Решение № 368 от 25.03.2021, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……………………

2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия : ЙОРДАН ДИМОВ при секретаря Румела Михайлова като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов адм. д. №1218 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е започнало по Искова молба подадена от К.Т.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адв. К.Д. ***, с която се претендира да бъде осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. „Генерал Столетов“ №21 да заплати сумата от 50 000 лева дължими като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на нечовешко и нехуманно отношение изразяващо се в умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка „Задържане под стража“ без влязла в сила присъда като непълнолетен, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, отопление, осветление и проветряване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за човешко общуване, недохранване и изхранване с некачествена храна в период на подрастване, при нехигиенични опасни за здравето условия и невъзможност да завърши образованието си; за неимуществени вреди настъпили вследствие на нечовешко и нехуманно отношение изразяващо се във влошено здравословно съС.ие вследствие продължителния престой в ареста и затвора с поставена диагноза: Разстройство в адаптацията и в съС.ие на неизвестност и безизходица за периода от 31.01.2018 г. до настоящия момент, ведно с дължимата законова лихва от датата на постъпване на настоящата искова молба в съда до изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото съдебно - деловодни разноски в това число възнаграждение за един адвокат.

В ИМ се съдържат и конкретните твърдения на които почиват претенциите на ищеца. Те най-общо могат да бъдат сведени до следното: Вследствие на взета на 01.02.2018 г. по ЧНД №125/2018 г. по описа на ВОС мярка за неотклонение „задържане под стража“, ищецът като непълнолетен бил приведен в поправителен дом за непълнолетни младежи при Затвора – Враца, където престоял до навършването на пълнолетие – 13.03.2019 г. след това бил преместен в Затвора – гр. Варна За времето на този престой продължаващ и до момента на завеждане на ИМ ищецът търпял неимуществени вреди вследствие на психическия и физически дискомфорт изпитван от него вследствие на незаконосъобразни действия на администрацията на двата затвора, които довели до нервно напрежение, унижение, нечовешко и унизително отношение, неудобство, безпомощност, негативно влияние върху съня, чувство за несигурност, безизходица и недоверие в държавната администрация и влошено здравословно съС.ие. В затвора Враца килията е била без необходимото проветряване и без приток на естествена светлина. Сред другите лица имало и наркозависими, които често изпадали в съС.ие на абстиненция, телата им се обливали с пот и се тресяли. Редовно се е случвало да викат нощем и да повръщат върху себе си и други затворници, като това нарушавало съня на ищеца. При постъпването в Арест-Варна е бил настанен в килия с други лица , които са били пълнолетни, противно на изискванията непълнолетните да са в отделни килии. Килията е била в окаяно съС.ие, имало е санитарен възел , които не е бил отделен с преграда от останалата част от помещението. Спал е на нарове близо осем месеца, като поради тясното пространство главата му е била в непосредствена близост до санитарния възел.

Нямал е условия за двигателна активност. Мазилката по стените са е ронела, била е влажна и мухлясала, по пода и тавана също. Нямали са и не им са предоставяни средства, с които да поддържат чистотата в помещението. В него е изобилствало от хлебарки , дървеници и други паразити. Въздуха е бил много тежък, особено през летния сезон, непоносима горещина. През лятото в килията било много горещо и телата на всички в килията били поС.но облени в пот. В Затвора - Варна в спалните помещения нямало санитарни възли, за тази цел вечер са използвани кофи, като ищеца изпитвал чувство за унижение и срам, защото това се е случвало пред други лишени от свобода с които е съжителствал. Липсвали условия за елементарна поддръжка на човешка хигиена, което създава предпоставка за заболявания. Безсилието да промени нещо го карало през цялото време да се чувства унизен, депресиран психически от тези условия, в които е принуден да живее не по своя воля, въпреки крехката си възраст. Вследствие наложената мярка ищеца прекъснал образованието си и въпреки, че е бил добър ученик бил лишен от възможнос да завърши обучението си, което било платено за учебната 2017/2018 г.

