Решение № 315 от 16.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000503009 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 9127/23 г. по описа на СГС. С решение по делото 5319/15.08.25 г. съдът, като е приел, че не е доказано твърдението на ищеца Б. А. М., че при сключване на сделка с нотариален акт 43, н.д. 42/19 г. по описа на нотариус Х., е бил дееспособен, но не е разбирал и ръководел действията си поради състояние, обусловено от трайна зависимост от наркотични вещества, е отхвърлил иска с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договора за покупко-продажба на жилищен имот, по който той като продавач е прехвърлил собствеността на апартамента си (описан в решението) отвеника Д. Л. Б..

С въззивната жалба се твърди, че съдът не се е произнесъл по становището, че сделката е фиктивна – не е целяла прехвърляне на собствеността, а е обезпечавала заем между страните и решението е в противоречие с постановките на ТР 5/20 г. ВКС. Това, че ищецът не могъл за разбира и ръководи постъпките си е доказано с помощта на психиатрична експертиза. Иска се отмяна на отхвърлителното решение и уважаване на иска.

Въззиваемият оспорва жалбата. Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност, както и довода, че цената по сделката е била платена (което се удостоверява от текст, записан в нотариалния акт), а нотариалната форма на сделката е гаранция за вменяемостта на продавача към момента на сключването й.

1

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустима жалба, подадена срещу валидно и допустимо съдебно решение. Доколкото ответникът не обжалва решението, не следва да се анализират неговите възражения, свързани с допустимостта на решението. Въпреки това проверка от настоящия състав със съпоставка между датата на сключване на исканата да бъде унищожена сделка и датата на завеждане на исковата молба пред СРС (зелен печат) установява, че визираният от чл. 32 ЗЗД тригодишен срок не е изтекъл към момента на предявяване на иска по чл. 31 ЗЗД.

Дължи се анализ на правилността на решението с оглед възраженията за неправилност според доказателствения материал, приобщен към първоинстанционното дело.

Въз основа на твърденията на страните, в рамките на очертания обхват на проверка и според доказателствата, събрани в първоинстанционното производство САС прави следните изводи:

По делото е приета съдебно-психиатрична експертиза, осъществена от д-р М.

К.. Същата основава изводите си на изследване, проведено на 24.01.25 г. на база твърдения на ищеца и медицинска документация (неописана от вещото лице). В заключението се твърди, че ищецът започнал да пуши марихуана, като една цигара била изпушвана от 4-5 лица. От 2018 г. започнал инхалаторна употреба на психостимуланти, като пушил на бонг метаамфетамин с дневна доза 2-3 грама.

Приемал инхалаторно (със смъркане) и други психостимуланти – кокаин, крек, mdma.

През 2021 г. спрял употребата на метаамфетамин и към момента е „чист“. Отрича употреба на други психоактивни вещества. Спрял и употребата на алкохол. Пуши до 1 кутия дневно. Преди да продаде апартамента имал чести паник атаки, чувствал се притеснен, изпитвал страх от всичко. Посещавал психолог (или психиатър) на „Екзарх Йосиф“. ПривиждА. му се хора, имал натрапчиви мисли, че го следят. За много от нещата паметта му се губела. В деня на сделката започнал да пуши от сутринта и до нейното сключване бил изпушил грам. По това време той почти не се прибирал в дома си. Събирали се приятели и пушели в дома на ответника.

На база на така събраните анамнестични данни вещото лице заключава, че с оглед на злоупотребата с наркотични вещества (а при ищеца наред със злоупотреба е имало и зависимост) ищецът е бил с повишена манипулируемост и невъзможност да осмисли дългосрочните последици на поведение, което формално разбира и ръководи.

Проведените психиатрични тестове разкриват при ищеца клинично тревожнодепресивно разстройство.

Анализътът на експертните знания е свързан с обстоятелството, че изводите на психиатъра се основават единствено на твърдения на ищеца за времето на прием, вида 2 и количеството приемани наркотични вещества. Няма медицинска документация за опити на ищеца да се лекува от зависимостта си или да е лекуван от интоксикация. На това основание, макар и компетентна при съотнасяне на изводи със заявена от освидетелствания история, психиатричната експертиза не може да послужи за обосноваване на съдебния акт и достигане до извод, че макар ищецът да е бил дееспособно лице (непоставено под запрещение), той към момента на сключване на сделката се е намирал в състояние, непозволяващо да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Тъй като крайните изводи на двете съдилища съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди, а в полза на въззивника – да се присъдят направените разноски за въззивното производство, които възлизат на 2132 €.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 5319/15.08.25 г., постановено по гр.д. 9127/23 г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. А. М. да заплати на Д. Л. Б. направените за въззивното производство разноски с естество на адвокатски хонорар в размер на 2132 (две хиляди, сто тридесет и две) €.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3