Решение № 11418 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11418 гр. ..., 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110115644 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът ... твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на имота (..., находящ се в гр. ...), въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес да води производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с подаденото от длъжника възражение в проведеното заповедно производство. Моли за уважаване на исковете като съдът признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.11.2024 г., а именно: сумата 3139,41 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 31.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 599,48 лева, представляваща мораторна лихва за забава за 1 период от 15.11.2023 г. до 21.10.2024 г., начислена върху процесната главница, сумата 11,99 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 05.01.2024 г., за забава в плащането на платена главница в размер на 1672,81 лева за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., сумата 23,36 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 31.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 5,13 лева, представляваща мораторна лихва за забава за период от 15.11.2022 г. до 21.10.2024 г., начислена върху процесната главница, сумата 2,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2022 г. до 05.01.2024 г., за забава в плащането на платена главница в размер на 14,07 лева за периода от м.04.2022 г. до м.08.2022 г. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът Д. М. М. - А. оспорва качеството си на собственик на топлоснабдения имот за част от процесния период. Оспорва наличието на облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия за част от процесния период. Оспорва да е потребил топлинна енергия в претендираното количество. Оспорва дължимостта на вземанията за лихви.

Твърди, че част от претендираните суми са заплатени. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главници и лихви, падежирали преди 31.10.2021 г.

Моли да се отхвърлят исковете, като съдът съобрази наведените възражения. Претендира разноските в производствата.

С уточняваща молба от 17.11.2025 г., съобразно дадените указания от съда, ищецът е уточнил размера на главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – ... г. включително в размер на 623,66 лева и за периода ... г. – 30.04.2023 г. включително в размер на 2515,75 лева.

Третото лице – помагач ... не изразява становище по същество на спора.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. М. М. - А., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 27.11.2024 г., разпореждайки длъжникът да заплати претендираните вземания.

Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви искове за установяване на вземанията си. Във връзка с дадените указания, заявителят – ищец в настоящото производство, е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Следователно производството по делото е допустимо.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.

ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на 2 топлопреносното дружество и ползването й от потребителя.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.

По делото се установява, че по силата на нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 45-г от ЗПИНМ № 179/1974 г. М. Д. М. и И. Т. М. са признати за собственици на ..., находящ се в гр. ..., след като са придобили жилището чрез покупка от ...

– ... – ....

Видно от удостоверение от ГИС ... от 10.10.2024 г., стар адрес: ... се отнася за жилищна сграда – многофамилна, със следния настоящ адрес: ....

Видно от удостоверение за наследници на М. Д. М. от 03.10.2025 г., лицето е починало на ... г., като е оставило за свои законни наследници съпруга – И. Т. М., и дъщеря – Д. М. М. - А. (арг. от чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството).

Видно от удостоверение за семейно положение на И. Т. М. от 03.10.2025 г., същата е починала на ... г., като вдовица, и е оставила за свой законен наследник дъщеря – Д. М. М. – А. (арг. от чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството).

По делото няма спор, че М. Д. М. и М. Д. М. са имена на едно и също лице.

По делото няма спор, че И. Т. М. и И. Т. М. са имена на едно и също лице.

Предвид изложеното, ответникът е станал собственик на 1/4 идеална част от ..., считано от ... г. до ... г. включително по наследство от своя баща М. Д. М., а след ... г. включително – собственик на цялото жилище, по силата на наследственото правоприемство от своята майка – И. Т. М., на притежаваните от последната до смъртта й 3/4 идеални части – лична и наследена собственост (като преживяла съпруга и наследник на М. Д. М.). Не са представени доказателства за промяна на собствеността по отношение на имота след този момент.

По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана жилищна сграда.

От изложеното, съдът формира извод, че до смъртта на И. Т. М. ответникът, в качеството му на собственик на 1/4 идеална част от жилището (както е заявена претенцията от ищеца), се явява потребител за битови нужди на топлинна енергия, като отговаря за възникналите задължения за имота съобразно притежаваната идеална част. След 3 смъртта на наследодателя И. Т. М., ответникът, в качеството си на едноличен собственик на имота, се явява единствен потребител за битови нужди на топлинна енергия, който получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди. Последната е начислявана за обекта по партида с абонатен № .... Ответникът, като страна по договора за доставка на топлинна енергия, дължи цената й на топлопреносното предприятие, като за периода 01.05.2021 г. – ... г. включително отговаря за 1/4 част от задълженията, а след ... г. включително до края на процесния период за цялото натрупано задължение по партидата.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани ежемесечно. През процесния период общият топломер е преминавал през периодични проверки, установили метрологичната му годност. На ответника е начислена топлинна енергия за отопление, отдадена от отоплителните тела в имота, отдадена от сградна инсталация и за подгряване на вода за БГВ. Топлинна енергия за общи части не е начислявана. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. От ответника не е осигурен достъп до уредите в имота за отчет от фирмата за дялово разпределение за процесния период. По време на отчетите са попълнени Протоколи за неосигурен достъп до жилището за отчет на УДР. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно 4 броя топлоразпределители. В имота е имало и щранг лира.

Предвид липсата на достъп за отчет, през процесния период е изчислен служебен разход на топлинна енергия за отопление, отдадена от отоплителните тела в имота, свързани към ВОИ, включително и за щранг лирата в банята, начислен е разход за топлинна енергия за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем, както и е изчислена и начислена служебно топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ на база.

Същевременно по делото е представено от ответника заявление, входирано при ФДР, с което е заявил промяна в потреблението на топлинна енергия за отопление и топла вода за имота с намаляване с 100 %. Видно от съдържанието на заявлението, със същото ответникът се е задължил да осигури достъп до имота за годишен отчет на уредите и водомерите.

По делото е представен и приет като доказателство Констативен протокол № ... г., съставен при посещение на имота от ФДР на 26.10.2023 г., при което е извършен реален отчет на УДР и водомера за топла вода в съответствие с нормата на чл. 29, ал. 2 от Общите условия на ищеца, приложими към процесния договор за доставка. Последната предвижда право на клиента да поиска срещу заплащане допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки в тримесечен срок от датата на връчване на изравнителните сметки на упълномощено лице в съответната СЕС, в случай че не е осигурил достъп до жилището си на двете редовни дати. В случая по делото няма данни кога са връчени изравнителните сметки, с оглед спазването на установения срок, но доколкото изравнителната сметка за отчетен период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. е излязла на 31.07.2023 г., житейски логично е тя да е връчена след тази дата, съответно срокът е могъл да изтече най-рано на 31.10.2023 г.

4

Предвид обстоятелството, че допълнителният отчет е извършен на 26.10.2023 г., следва да се формира единствен възможен извод, че клиентът е спазил срока за заявяването му.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия, обаче, не е начислявано коректно, тъй като ищецът не е съобразил данните от отчета, извършен на 26.10.2023 г. Поради това, за да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена, на вещото лице е възложена допълнителна задача в публично заседание, при отговора на която да съобрази отчетените стойности, отразени в Констативен протокол № ... г. Така въз основа на данните от протокола вещото лице е формирало извод, че размерът на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е 2377,41 лева. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне на дължимата цена вещото лице е взело предвид не стойностите на прогнозния дял, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, както вещото лице изрично е отбелязало в своето заключение.