Решение № 832 от 22.06.2023, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 576/2023
- Вид
- Решение № 832
- Подписан
- 22.06.2023
- В сила
- 13.07.2023
- Състав
- ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 15, ал. 2 · Закон за закрила на детето
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 832 гр. Велико Търново, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20234110100576 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. Х. Ф. против Т. Д. Ц., с която се иска съдът да измени определения по гр. д. № 3735/2018 г. на Районен съд – Сливен режим на лични отношения между ищеца и малолетния Д. Х., да замести съгласието на майката за напускане пределите на Република България от страна на детето, както и за издаване на задграничен паспорт.
С разпореждане от 13.12.2022 г., постановено по гр. д. № 2084/2022 г. на Районен съд – Габрово са отделени материалите, касаещи иска по чл. 127а, ал. 2 СК, а с определение от 7.3.2023 г., постановено по настоящото дело, към същото е съединено гр. д. № 574/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, имащо за предмет иска по чл. 127а, ал. 2 СК.
Ищецът твърди, че с решение по гр. д. № 3735/2018 г. на Районен съд – Сливен родителските права по отношение на малолетния Д. Х. са предоставени на ответницата, при която е определено и местоживеенето на детето, като е определен режим на лични контакти между него и сина му. Заявява, че след раздялата с майката последната и детето живеят в Република България, а той продължава да живее във Великобритания, което обстоятелство силно затруднява контактите му с детето, които са силно ограничени и поради неподходящия режим, установен с горепосоченото решение. Сочи, че за него е изключително неудобно да взема детето в събота и да го връща в неделя, тъй като преди това пътува дълги часове със самолет, а впоследствие и с автомобил до гр. Габрово, като твърди, че контактите му с детето по телефона са забранени от ответницата.
Смята, че влошените отношенията между родителите не следва да се отразяват неблагоприятно върху детето, в чиито интерес е да се запази и задълбочава връзката си с всеки от родителите, както и че ограничаването на правото му да вижда пълноценно детето и да общува с него създава опасност за развиването на 1 синдром на родителско отчуждение.
Ответницата оспорва иска. Счита, че действащият понастоящем режим на лични контакти е дори разширен, имайки се предвид обстоятелството, че бащата е напуснал нея и детето по собствено желание и че към момента не е имал трайни контакти със сина и не е полагал лични грижи за него. Заявява, че поради опитите на бащата да настройва детето срещу нея, синът й се връща много разстроен от срещите с бащата и многократно е споделял, че последният го е карал да я изостави и да отиде с него във Великобритания. Счита, че по тази причина Д. е много натъжен и объркан и че не желае срещи с баща си, като изразява и опасение за отвличане на детето. Оспорва твърденията, че е правила опити да откъсва бащата от детето и заявява, че никога не е възпрепятствала възможността за комуникация между двамата.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, бащата заявява, че иска да има попълноценен начин да вижда сина си, като отрича да е имал намерение да го изведе в чужбина без разрешението на майката. В тази връзка сочи, че до м. септември миналата година е имал декларация от майката да извежда детето извън страната, но въпреки това не го е направил. Твърди, че има желание синът му да се опознае неговия начин на живот, като счита, че понастоящем детето е объркано.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, майката заявява, че конфликтите между нея и бащата са започнали през 2018 г., когато е заявила на последния, че не желае да се връща да живее в Англия. Твърди, че през същата година и двете страни са имала декларации-съгласие за излизане на детето извън пределите на Република България, макар че и тогава отношенията й с бащата също са били изострени. Сочи, че в началото на есента на миналата година ищецът я е заплашил, че ако вземе детето в Англия, тя повече няма да го види и именно това е причината да оттегли декларацията си. Заявява, че последните няколко пъти, в които ищецът е вземал сина им, не е позволявал на детето да й се обажда, за което й е споделил самият Д..
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.
Процесуалният представител на ответницата поддържа становището за неоснователност на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от следното фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 59, ал. 9 СК, с който се иска съдът да измени режима на лични отношения между ищеца и малолетния Д. Х., както и иск по чл. 127а, ал. 2 СК, при уважаването на който да бъде заместено съгласието на майката за напускане пределите на Република България от страна на детето и за издаването на задграничен паспорт.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите може да измени постановените по-рано мерки. Изменение на обстоятелства, налагащо промяна, може да бъде както възможността за осигуряване на по-добър социален и битов живот от единия родител, неговите възпитателски качества и грижи, така и настъпила промяна във 2 възможностите на родителя и отношенията родител-дете, т.е. наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия на постановените мерки, като съдът във всички случаи следва да изхожда само и единствено от интересите на детето. От значение са също качества на родителите, техния морален облик, полаганите грижи и отношение към детето, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при отглеждането и възпитанието и отношението на детето към тях. Съгласно разясненията в ППВС № 1/1974 г., под „интереси на децата” следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. При това, изменение на обстоятелствата по смисъла на закона е наличието както на нови обстоятелства, които влошават положението на детето, така и на обстоятелства, с които би се подобрило положението му при евентуално ново разрешение или такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано мерки.