След преместването в Затвора -Враца е настанен в приемно отделение с други осъдени пълнолетни. Твърди, че настаняването на ищеца в Затвора- Враца и по-късно при привеждането му за дела и други процесуално - следствени действия в Затвора -Варна, където нямало специални отделения за непълнолетни, съгласно изискванията на закона, противоречало на Конвенцията за защита правата на човека. Твърди, че съгласно утвърдени международни стандарти за третиране на лишените от свобода: „... Обвиняемите младежи се отделят от възрастните и случаите им се разглеждат колкото е възможно по-скоро. Непълнолетните се държат отделно от възрастните и са подложени на режим, подходящ за възрастта им и законното им положение и се настаняват при условия, които в максимално възможна степен ги защитават от вредни влияния и които отчитат особените нужди на тяхната възраст. Непълнолетните никога не трябва да се настаняват в институции за възрастни, независимо дали спят в отделни килии или не. Когато ищеца слизал на храна в столовата в затвора Варна и Враца сутрин, обед и вечер поС.но е виждал плъхове, които се разхождат по масите, където се е хранил с останалите лишени от свобода, както по тръбите, които минават под тавана над главите им, също докато се хранят. Хигиената в кухнята и столовата е била значително занижена. Храната се е разнасяла в открити съдове, които често са стояли на земята в обхвата на гризачите. Преживяното го довело до силен емоционален стрес и сринало още неукрепналата му психиката. Факта, че бил далеч от родителите си и невъзможността да контактува ежедневно с тях го натоварвало и довело до мисли за безизходица и дори самоубийство. Започнал да се оплаква и да търси помощ, но надзирателите в ПДНМ към Затвора - Враца не му обръщали внимание. От безпомощност и чувство за безизходица на 07.11.2018 г. непълнолетния направил опит да се самонарани, като ударил с дясната си длан метален стълб. Нараненото място се подуло и за известно време бил с ограничена възможност да движи ръката си. Направена му била рентгенография и му провели терапия с компресивни превръзки. Въпреки , че в Затвора - Варна няма специални помещения и при привеждането му непълнолетния обвиняем е изпитвал нехуманно отношение и неуважение неприсъщо на човешката личност и достойнство, процесуално следствените действия не били извършени по делегация в Поправителен дом при Затвора - Враца, а незаконосъобразно бил приведен по разпореждане от наблюдаващ прокурор Дачевска- ВОП в Затвора - Варна. Тогава, през м. декември 2018 г. потърсил медицинска помощ при психиатъра на Затвора. Бил посетен от Фелдшера на Затвора- г-жа З., която установила, че лицето е отпаднал, блед и не можел да спи и веднага позвънила на психиатъра на Затвора - д-р Б.П.. След преглед д-р Петрова му поставила диагноза : Разстройство в адаптацията - смесено тревожно-депресивна реакция и своевременно му предписала и медикаментозно лечение. За едномесечния престой в Затвора - Варна започнало лечение от психиатъра на Затвора, но след връщането му в Затвора Враца то била прекъснато. На 31.12.2018 г. в ПДНМ към Затвора -Враца непълнолетния К.Т. бил нападнат от други непълнолетни в дома, които му нанесли побой с юмруци и ритници. Бил откаран в СПО -град Враца при МБАЛ „Христо Ботев“ за медицински преглед по повод нападението чрез прилагане на физическа сила спрямо него. Били установени повърхностни травми на няколко места по главата, изпитвал нетърпими божи в главата и долната устна, която също била подута. Отново му била направена рентгенография на черепа. Срещу нападателите била образувана прокурорска преписка № 22/2019 г. по описа на РП-Враца. На 04.01.2019 г. поискал да му дадат изписаните от психиатъра на Затвора - Варна лекарства и бил откаран за консултация с психиатър, който потвърдил диагнозата: Разтройство в адаптацията.

