Решение № 180 от 01.07.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Перник, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500098 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 187/06.11.2024 г., постановено по гр.д. № 520/2024 г. по описа на Радомирски районен съд са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ от ищеца Р. Х. П. - К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Т. Н. Г., вписан в *** адвокатска колегия, със съдебен адрес: *** срещу Основно училище „Христо Ботев“, БУЛСТАТ 000378637, със седалище и адрес на управление: ********** за сумата от 1364.77 лв. /хиляда триста шестдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща дължима и незаплатена част от трудово възнаграждение на ищцата за периода, от 01.01.2023 г., до 01.08.2023 г, и иска за сумата от 60.00 лв. /шестдесет лева/, която представлява неизплатена част от дължимото трудово възнаграждение - „ОРЕС" (работа в ел. среда) за месеците октомври и ноември 2021 г.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Р. Х. П. - К., с която се обжалва първоинстанционното решение само в частта, с която са отхвърли предявените искови претенции, като се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че съдебното решение противоречи на правните институти на материалното право, като се създават дискриминационни предпоставки спрямо жалбоподателката. Сочи се, че съдът неправилно приел, че в случая анекса към КТД няма обратно действие, а началния момент, от които се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качество на работници и служители към момента на постигане на уговореността, е именно към - 10.08.2023г. В продължение се 1 сочи, че изменението засяга лицата, които имат качество на работник и служител в системата на предучилищното и училището образование, които са членове на синдикална организация страна по договора и индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са границите между страните и новите минимални заплати или са по високи от тях, се увеличават с не по малко от 15 %. Посочва се, че в този смисъл е и съдебната практика на съдилищата. Направени са твърдения, че първата инстанция неправилно е отхвърлила иска относно неизплатена част от дължимото трудово възнаграждение „ОРЕС" (работа в ел. среда) за месеците октомври и ноември 2021 г. и че за исковата претенция е приложим 3 г. давностен срок, който не е изтекъл към момента на предявяване на исковата претенция. Въз основа на изложеното се иска отмяна, в обжалваната част на първоинстанционното решение. Прави се искане за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК за първоинстанционното и настоящото производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна от Основно училище „Христо Ботев“, БУЛСТАТ 000378637, със седалище и адрес на управление: с. Гълъбник., общ. Радомир, обл. Перник, представлявано от А.Х. директор, с който се твърди, че въззивната жалба е недопустима и неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно, въз основа на което следва да бъде потвърдено, като излагат подробни съображения. Въззиваемият ответник счита, че посочената съдебна практика като неотносима в случая. Моли съда, да отхвърли въззивната жалба, като недопустима и в случай, че съда уважи жалбата, като допустима да бъде отхвърлена, като неоснователна и обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В срок е постъпила въззивна жалба и от Основно училище „Христо Ботев“, БУЛСТАТ 000378637, със седалище и адрес на управление: с. Гълъбник., общ.

Радомир, обл. Перник, с която се атакува съдебното решение в частта, в която съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща предвидено и неизплатено допълнително трудово възнаграждение на работещите в системата на предучилищното и училищно образование, за 2022 година - по двеста лева за всяка от датите 24.05, 15.09 и 25.12 и 200,00 лева за 2023 г. - за 24.05, както и сумата от 366.67 лв. /триста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение за представително облекло на педагогическите специалисти, за посочените периоди: от 15.09.2021 г., до 31.12.2021 г. и от 01.01.2023 г., до 01.08.2023 г. Съдебното решение се обжалва и в частта за разноските, възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Окръжен съд- Перник, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – ищец и ответник, останали недоволни от обжалвания съдебен акт в съответните му части, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно 2 само по въпроса относно валидността и допустимостта на постановените решения.

Правилността на решенията се проверява с оглед наведените доводи във въззивните жалби.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Районен съд – Радомир е бил сезиран с искова молба от Р. Х. П. – К. срещу ОУ „Христо Ботев“ – с. Гълъбник, общ. Радомир, с която, след направено с молба от 02.10.2024г. изменение на исковете, се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата следните суми:

- сумата от 1364.77 лв., представляваща дължима и незаплатена част от минималното трудово възнаграждение, което е дължимо на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото и правоотношение - 01 08.2023г., ведно със законната лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението;

- сумата от 60.00 лв., представляваща неизплатена част от дължимото трудово възнаграждение - „ОРЕС" (работа в ел. среда) за месеците октомври и ноември 2021 г.;

- сумата от 800 лв., представляваща предвидено и неизплатено допълнително трудово възнаграждение (в три броя плащания в размер на минималната учителска заплата) на работещите в системата на предучилищното и училищното образование;

- сумата от 366.67 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за представително облекло на педагогическите специалисти.

Претендирани са и разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното училище, възникнало по силата на сключен трудов договор № *** от *** и прекратено на основание Заповед № ***, считано от 01.08.2023г.

