Определение № 7007 от 18.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7007 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110113196 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 416019 от 19.12.2025г. от ищцата Е. И. К., с която се иска постановеното по делото съдебно решение № 22787 от 11.12.2025г. да бъде изменено в частта за разноските, като в тежест на ищеца по делото не бъдат възлагани разноски в размер на 636,51 лева. Сочи, че има качеството на потребител и като се позовава на решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С – 224/19 и С – 259/19 на СЕС и на актове на ВКС счита, че не следва да отговаря за разноските, направени от насрещната страна. Моли искането да бъде уважено.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна „А*“ АД е подал писмен отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, като излага съображения за нейната неоснователност.

Софийски районен съд, I ГО, 27 с-в, след като обсъди доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, приема следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок, от легитимирани страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК и имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

По същество съдът намира, че искането по чл. 248 ГПК е неоснователно.

В решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС е прието, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол, евентуално неравноправния характер на договорни клаузи – така и определение № 366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1085/2022г.

В практиката си ВКС приема, че решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на СЕС се прилага по искове по чл. 55 ЗЗД за връщане на дадено по неравноправни клаузи, като уредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК за разпределение на разноските в тежест на потребителя, съразмерно с отхвърлената част от иска, създава съществена пречка, 1 която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се прилага - така определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч. т. дело № 1085/2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение.

В настоящия случай предмет на делото е предявен от ищеца иск за прогласяване нищожността на договор за кредит. Ответникът е предявил насрещен иск за връщане на неиздължена главница по това правоотношение. С постановеното по делото решение съдът е уважил първоначалния иск, приемайки че договорът за кредит е абсолютно недействителен, а по насрещният иск е прието, че съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи чистата стойност (главницата), поради което е присъдил остатъка от нея след приспадане на извършени плащания. По делото не е предявен от ищеца иск за неоснователно обогатяване, поради предметът на делото не попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, респ. приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно която ищецът (в случая по насрещния иск) има право на заплащане на направените разноски съразмерно с уважената част от иска. Вземането на кредитора по насрещния иск, явяващо се притезателно право, е упражнено по съдебен ред. То няма отношение към защита на права на потребителя, който може, в контекста на въведеното от него твърдение за нищожност, да извърши предварително погашение на задължението си. Твърдейки недействителност, ищецътответник по насрещният иск е следвало да съобрази поведението си с нея. Като не е сторил това, той е дал повод за предявяване на иска и съответно дължи разноски. Следователно ответницата по насрещния иск следва заплати по съразмерност направените от другата страна в това производство разноски в размер на 636,51 лв.

В този смисъл искането на ищеца по чл. 248 ГПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 416019/19.12.2025г, подадена от ищцата Е. И. К., с която се иска изменение на решение № 22787 от 11.12.2025г. по гр.д. № 13196/2025г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2