Решение № 186 от 22.11.2022, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Свищов, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20224150100465 по описа за 2022 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна чл. 92 ЗЗД, във вр. чл. 34 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на енергийни услуги, по смисъла на § 1, т. 426, б. „а” от ДР на ЗЕ, тъй като е собственик на имот с идентификатор ***, ведно с построените в него три броя сгради, находящ се в село К., общ. Е. с клиентски № 1500056420 и абонатен № 0554414027. Твърди, че на 20.08.2021год. (събота) посетил имота си и констатирал, че електрозахранването към обекта му е преустановено, като това било направено без негово знание и съгласие, и няма вина за това.

Осъществил е контакт на посочения денонощен телефон за сигнали за повреди и оплакванияна интернет страницата - „Центрове за обслужване на клиенти и каси” по чл. 15, т. 7 от ОУ. Твърди, че на 25.08.2021г. е изпратил и електронно съобщение на ел. пощенска кутия на дружеството. Твърди, че крайния снабдител – ответното дружество и до сега не било изпълнило задължението си да снабдява/продава електрическа енергия на имота на ищеца по делото. Счита, че ответника не си е изпълнил задълженията по чл. 8, чл. 15 и чл. 41 и сл. ОУДПЕЕ - след като е бил известяван многократно по реда на чл. 18 от тях и е бил поканен да ги изпълни, поради това е изпаднал в 1 забава. Заявява, че съществуването на договорно правоотношение между страните е установено с Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия от ОУДПЕЕ, съобразно която ищеца има задължението да заплаща потребената енергия, а ответника да му осигури ползване на електроразпределителната мрежа. Заявява, че няма неизпълнено задължение за заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, като въпреки това ответникът не е възстановил снабдяването с нея.

Предвид това поведението на последния следва да бъде оценено като виновно по смисъла на приетите от страните ОУ и той да понесе отговорност за неизпълнение на задължението си за пренос на енергия до крайния потребител. В този смисъл заявява, че предвидената в ОУ ДПЕЕ възможност за изключване на отговорността на ответника е в противоречие със закона и доколкото е създадена от обществения доставчик изцяло в негов интерес, е неравноправна и противоречаща на Директива № 93/19 на Съвета, относно неравноправните клаузи в потребителските договори, изискващи осигуряване на по-ефективна защита на потребителите. Заявява, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението (чл. 92 ЗЗД), като законодателят не спира до тук, а подчертава и нейния обезщетителен характер, тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.

Заявява, че неустойка по чл. 34, ал. 1 от ОУДПЕЕ се дължи винаги, когато потребител остане без електрическа енергия за повече от 24 часа по вина на електроснабдителното дружество, което може да се дължи както на невъзстановяване на захранването след отстраняване на повреда, така и на прекъсването му без основание; при отречено с влязло в сила решение на претенцията надружеството за заплащане на суми за доставена енергия; при съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на потребителя /чл. 20, ал. 4 от ОУДПЕЕ/ или при подадено писмено възражение срещу сметката за консумирана ел. енергия, за периода на проверката /чл. 20, ал. 5 от ОУДПЕЕ/. В настоящия случай, след като е бил поканен, ответникът е изпаднал в забава, видно от приложеното уведомление. Предвид горното, моли съда да постанови осъдително решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 11 000 лв. (единадесет хиляди лева) за периода 29.09.2021г. до 30.06.2022г., за продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на ЕПРП на обект находящ се в с.

К., п.к. 5082, общ. Е. с кл.№1500056420, както и по присъединената искова 2 молба към настоящото дело с претенция на същото основание в размер на 1240 лв. (хиляда двеста и четиридесет лева) за периода от 1.07.2022г. до 31.07.2022г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски. В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адресна управление: гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, кула-Г, представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС П.С., Я.Д. и Д.Д. чрез ю.к. И. Ч. е депозирал отговор на исковата молба. В същата е изложил, че исковете са недопустими по съображения, че представляваното от него дружество не е надлежен ответник. Липсата на пасивна легитимация основава с обстоятелството, че в случая „Енерго Про Продажби“ АД се явява краен снабдител и продава ел. енергия на ищеца при публично известни Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия.