В случая по делото е спорно, че страните са родители на малолетния Д. Х., както и че с решение по гр.д. № 3735/2018 г. на Районен съд – Сливен родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, а за бащата е определен следният режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09:00 до 18:00 часа, с преспиване при бащата, като детето се взема и връща от и до дома на майката, на четна година по Коледните празници, на нечетна година по Великденските и Новогодишните празници, по три дни по време на Рамазан и Курбан Байрам, първите пет дни през всяка пролетна и лятна ваканции, когато детето тръгне на училище, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
От кореспондиращите твърдения на страните, включително от твърденията по приложеното гр. д. № 3735/2018 г. на Районен съд – Сливен, става ясно, че родителите на малолетния Д. Х. са живеели заедно във Великобритания за период от около две години, след което през м. октомври 2016 г. същите са се разделили и малко по-късно майката и детето са се прибрали в Република България.
По искания на страните са събрани гласни доказателства, даващи информация за ситуацията около родителите и детето.
В показанията си св. Н. Р. – вуйчо на ответницата, заявява, че през 2022 г. майката и детето за кратко са живеели в неговото жилище в гр. Габрово и че според него в този период контактът на Д. с баща му е бил ограничаван от ответницата. В тази връзка споменава за случай, при който по желание на детето се е свързал с баща му по телефона. Твърди, че въпросният разговор е довел до кавга с ответницата, която му е казала да не позволява на детето да се обажда на баща си от телефона му.
В показанията си св. Е. К. споделя, че ищецът живее и работи в Англия, където има собствена зала за щанги, чрез която изкарва прехраната си. Сочи, че миналата година ищецът е организирал лагер в Кипър, а тази година ще организира такъв лагер в гр. Варна и евентуално в Турция. Заявява, че бащата 3 държи детето да пътува с него, за да прекарат време заедно, както и че двамата за последно са се видели на 22.10.2022 г., когато са били на лунапарк в гр. Велико Търново и след това са се прибрали в гр. Полски Тръмбеш, където са гостували в дома му. Определя ищеца като отговорен родител и описва случай, при който детето е споделило на баща си, че иска да се самоубие, тъй като последният не му изпращал пари и не му купувал нищо.
В показанията си св. К. А., заявява, че е станал свидетел на разговор между страните, при който ответницата е изразила пред ответника нежеланието си да пусне детето при него в Англия, а последният й отвърнал, че ще направи всичко възможно да изведе сина си от страната и че тя повече няма да го види.
В показанията си св. К. Ц. заявява, че малолетният Д. й е споделил, че не иска да ходи при баща си, тъй като когато е при него стои сам и баща му не му разрешава да се обажда на майка си. Споделя и за случай, при който ответницата й е споделила, че бащата на Д. я е заплашил, че ще направи така, че да вземе детето при себе си и тя повече няма да го види.
Според изготвения по настоящото дело социален доклад към момента основните грижи за детето полага неговата майка, която задоволява адекватно потребностите му в семейната си среда. Отразено е, че понастоящем Д. е ученик в първи клас в СУ „***“, гр. Велико Търново.
По делото е допусната съдебно-психологическа експертиза, според чието заключение конфликтните взаимоотношения и неразбирателството между родителите са травмиращи за психиката на Д., като същите оказват неблагоприятно влияние върху психо-емоционалното състояние на детето и крият риск за психичното му здраве и личностно развитие. Сочи се, че Д. има емоционална връзка и общи преживявания и с двамата си родители, както и че е привързан както към майката, така и към бащата. Отбелязва се, че момчето е силно емоционално привързано към майка си, до степен на идентификация с нейните преживявания и емоции, както и че водена от собствените си емоции на разочарование и обида от проваленото партньорство и най-вече от родителските си страхове, майката възпрепятства възможността Д. да пребивава в семейната среда на бащата и включва детето като „говорител“ на недоволството й към бащата, без да отчита потребността на сина си да обича, да има пълноценни контакти и положителен образ както за майка си, така и за баща си. Сочи се, че майката не зачита емоционалните потребности на сина си от нормален и пълноценен контакт с бащата и че като родител Т. Ц. не е настоятелна, не стимулира и не подпомага сина си за осъществяване на редовни телефонни контакти с отсъстващия родител. Заключва се, че подобно поведение е практика за формиране на родителско отчуждаване при детето по отношение на бащата.
Посочено е, че за да се справи със собствените си емоции и чувства, породени от родителските отношения, Д. несъзнавано взема в конфликта страната на родителя, от който в момента е силно зависим, т.е. от майката, поради факта, че живее в нейната семейна среда, но че вземането на такава страна поражда конфликт на лоялност у детето по отношение на бащата и крие огромен риск за психичното му здраве. Заключено е, че всяко дете има базова потребност от контакти и общуване с всеки от родителите си, както и че по-честите срещи и продължителния престой на детето с бащата и пътуването с последния извън пределите на страната е 4 възможност за по-пълно задоволяване на базовата детска потребност. Сочи се, за да се предпази психиката на детето от негативните последици, е необходимо същото да бъде „извадено“ като страна от родителския конфликт.
Разпечатката съдържа 27 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b42ba99-b535-403c-b81e-3f49086617a2