Твърди се, че ищцата е член на синдикална организация „Синдикат на българските учители“. Сочи се, че на 10.08.2023г. е сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022г. между МОН от една страна и две синдикални организации от друга – Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България. Със същия е прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., като за учител е предвидено, че „индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15% за периода, считано от 01.01.2023г., като изрично е предвиден и минимален размер на основна работна заплата за учител и ресурсен учител – 1709,00 лева. Твърди се, че независимо, че изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения влиза в сила от 01.01.2023г., възнаграждението на ищцата не е актуализирано с въпросните 15% за периода от 01.01.2023г. до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение.

Сочи се, че сумата, която се дължи на ищцата възлиза на 1339,28 лева.

3

На следващо място се твърди в исковата молба, че ищцата не е получавала пълния размер на трудовото си възнаграждение, което й се полага, като за месец Октомври 2021г. и м. Ноември 2021г. не е получила сумата от общо 60,00 лева за „ОРЕС“ (работа в ел. среда).

С исковата молба, се претендира и дължима и неизплатена сума в общ размер на 1364,77486 лева, представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение, предвидено в КТД, в размер на една минимална учителска работна заплата, като се изяснява, че това е възнаграждение не е изплатено от момента на постъпване на ищцата на работа – 15.09.2021г. до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение – 01.08.2023г. Изяснява се, че в чл. 32 от КТД е посочено, че работодателите планират и изплащат в рамките на годишния бюджет на образователната институция допълнително трудово възнаграждение на работещите в системата на предучилищното и училищното образование – три плащания, отразени във вътрешните правила за работните заплати на образователната институция. Твърди се, че ищцата не е получила нито едно плащане за периода, в който е полагала труд в училището-ответник. Сочи се, че чл. 32 от КТ предоставя на работодателите единствено възможност да отразят размера и датата на плащанията на допълнителното трудово възнаграждение, а не дава възможност на работодателя да преценява дали да изплати допълнителното трудово възнаграждение. Твърди се, че съгласно чл. 32 от КТД заплащането на това възнаграждение е задължително, като могат да бъдат променяни единствено неговите размери и дата, на която трябва да бъде извършен един от предвидените три транша.

На следващо място се твърди неизпълнение от страна на ответника на задължението му да заплати на ищцата средства за представително облекло, което задължение е закрепено в чл. 50 ал. 1 от КТД. Поради това за периода от 15.09.2021г. до края на 31.12.2021г. и за периода от 01.01.2023г. до 30.08.2023г. се претендират тези средства, възлизащи общо на сумата от 358,33 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор, като е оспорил исковите претенции, намирайки ги за неоснователни.

Не оспорва обстоятелството, че страните са се намирали в трудово правоотношение за периода от 15.09.2021г. до 01.08.2023г., когато трудовият договор на ищцата е бил прекратен със Заповед № *** от 01.08.2023г.

Ответникът твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение, на ищцата са й изплатени обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ за 15 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023г. в размер на 1206,00 лева. По отношение на първия предявен иск твърди, че наличието на действащо трудово правоотношение към датата на подписване на процесния анекс – 10.08.2023г. е абсолютна предпоставка за получаване на процесното увеличение, като се излагат съображения в тази насока.

По отношение на иска за изплащане на сумата от 60,00 лева, представляваща неизплатена част от дължимо трудово възнаграждение за работа в електронна среда от разстояние за месеците октомври и ноември 2021г. ответникът релевира възражение за недопустимост на иска, поради погасяването му по давност, като аккцентира, че в настоящия случай е приложима 3-годишната такава.

Възражение за погасяване по давност ответникът релевира и досежно претендираната сума от 1486,00 лева за неизплатено допълнително трудово 4 възнаграждение, възлизащо на минимална учителска заплата в три броя плащания.

Искът за заплащане на представително облекло също се оспорва от ответника.

По отношение на сумата от 107,50 лева – за представително облекло за 2021г., ответникът прави възражение за погасяване по давност на иска в тази му част. По отношение на останалата сума – в размер на 358,33 лева, се излагат съображения за неоснователност на претенцията. Сочи се, че в индивидуалния трудов договор на ищцата не е предвидено задължение на работодателя за заплащане на представително облекло. Твърди се, че в КТД е предвидено, че работодателите и първостепенните разпоредители с бюджет осигуряват средства за представително облекло на педагогическите специалисти, в съответствие с действащата нормативна уредба, в размер не по-малък от 430,00 лева, т.е. средствата за представително облекло се осигуряват в условията на кумулативност от работодателите и от първостепенните разпоредители с бюджет. Изяснява се, че ответното училище е второстепенен разпоредител с бюджет и не може само да осигури средства за представително облекло, ако такива не бъдат предвидени в бюджета му чрез първостепенния разпоредител Община Радомир. Освен това, се сочи, че във вътрешните правила за работна заплата на училището за учебната 2021/2022г. и за учебната 2022/2023г. е предвидено, че представително облекло се изплаща само при финансова възможност на училището.