Счита, че неговата отговорност може да бъде ангажирана само в рамките на тези му законови и лицензионни задължения. Съгласно чл.10 от ОУ на ЕПРП за осигурените от крайния снабдител количества ел.енергия, за които той сключва сделки с крайни битови клиенти по регулирани цени, мястото на продажба се извършва на границата на собственост на електрическите съоръжения на ползвателя с разпределителната мрежа. По основателността на иска, счита, че същият е неоснователен. Заявяваче въз основа на чл.38а, ал.1 във вр. с чл.95а, ал.2 от ЗЕ, отношенията между потребителите на енергийни услуги и енергийните предприятия, предоставящи услуги от обществен интерес, в конкретния случай ЕПРП в качеството му на краен снабдител, притежаващо лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004г., се регламентират и регулират от договори при Общи условия. Въпреки това, счита, че не са налице останалите елементи от фактическия състав за реализирането на отговорността за претендираната неустойка. в случая не е допуснато неправомерно прекъсване по инициатива на ЕПРП. Заявява, че дружество не е отказвало продажбата на ел. енергия и същото е осигурявало необходимите количества до обекта на ищеца по смисъла на чл. 10 от ОУ на ЕПРП и чл. 2.5 от лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-139- 11/13.08.2004г., като задължението да осигури електроподаването от границата на собствеността на имота до самия имот е на собственика на имота. Когато електрическата 3 енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване (чл. 29 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредбата). Задължение на доставчика е да постави под електрическо напрежение съоръженията до границата на собственост, а след нея до имота, задължението е на собственика на имота (чл. 23, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от Наредбата). Крайният снабдител не е инициирал упражняване на правото си за прекъсване по смисъла на глава седма от ОУ на ЕПРП. Заявява, че в нормативната уредба е направено разграничение на основанията за прекъсване на ел. снабдяването в нормативната и отговорността на електроснабдителното дружество в ОУ. ЕПРП като доставчик на ел. енергия, продаващ ел.енергия в ролята си на КС не е реализирало правото си по чл. 122 и чл. 123, където са регламентирани правата по преустановяване на преноса от електроразпределителните дружества, съответно доставката от крайните снабдители. Счита, че законът разграничава функциите и отговорностите на разпределителното предприятие от тези на доставчика на електрическа енергия.

Разпределителното предприятие управлява електроразпределителната мрежа /§ 1, т. 22 ЗЕ/ и през нея осъществява разпределение на електрическа енергия /§ 1, т, 49 ЗЕ/ на съответната обособена територия въз основа на издадена лицензия, като срещу заплащане на цена и при определени условия предоставя достъп /т. е. правото за използване на тази мрежа - § 1, т. 15 ЗЕ/ на ползватели на мрежата по смисъла на § 1, т. 41а ЗЕ - доставчици и потребители на ел. енергия. Отношенията между ЕРП и ползвателите се уреждат в договори за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.

Продажбата на електрическа енергия се осъществява от доставчици, получили съответната лицензия и в зависимост от качеството им според което продават ел. енергията като търговец на ел. енергия, доставчик от последна инстанция, краен снабдител, последните сключват договори за продажба с потребителите при общи условия, утвърдени от КЕВР. Счита , че съгласно чл. 44, ал. 3 от Закона за енергетиката - на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензни за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ. Субект на 4 договорното задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване /доставяне, продажба/на електрическа енергия на (до) обект (имот) на потребител - краен клиент по смисъла на т. 27г от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на т.

28а, б. "а" от ДР на ЗЕ. Субект на договорното задължение по чл. 117, ал. 1 от ЗЕ за присъединяване на обекта (имота) към електроразпределителната мрежа на ниво нисконапрежение може да бъде само енергийно предприятие оператор на електро преноси ата мрежа по смисъла на т. 34а б. "а" от ДР на ЗЕ или оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на т. 346, б. "а" от ДР на ЗЕ. Потребителите на ел. енергия за битови нужди, при липса на избран от тях друг доставчик - търговец на ел. енергия, към които попадал конкретният казус, могат да купуват ел. енергия само от крайния снабдител, получил лицензия за съответната обособена територия от страна.

Същевременно, доставената от крайния снабдител ел. енергия на потребителите, се измерва чрез собствени на ЕРП /а не на доставчика/ средства за търговско измерване /СТИ/, разположени до или на границата на имота на потребителя, които именно ЕРП е длъжно да отчита и поддържа в изправност - чл. 120 ЗЕ. Всъответствие с тези им функции законът разграничава отговорностите на ЕРП и доставчика в случаите на преустановяване на присъединяването, преноса или снабдяването с ел. енергия. Такова преустановяване е допустимо в хипотезите, изчерпателно изброени в ЗЕ. Предвид изложеното и липсата на виновно поведение на ответното дружество по смисъла на чл. 34 от ОУ на ЕПРП следвал изводът, че в конкретния случай не можело да бъде ангажирана отговорността му на основание чл.92 от ЗЗД във вр. е чл.34 от ОУ на ЕПРП. Заявява, че в случая не е допуснато неправомерно прекъсване от страна ЕПРП и съответно исковите претенции са изцяло неоснователни с оглед на конкретните обстоятелства по случая. Ответникът въобще не е извършил действия по прекъсване не ел. захранването на процесния обект, нито пък на осн. чл. 20, ап.1 от ОУ е отправял искане до Електроразпределение Север АД да прекъсне или ограничи снабдяването с ел.енергия до процесния обект на клиент на ищеца. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, ведно с претенциите за заплащане на разноски, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът се представлява и поддържа исковата молба. Счита искът за основателен и доказан. Претендира и направените 5 съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатски хонорар, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ответната страна се представлява и поддържа отговора на исковата молба. Счита иска за недопустим, за неоснователен и недоказан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В настоящия случай не е спорно наличието на облигационно правоотношение между страните за продажба на електроенергия за обект с клиентски № 1500056420 и абонатен № 0554414027 и адрес на потребление село К., общ. Е.. Приети като доказателства са представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Енерго-Про продажби" АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.