Назначена била КСППЕ по НОХД №1042/2018 г. която потвърдила дадената диагноза и мярката му била изменена от „Задържане под стража“ в „Надзор на инспектор от ДПС“, но след два дни Апелативен съд отново я изменил. Съгласно определение от 06.02.2019 г. по НОХД №1042/2018 г. по описа на ВОС ищецът бил настанен за лечение и изготвяне на СПЕ по реда на чл.70 от НПК в Първа психиатрична клиника - Варна за срок от 30 дни, считано от 11.02.2019 г. Твърди, че на ищеца били отказани от лекуващия лекар в психиатричната клиника всякакви свиждания, дори с адвокат, както и да му бъдат носени храна или дрехи, както и принадлежности от първа необходимост. Ищецът бил денонощно вързан за болничното легло с пранги и не му било разрешено да става и де се разхожда дори в стаята. Не е имал възможност да комуникира с никого. Твърди се, че същия не можел да бъде посещаван от други лекари в болницата и това ставало със знанието на Директора на Затвора - Варна. Твърди се, че първите дни от престоя му в болницата ищеца непрекъснато е спал, като на родителите му били отказани свиждания, както и информация за съС.ието му и даваните му медикаменти. Намира, че това нехуманно отношение и неуважение неприсъщо на човешката личност и достойнство допълнително влошило и без това нестабилното психично съС.ие на непълнолетния, а отделно от това било психически тормоз за него и неговите родители. Твърди, че това нарушавало правата на ищеца по КЗПЧОС.

След нарочно оставяне без движение с указание да се уточни с какви точно действия или бездействия затворническата администрация е причинила неимуществените вреди на ищеца, от негова страна е депозирана молба с вх. №8425/28.05.2019 г., с която са направени исканите уточнения. Там се сочи, че затворническите власти са бездействали като не са направили нищо да предотвратят нападението срещу ищеца от други непълнолетни осъдени лица на 31.12.2018 г. в ПДНМ към Затвора -Враца, за разделянето по категории след осъждането, типът институция, в която затворникът се разпределя трябва да се определя единствено от опасността, а не от такива допълнителни фактори като рецидивизма. (Европейски правила на затворите правило 11). Твърди, че въпреки многократните оплаквания, на ищеца не е предоставена своевременна адекватна медицинска помощ в следствие на което се е задълбочил психичния проблем с поставена диагноза Разстройство в адаптацията След поставяне на диагнозата не е проведено адекватно лечение от страна на медицинското лице към Затвора -Варна. Отделно от това, налице са бездействия от страна на администрацията на Арест-Варна, ПДНМ към Затвора - Враца и Затвора - Варна да изпълнян вменени им по закон задължения, изразяващи се в предприемане на зависещи от тях възможни действия за създаване на подходяща жизнена среда за изтърпяване на наложената мярка на неосъдено непълнолетно лице, както и условия за поддържане на физическото и психическо здраве.

Непълнолетния е настаняван в килия заедно с пълнолетни осъждани лица в Затвора - Варна и Враца. Бил е привеждан в Затвора -Варна за процесуално-следствени действия и настаняван също в килия с други пълнолетни. Непълнолетните никога не се настаняват в институция за възрастни, независимо , че са в отделни помещения. Съгласно утвърдените международни стандарти за третиране на лишените от свобода : Наръчник на служителите в пенитенциарните заведения. He бшлш спазени изискванията на европейските стандарти младите затворници да се настаняват при условия, които в максимално възможна степен ги защитават от вредни влияния и които отчитат особените нужди на тяхната възраст. (Европейски правила на затворите правило 11) Затворническата администрация не е отделила специално внимание на образованието на ищеца. В Арест -Варна не е имало възможност да се провежда обучение, в Затвора -Варна училището било едва до 4 клас, а в ПДНМ към Затвора -Враца се настанявали лица само до навършване на 18г. възраст. След навършването на 18 г.ищеца е лишен от възможност да завърши образованието си.