Решение № 1248 от 04.11.2022, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1248 гр. Бургас, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: М. Николова при секретар Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 1627/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл.171, т.4 от ЗДвП вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано по жалба на Ж.В.К., ЕГН: **********, с адрес: *** против

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0769-000905 от 01.08.2022г год., издадена от полицейски инспектор Сектор „ПП“ при ОДМВР гр.

Бургас, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП". В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и немотивирана. Иска се отмяна на издадената ПАМ и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и доразвива изложените в същата възражения. Сочи, че от приложената справка за картона на водача, се установява, че същият притежава контролни точки. В тази връзка се позовава на ред 10 от справката, където е отбелязано пълно възстановяване на контролните точки на 28.07.2008 г. - 39 контролни точки, на ред 18 от справката, от който е видно, че К. се е явявал на допълнително обучение и е възстановил 13 контролни точки на 21.04.2012 г., като са му станали общо 24 контролни точки и на ред 19 от справката, в който е отбелязано, че на 19.09.2013 г. е възстановил всички контролни точки - 39. В заключение иска постановяване на решение, с което да се отмени изцяло така постановената заповед като неправилна и незаконосъобразна.

Претендира разноски в размер на 310 лева.

Ответникът – полицейски инспектор, Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

По делото е предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед, ведно със становище на Началник Сектор „ПП” при ОДМВР гр.Бургас, в което се сочи, че на водача са отнети всички контролни точки въз основа на конкретно изброените шест влезли в сила наказателни постановления и се прави коментар на отбелязванията в справката, касаещи възстановяване на контролни точки.

Административен съд – Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0769-000905 от 01.08.2022 год., издадена от полицейски инспектор, Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, е иззето свидетелството за управление на МПС № ********* на жалбоподателя К., на осн. чл.171, т.4 ЗДвП. В заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, както следва: с НП №18613/27.12.2007 г. на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 27.05.2008г., са отнети 10 контролни точки; с НП №1138/25.02.2008г. на Сектор ПП Бургас, влязло в сила на 27.05.2008г. са отнети 5 контролни точки; с НП №22249/05.01.2009г. на Сектор ПП Бургас, влязло в сила на 10.02.2009 г., са отнети 4 контролни точки, с НП №1231/21.11.2008г. на РУ – Поморие, влязло в сила на 10.02.2009 г. са отнети 4 контролни точки, с НП №543/08.06.2010 г. на РУ

– Поморие, влязло в сила на 29.10.2010 г. са отнети 8 контролни точки; с НП №384/20.07.2011г. на Първо РУ – Бургас, влязло в сила на 27.09.2011 г. са отнети 12 контролни точки.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 29.08.2022 год. Недоволен от така постановената заповед, К. е обжалвал същата в настоящото производство с жалба, депозирана с вх. № 76000 - 21721/31.08.2022 год. по описа на Сектор „ПП” при ОДМВР гр.Бургас.

Административният орган е представил служебно-заверено копие на всички цитирани в заповедта НП с отбелязване на датата на връчването им и влизането им в сила, справка за нарушител/водач, в която се съдържа информация за издадените спрямо К. актове, фишове, ЗППАМ и НП, както и предприетите спрямо него действия. В справката изрично е посочено, че СУМПС № ********* на водача е издадено на 05.10.2011 год. със срок на валидност до 05.10.2021 г. год. и същият притежава 0 контролни точки. Представени са и заповеди за компетентност.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт и е подадена в законоустановения срок /заповедта за ПАМ е връчена на жалбоподателя на 29.08.2022 г., а жалбата е подадена, чрез административния орган на 31.08.2022 год./, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Оспорената заповед за ПАМ е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на директора на ОД на МВР гр. Бургас /л.17 от делото/, издадена на основание заповед № 8121з-1623/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т. ч. и полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция", които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

Не се установява при издаването на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. В заповедта за налагане на ПАМ конкретно и ясно са изброените наказателните постановления издадени срещу жалбоподателя, броя на отнетите с всяко едно от тях контролни точки, както и неизпълнението от същия на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП, които представляват фактическо основание за налагане на посочената ПАМ.

По отношение съответствието с материалноправните разпоредби на закона, съдът намира следното:

Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление" на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон.

Последната норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на ПАМ. В случая, органът следва да докаже, че на К. са отнети максималният брой контролни точки и че същият е станал неправоспособен, в резултат на което е имал задължението да върне притежаваното от него валидно свидетелство за правоуправление, съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Процесните наказателни постановления, с които жалбоподателят е бил санкциониран, са издадени в периода 2007 – 2011 г., в който за спорното правоотношение е действала Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат /отм. с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в сила от 04.02.2013 г./. По действащата за релевантния период наредба, максималният брой контролни точки е 39 и отнемането им се е извършвало само въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл.2 и чл.3 от Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г./.

Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Съответно, по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно постановление, дори и само в частта му, в която е отбелязан броят на отнетите по силата на закона контролни точки, се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.

По отношение на цитираните в оспорената заповед наказателни постановления, не са ангажирани доказателства за тяхната отмяна по реда на чл.63 от ЗАНН, както и жалбоподателят не е оспорил факта на връчването им и верността на извършените вписвания относно датата на влизането им сила, поради което съдът приема, че са налице доказателства, съобразно нарочното отбелязване върху тях, че същите са връчени и влезли в сила. След като са влезли в сила, съдът е длъжен да се съобрази с отразеното в тях, а именно, че на К. са отнети общо 43 контролни точки.

Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление, а възстановяването им в периода, релевантен за делото, се е извършвало по реда, предвиден в чл.158 от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 51/2007 г.). Според разпоредбата на чл.158, ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1. чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задължението си по чл.190, ал.3, което удостоверява със съответните платежни документи /разпоредбата на чл.190, ал.3 ЗДвП има отношение към заплащането на наложеното с НП наказание "глоба"/; 2. служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Според ал. 2 на чл. 158 ЗДвП в приложимата редакция, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството може да се възстановява само до първоначалния максимален размер. Съгласно чл.157, ал.5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл.158, вр. чл.157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (арг. чл. 158, ал. 2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл.157, ал.4, вр. ал.3 и ал.1 от ЗДвП). В последната хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки. /В този смисъл е и Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева/.

В конкретния случай по 6 бр. наказателни постановления, влезли в сила в периода от 27.05.2008 г. до 27.09.2011 г., на жалбоподателя са отнети 43 контролни точки, т.е. всички точки, следователно възстановяването на придобитата правоспособност след 27.09.2011 г. е можело да стане единствено по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП, което няма твърдения и доказателства да е било сторено, въпреки направеното в справката отбелязване на ред 13 и ред 19. Що се касае до отразеното възстановяване на ред 10 от справката, на дата 28.07.2008 г., то следва да се посочи, че предвид факта, че НП № 1138/25.02.2008 г., на сектор ПП при ОДМВР - Бургас, с което се отнемат 5 контролни точки, е влязло в сила на 27.05.2008 г., то на 28.07.2008 г. /два месеца по-късно/ не са били на лице условията за пълно възстановяване на контролни точки в хипотезата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, изискваща да е изминал период от две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. В административната преписка не са приложени доказателства, а и жалбоподателят не е ангажирал такива, в този период да е преминал допълнително обучение за частично възстановяване на контролни точки, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП.