Решение № 126 от 03.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Велико Търново , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000020 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 260004/31.08.2020 год., постановено по т. д. № 148/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч са отхвърлени като неоснователни и недоказани, обективно и пасивно субективно съединените искове, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, *** против „Максимо

2017” ЕООД, ЕИК 201938704, с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч, ********, Р. Д.

АС., ЕГН ********** от с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч, ******** - като съдлъжник, М. Д. АС., ЕГН ********** от с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч, ******** - като съдлъжник и Д. Б. АС., ЕГН ********** от с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч, ******** - като съдлъжник, солидарно да заплатят сумата 84 928.76 лв. главница, законна лихва върху главницата, начиная от 10.05.2019 г. до окончателно изплащане, договорна лихва за редовен кредит - 421.63 лв. за периода от 22.10.2018 г. до 09.11.2018 г., договорна лихва за просрочен кредит: 6 287.48 лв. за периода от 21.10.2018 г. до 06.05.2019 г., такси - 206.84 лв. за периода от 10.08.2018 г. - до 06.05.2019 г. и разноски 1 по кредита - 312.40 лв. за периода от 13.11.2018 г. - до 06.05.2019 г. по Договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL58971/24.02.2017 г., присъдени със Заповед № 490/13.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 13.05.2019 г. по ч.гр.д. № 889/2019 г., по описа на Районен съд - Ловеч. Със същото решение е осъдена „Юробанк България” АД, с горните данни да заплати на адв.

В.И. И. – К., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. ********* съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 3 294.71 лв. - адв. възнаграждение за всяка от страните - Р. Д. АС. и Д. Б.

АС. или сумата от 6 589.42 лв. общо. Осъдено е „Юробанк България” АД, гр. София, с горните данни да заплати „Максимо 2017” ЕООД, с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч, с горните данни съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 155 лв. - депозит за вещо лице и такса.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул.

„Околовръстен път“ № 260, представлявано от М. И. В. – прокурист и П. Н. Д. – изпълнителен директор, съд. адрес: гр. София, ул. *********, чрез адв. Х.И. от САК против Решение № 260004/31.08.2020 год., постановено по т. д. № 148/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно, несъобразено с представените и приети по делото писмени доказателства и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага се, че мотивите на съда, за постановяване на съдебен акт в този смисъл, не били основани на изготвения от него доклад по делото.

Същите били при погрешно прилагане на събраните по делото обяснения на вещото лице, в разрез с разпределената на страните доказателствена тежест и при вменяване доказателствена тежест на ищеца, каквато той не носи, а именно да установява правопогасяващи вземането си факти. Така вътрешното убеждение на съда било изградено при превратно тълкуване и едностранчив прочит на доказателствата по делото, в процес, изпълнен с нарушения равнопоставеността на страните по делото, в процес, в който правото на защита на едната страна е отнето. По делото не били представени доказателства за извършени плащания, нито пък за изплащане на застрахователното обезщетение, което било разпределено в тежест на ответника по делото, поради което следвало да се приеме, че към датата на приключване събирането на доказателствата задължението било в претендирания от ищеца размер. Т.е. ищецът бил изпълнил договорното си задължение и бил предоставил заемната сума, поради което в тежест на ответника било да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по договора да върне предоставеният му заем, в срока уговорен в договора. Твърди се, че липсвали доказателства за заплащане на договорената сума от страна на ответника, въпреки изрично разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. На следващо място се излага, че първоинстанционният съд, неправилно считал, че към договора за банков кредит липсвало конкретизиране на месечната вноска по кредита по размер, както и че не бил представен погасителен план, като за съда останала невъзможността да изчисли дължимия размер на главницата. Излага 2 се, че никъде не било указано от съда, че от страна на ищеца следва да бъде представен погасителен план, като в тази връзка, съдът не бил дал указания по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК - че това обстоятелство следва да се установи от ищеца, а на следващо място не го е посочил и като факт, за който ищецът не представя доказателства по смисъла на чл. 146, ал. 2 ГПК, се счита, че е налице непълен доклад, който лишил ищеца от право на защита и предприемане на процесуални действия по доказване исковата си претенция. Неправилен бил и изводът на съда, че банката разполагала с право на преценка, по кой от двата кредита на дружеството да осчетоводи застрахователното обезщетение като погаси вземането и като краен извод било останало недоказано твърдението на ищеца относно дължимия размер на главница и акцесорни вземания. Никъде от страна на ищеца не било твърдяно, че сами и по свое усмотрение са преценили как да използват полученото от тях застрахователно обезщетение. В случая ищците били трето, ползващо се от застраховката лице. Върху същата тази вещ били налице две поредни договорни ипотеки. Както е всеизвестно, ипотечното право дава право на първия по ред привилегирован кредитор, да се удовлетвори от стойността на имота при продажбата му, а в случая от застрахователната стойност.

