувала и в преди това действалия НПК (обн. ДВ, бр. 89/1974 г., отм. ДВ, бр. 86/2005 г.) – чл. 93 НПК (отм.). При действието на последната Върховният съд формира тълкувателна практика, която не е загубила смисъл и към момента и съгласно която „Когато актът не се оспорва, а се възразява само срещу размера на наказанието, той е доказателство за извършеното нарушение.