Едностранчиво и противоречащо на материалното ни законодателство, а именно Закон за задълженията и договорите бил изводът на съда, че банката сама си преценявала кой кредит да погаси, при положение че ипотеката обезпечавала вземането, т.е. при погиване на имота стойността на имуществото следвало да послужи за погасяване на задълженията, за които е учредена първата по ред ипотека. Излага се, че първоинстанционният съд размествал разпределената от него доказателствена тежест, като с решението си вменява в тежест на ищеца да докаже, че имал основание да не осчетоводява полученото застрахователно обезщетение по втората по ред ипотека, като твърди, че в случая ответниците следвало да докажат, че сумите следвало да постъпят по процесния кредит, а не банката - че не е следвало да постъпят по кредита, обект на делото. В заключение се излага, че изводите на първоинстанционния съд са изведени при допуснати съществени процесуални нарушения при необосновано неглижиране приложени и приети по делото доказателства и тяхното погрешно тълкуване. Липсвало обсъждане на събраните по делото доказателства, мотивите в решението съдържат грешни фактически констатации и правни съждения, но те били фрагментарни, без определена логическа последователност и вътрешно противоречиви.

Първоинстанционният съд допуснал съществени процесуални нарушения още с изготвяне на доклада по делото, пренесени в последствие в мотивите, където били налице противоречия и несъответствия със събрания по делото доказателствен материал.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Д. Б. АС., ЕГН ********** от с. Кирчево, Община Угърчин, ул. ******** съд. адрес: гр. Ловеч, ул.

*********, чрез адв. В.И. – К. от АК – Ловеч. В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.

3

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Р. Д. АС., ЕГН ********** от с. Кирчево, Община Угърчин, ул. ******** съд. адрес: гр. Ловеч, ул.

*********, чрез адв. В.И. – К. от АК – Ловеч В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М. Д. АС., ЕГН ********** от с. Кирчево, Община Угърчин, ул. ******** съд. адрес: гр. Ловеч, ул.

*********, чрез адв. В.И. – К. от АК – Ловеч. В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Максимо 2017“ ЕООД, ЕИК 201938704, със седалище и адрес на управление: с. Кирчево, Община Угърчин, ул. ******** представлявано от М. Д. АС. – управител В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 148/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е образувано въз основа на предявен от „Юробанк България“ АД гр. София, против „Максимо 2017” ЕООД, с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч, Р. Д. АС., М. Д. АС. и Д. Б. АС. и тримата от с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч, иск да се признае за установено че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата 84 928.76 лв. - главница, законна лихва върху главницата, начиная от 10.05.2019 г. до окончателно изплащане, договорна лихва за редовен кредит - 421.63 лв. за периода от 22.10.2018 г. до 09.11.2018 г., договорна лихва за просрочен кредит: 6 287.48 лв. за периода от 21.10.2018 г. до 06.05.2019 г., такси - 206.84 лв. за периода от 10.08.2018 г. - до 06.05.2019 г. и разноски по кредита - 312.40 лв. за периода от 13.11.2018 г. - до 06.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и присъдените съдебни разноски по заповедното производство.

В исковата молба се излага, че на 24.02.2017 г. между „Юробанк България“ АД и „Максимо 2017” ЕООД, с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч (кредитополучател), Р.

Д. АС., М. Д. АС. и Д. Б. АС. и тримата от с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч (съдлъжници) е сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ BL 5879, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 110 000 лв. Излага се още, че съгласно чл. 8а от договора солидарните длъжници отговаряли солидарно с кредитополучателя. Уговорена била променлива годишна лихва в размер на сбора на РЛП плюс договорна надбавка от 4.627 процентни пункта (чл. 4, ал. 1), при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на 4 кредита, дължимата договорна лихва се увеличавала автоматично с наказателна надбавка в размер на 10 пункта (чл. 5). Кредитополучателят заплащал и такса за одобрение в размер на 0.75 % върху размера на кредита. Крайният срок за погасяване на кредита бил 60 месеца, считано от датата на откриване на заемна сметка. Излага се, че съгласно чл. 26, подт. Д и чл.

27, подт. В от договора при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита банката имала право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. Твърди се, че длъжниците не били изпълнили договорните си задължения по чл. 3, ал. 1 от Договора за банков кредит продукти „Бизнес помещения” от 24.02.2017 г., като било допуснато просрочие на вноска с падеж 21.08.2018 г., въз основа на което банката обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да прекратява действието на договора. Изтъква се, че длъжниците били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането чрез телепоща до всеки един от тях и с това задължението на кредитора е било изпълнено. Излага се, че на 10.05.2019 г. ищецът депозирал пред Районен съд – Ловеч заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК. Образувано било ч. гр. д. № 889/2019 г. по описа на Районен съд – Ловеч, по което били издадени заповед за изпълнение № 490/13.05.2019 г. и изпълнителен лист за исковата сума. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 1944/2019 г. по описа на ЧСИ Велислав Петков. В срока по чл. 414 от ГПК длъжниците възразили срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск.